Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Милен Колев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Винаги съветвам всеки един от нас да вярва в себе си и да прави това, което го кара да е щастлив, защото в нас се крие огромен потенциал и от нас зависи до къде ще стигнем и най-вече да сме с усмивка на лицето докато трае този път.“, споделя Иван Кръстев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Здравейте и благодаря за поканата да бъда гост в „Кариерен барометър“!
Казвам се Иван Кръстев и се занимавам с управление на IT проекти в областта на банковата и e-commerce сфера. В продължение на 18 години придобих доста знания, умения и опит в едни от най-големите банкови институции като Банка ДСК, Райфайзен банк, MKB Unionbank, а съвсем наскоро се присъединих в екипа на една от най-бързо развиващите се e-commerce платформи в България Ozone.bg. В свободното си време обичам да пътувам, като пътешествията се превърнаха в моя страст. Това бе и причината да създам свой травъл блог, в който разказвам за приключенията ми по широкият свят. Автор съм и книгата „Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК“.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя още докато докато следвах в университета и първата ми работа на 20 годишна възраст. Стана доста случайно – след 2-ри курс в УНСС всичките ми познати бяха заминали на студентски бригади в САЩ, на мен за съжаление ми бяха отказали виза и ме очакваше едно лято, в което приятелите ми нямаше да са до мен. Поради тази причина реших, че ще добре да уплътня времето си с нещо полезно и започнах работа в една финансова институция, което даде тласък на кариерното ми развитие в банковият и финансов сектор.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вярвам, че стратегията за кариерното ни развитие се заражда в последните години от началното ни образование. Това всеки един от нас предприема и следващите стъпки към мечтаната за него професия – следване в университет, квалификационни курсове, а някой директно започват работа. Понякога случайни събития ни тласкат в друга посока, които също оказват влияние на професионалното ни развитие, както се случи и с мен - аз нямах никакви намерения да работя докато следвам, но съдбата имаше други планове за мен.
Когато натрупаме първите си години трудов опит много е важно да си зададем въпроса „Какво искаме да постигне и до къде искаме да стигнем?“! Ако отговорът е по-смел от очакванията ни, то тогава е необходимо да изградим своята стратегия как да достигнем до тези цели, защото не може да разчитаме на случайността. Много е важно да си зададем и въпроса дали сме готови да платим цената, за да достигнем тези цели! С годините се научих, когато си достигнал една от целите си, трябва да имаш поне още 2 или 3, към които да се стремиш да достигнеш, защото ще седиш само на едно място!
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Изключително важно е – поне за мен! Постъпвайки на първото ми работно място бях доста млад, нямах никакъв опит и имах желание да се развивам и да уча. И извадих много голям късмет да попадна на правилното място сред правилните хора, за да черпя от добрите практики и професионалисти, които и до днес са оставили своят отпечатък върху развитието ми. Точно тогава се научих никога да не закъснявам за работа – там много държаха работното време да се спазва и до ден днешен за мен е недопустимо да закъснея – дори идвам 10-20 мин по-рано, правя си едно кафе и в 9:00 стартирам работният ден, с ясната представа върху какво да се фокусирам през предстоящият работен ден.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Ако човек има желанието да се развива и умее да чете между редовете, то всяко едно събитие и човек оставят отпечатък върху нас самите – не само в професионален, но дори и в личен план. Лично аз съм се стремял да извличам най-полезното и добро за мен от всеки един колега, с който съм работил. Много е важно да следваме добрият пример, но съшо така и да го даваме! На това се научих преди около 7-8 години, когато работех по един от проектите за създаване на банкови офиси от ново поколение в Банка ДСК. Предстоеше откриване на нов офис във Варна, в сградата на Икономическият университет. Заедно с колежката, която отговаряше за този проект трябваше да обучим колегите в офиса какъв ще е новият модел на обслужване на клиенти и какви нови технологии ще въведем в процеса на обслужване. Вечерта преди самото обучение моята колежка бе изготвила сценарии за следващият ден и го отрепетира. Аз лично се изненадах от това, защото какво толкова има да се подготвяш – отиваш и казваш каквото има да казваш. На следващият ден обучението протече по невероятен начин! Колежката започна със встъпителни думи, как за банката като институция е чест да има офис в един от най-престижните университети в града, който е с богата история и традиции, и за всеки един служител на банката това би било огромна привилегия, но в същото време и отговорност, защото трябва да предоставим най-доброто обслужване на клиентите ни. Подхода към всеки един участник в обучението бе индивидуален – както към мениджърите, така и към служителите. Всичко бе поднесено по много мотивиращ и елегантен начин, а самото обучение завърши и с ролеви игри. Всички бяха доста ентусиазирани и доволни, и с нетърпение очакваха откриването на офиса. Седмица по-късно проведохме същото обучение в София, само че с други колеги. Всичко протече по корено различен начин – сухо презентиране на слайдове, липса на подход или най-общо казано не чак толкова мотивиращо. Точно в този момент си казах, че не искам да изпълнявам задълженията си по този начин и че всичко трябва да правя с подход и отговорност към възложената задача. И до ден днешен се възхищавам на колежката, с която проведохме обучението във Варна, защото стилът и класата, които тя вложи в изпълнението на задачата ни и до ден днешен са оставили отпечатък в съзнанието ми!
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Както в личен, така и в професионален план няма наръчник кое е правилно и кое не! Стигаме до дадена ситуация, в която трябва да вземем някакво решение, след което действаме и след време, в даден момент резултатите показват до колко правилно или не е било това наше решение. За това аз не обичам да казвам, че сме допуснали грешка, защото няма как да знаем в дадена ситуация кое е правилно и кое не. И тук е много важно, когато осъзнаем че дадено наше решение не е довело до резултата, който сме очаквали, да направим анализ на ситуацията и да направим кратка ретроспекция какви други варианти и опции сме имали, как сме взели това решение – самостоятелно или чрез съвет от друг човек... Важно е да запомним тази ситуация и да се стремим да избягваме подобни решения и постъпки отново, защото казват, че опита учи. Но също е важно да направим същото, когато сме доволни от резултатите и сме постигнали успех – трябва да спрем за малко, отново да анализираме и да знаем което точно е довело до тези резултати, след което отново да продължим смело по пътя си.
Аз лично за себе си не мога да определя дадено мое решение или постъпка като грешно, защото всички решения, които съм взел са ме научили на нещо и са ме довели на мястото, на което съм сега.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
За мен няма значение колко бързо сме се развили кариерно – по време на целият ни кариерен път трябва да демонстрираме основните качества, които са двигател за развитие! А именно отговорност, почтеност, уважение и желание да се приемат новостите, без да се потъпкват и забравят добре работещите практики. За мен е много важно да имаме свой собствен стил, който непрекъснато да подобряваме. Защото само по този начин ще изпъкнем като специалисти!
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Аз лично съм много щастлив от факта, че родителите ми винаги са ме подкрепяли в решенията ми и никога не са се бъркали в живота ми. От много малък съм свикнал да се оправям сам и никога не съм разчитал на тях, за това в моят случай не мога да кажа, че съм следвал техните съвети. Аз съм благодарен на майка ми и баща ми, че успяха да ми дадат добро възпитание, благодарение на което смятам, че съм станал един сериозен и отговорен човек, и това ми помага доста в работата. Но най-вече съм им благодарен, че ме научиха винаги да вдигам високо летвата пред себе си и да не се задоволявам с постигнатото, а да продължавам да се развивам. Подкрепата на семейството е много важна, защото това са хората, които ще бъдат най-честни и обективни с нас. Все пак те са хората, които винаги искат най-доброто за нас!
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Най-общо казано започвайки на ново работно място окачванията ни са да си свършим работата и да вземем възнаграждението си. Всеки е с разбирането, че не е там да се сприятелява или да се харесва на всички. Но ние прекарваме по-голямата част от денонощието в офиса (стига да не работим хоум офис) и това време е споделено с колегите ни. С някой от тях не контактуваме толкова, а с други ни се налага доста по-често да го правим и с течение на времето намираме допирни точки за разговор извън служебните. Така неусетно ние сме се сприятелили с тях и започваме да разчитаме на тях. Смея да твърдя, че съм доста социален човек и мога да общувам с всеки и през годините съм създавал добри взаимоотношения с колегите ми. С някой от тях съм продължил тези взаимоотношения и след напускането ми от дадена организация и част от тези хора смея да кажа, че са ми станали много добри приятели. Да си призная честно – с тези приятели, с които съм работил и работата ни е сприятелила, много по-лесно мога да говоря за работа и конкретни казуси и случки, както и да потърся мнение за професионалното ми развитие. Не че не мога да го направя и с останалите ми приятели, но тези, „работните“ приятели могат по-лесно да ме разберат защото те са ме виждали в професионална светлина.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
На този въпрос всеки сам трябва да си отговори, защото това е строго индивидуално. За мен лично има и още в първите години на кариерата ми се научих да поставям граница между личният и професионален живот! Приключи ли работният ми ден – служебните теми нямат място в личното ми пространство, както и започне ли работният ден – личните проблеми нямат място в офиса. Стремя се както да идвам навреме на работа, така и да си тръгвам навреме. Избягвам да работя извънредно поради две причини. Първо – всеки един от нас има някакъв лимит на силите и има нужда от почивка и да е свеж и в кондиция. Както заради него самият, така и заради организацията в която работи. Какъв е смисълът да изнемогваме и да сме бърнаутнали, като това няма да е от полза за никой. Второ – последните 5 години стартирах и мой личен травъл блог и е необходимо да отделя време и на това мое начинание, както и да работя по бъдещите ми проекти, свързани с писането на книги. Реално погледнато свършвайки работният ми ден аз пак работя, само че тази работа не ме натоварва, а точно обратното – вдъхновява ме и ми дава енергия. Смятам, че съм намерил една много успешна формула, защото аз харесвам и корпоративната среда, и свободният приключенски дух, и доста успешно съчетавам двете дейности, които не си пречат, а много успешно се допълват.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това е един много интересен въпрос. Ако трябва да отговоря през погледа на 20 годишното момче, което бях, то щях да кажа е в този период задължително трябва да се развиваш вертикално и че задължително трябва да стигна до някоя мениджърска позиция. Сега, 19 години по-късно знам колко ми е коствало да стигна до тук и бих казал, че няма значене дали си на 20, 30 или 40 години – важното е да си готов да се учиш и да трупаш опит, да може да поемаш отговорност за действията и решенията си, както и да може да предадеш наученото. Но най-важното е да си говот да излезеш от зоната си на комфорт и да искаш да достигаш нови хоризонти. За това моят съвет към всички млади хора е да се впуснат смело в приключението, наречено кариерно развитие и да попиват знания и опит от доказалите се професионалисти около тях.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Много често, когато съм изпадал в трудни ситуации и сякаш ми се е искало да се откажа, се сещам за онзи 20 годишен Иван, който направи първите си плахи стъпки като служител в корпоративният свят и виждам онзи стремеж и желание да стигне далеч. И това ме кара да се усмихна и да продължа смело напред, защото нямам право да разочаровам онова момче, което бях. Много пъти съм си представял как сегашното ми „аз“ се среща с 20 годишният Иван и му казва: „Пътят напред е труден, но аз винаги вярвах в теб и знаех, че ще стигнеш далеч! Давай смело – в правилната посока си тръгнал!“. За това винаги съветвам всеки един от нас да вярва в себе си и да прави това, което го кара да е щастлив, защото в нас се крие огромен потенциал и от нас зависи до къде ще стигнем и най-вече да сме с усмивка на лицето докато трае този път.
