Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Яна Христова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„При младите хора, виждам една тенденция на „разчупване на оковите” и в по-опитните и дългогодишни специалисти, развивали се дълго в една област, да претърпяват пълна кариерна промяна към 40-45 години. Кариерна криза на средната възраст, ако погледнем с малко хумор. Това до скоро се считаше по-скоро за екзотика и непремерен риск. Дали от обща преумора или от загуба на екзистенциален смисъл, който винаги се отразява и на работното място, в момента много от старите правила просто не важат.“, споделя Дима Чакърова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Дима Чакърова и работя в творческа агенция Ideas Lab, където от 13 години с екипа ни се опитваме да измисляме вълнуващи идеи за успешни брандове, малки и големи компании и стартиращи бизнеси. Създаваме маркетингови комуникации, които имат силата да достигат до хората, защото са вдъхновени от техните лични преживявания с марките. Моята роля е да осъществявам връзката между клиентите и творческия екип, превеждайки често различните езици на двете страни. Позицията е акаунт мениджър – според личните ми представи доста неточна формулировка към изискванията на времето, в което живеем. Титлите обаче никога не са ме вълнували, затова ги споменавам само като част от контекста.
По образование съм журналист и десетина от работните ми години преминаха в медиите. Никога не съм се титулувала като журналист, а като медиен човек, което е много по-обширно и дава по-точна представа за разнообразието от дейности, които съм извършвала. Любопитен за истории човек съм, който не спира да търси. Вярвам, че творчеството е част от човешката природа и всички ние имаме нужда да изразяваме себе си чрез съзидание. Работното място е едно от най-добрите места да творим и дори в на пръв поглед скучните дейности и професии, може да се намерят добри възможности за творчески решения.
Другата моя голяма лична и професионална тема е образованието. Това е най-мощният инструмент за промяна към по-добро, за която трябва спешно да се погрижим като общество.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 19 години в малка кабелна телевизия, студентка в края на първи курс. Имах нужда да ми е интересно, а ученето на терен е било и си остава най-доброто за тази професия. Тогава не сме и подозирали, че някой ще пише репортажи по фейсбук статуси или ще дава като източник интернет. С първата си работа получих и първото си възнаграждение. Да си млад и финансово независим дава усещането за свобода като никое друго. Оттогава до днес - вече 25 години, работя почти без прекъсване и вярвам, че работата като форма на съзидание ни развива и допринася за смисъла – както личния, така и общият.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вярвам, че ако имаме цел, посока и идея в какво сме добри и с какво можем да сме полезни за себе си и света, кариерното развитие ще се случи не само естествено, но и устойчиво. Това включва и това да се познаваме като личности. Точно разписана стратегия по години и етапи ми се струва ограбване на сладостта на това да следваш потока на живота, който понякога те води на необичайни на пръв поглед, но много добри за теб места. Имаме примери на новатори и откриватели за това, че няма един верен начин. Пробваме, търсим и действаме. И оставяме сетивата си будни за необятните възможности, които светът ни предлага.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Основополагащо, ако мястото е добро. И пагубно, ако е лошо. Първото работно място задава критерии, тон на общуване, култура на средата, които са изключително важни. Ценност е да попаднеш на добри професионалисти, които да те научат на това какво значи професионална работна етика и какви са критериите за качество и растеж в сферата ти на развитие. Не е добре да се пропускат стъпалата – от най-първото до последното по стълбичката на успеха, това гарантира, че няма да се спънеш и паднеш преждевременно. И като стигнеш най-горе ще си напълно подготвен.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които са по-умни от нас или на ключови позиции, но искат да ни предадат това, което знаят по добронамерен начин. Аз съм имала щастието да имам много добри жени лидери, под невидимото влияние на които съм оформила своите правила относно работния процес, вземането на успешни решения, реакцията в критични ситуации, та дори и мироглед към света. Особено като си млад и оформяш своя стил и търсиш своя глас добронамерените учители са безценни. Те ти дават корените и крилата, така както родителите дават на децата си това безценно усещане за собствена значимост. А и към момента – срещна ли вдъхновяващ човек, който знае много, попивам от него и уча.
А събитията – колкото си по-действен в това, което правиш, толкова по-добър ставаш. Само опитът в първо лице ти дава дълбоко познание.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
В комуникацията с децата ми и с колегите ми се опитвам да им дам идеята, че грешките не са страшни, ако професията ти не е свързана с човешки живот. Че грешките са едни от най-правдивите учители. И че след всяка лична грешка, трябва да понесеш лична отговорност. Да анализираш и да помислиш за поне 3 варианта на друга реакция. Понякога е нужно да понесеш и финансова отговорност, но от това не боли чак толкова. Когато от твоя грешка е пострадал колега, е редно да се извиниш. Без да демонизираш себе си и ситуацията. Хора сме и грешките са част от човешката ни природа. Ако служителите ти се страхуват да сгрешат, те ще се страхуват и да рискуват или да дават идеи. От полето на страха не се е родило нищо добро.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Адаптивност и желание да учат, да не се страхуват да опитват нови неща. Ако сме постоянно в рутината и в това, което правим най-добре, няма как да претърпим развитие. Освен, ако не сме японски майстори, за които стремежът към съвършенство е свързан с години на повторение на едно и също действие.
Смисълът на думата развитие е постоянно преминаване в друг етап, по-горен, по-съвършен, напредък. Промяната се случва всеки ден и е част от природата на живота, всеки ден е нов и изисква да правиш нови неща. Ако няма действие, няма движение.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е лична подкрепа, то е до теб, за да съпреживеете моментите на успех и неуспех. Но самият ти знаеш най-добре какво е онова, към което се стремиш. Понякога е трудно да устоиш на родителската амбиция – ако целият ти род са все лекари или адвокати, би било немислимо да станеш артист, например. Но съветите на родителите следва да се приемат като съвети. Толкова. От там нататък е собствената ни личност и собствените ни цели.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са добра връзка с реалността, понякога са тест персони, също така референти за твоите качества. Но, приятелството си е приятелство, работата – работа. Две роли с различни функции, които невинаги е здравословно да смесваме, ако искаме да сме добри приятели и добри професионалисти.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За всеки рецептата е различна, защото границите на всеки са различни. При всички случаи крайностите не са здравословни. И пак стигаме до самопознанието – до къде са моите граници – психически и физически, мога ли да поемам допълнително работа и какво ми коства това, мога ли да делегирам, мога ли да търся помощ, когато имам нужда, мога ли да пусна контрола и да се доверя, че нещо ще бъде свършено, ако аз не участвам. Обикновено влизаме в стресови състояния, бърнаути, неудовлетвореност на работното място и невъзможност да менажираме работните процеси, когато имаме неразрешени вътрешни конфликти.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Новите поколения, с които аз общувам с огромно любопитство, разбиха всички правила, с които доскоро бяхме свикнали. В тази връзка – по отношение на това дали ще вървиш стъпка по стъпка или ще прескачаш с огромни крачки, няма еднозначен отговор. Зависи от това кога и как си стартирал кариерния си път, дали работиш нещо, което сам създаваш или си част от корпоративна структура. Освен при младите хора, виждам една тенденция на „разчупване на оковите” и в по-опитните и дългогодишни специалисти, развивали се дълго в една област, да претърпяват пълна кариерна промяна към 40-45 години. Кариерна криза на средната възраст, ако погледнем с малко хумор. Това до скоро се считаше по-скоро за екзотика и непремерен риск. Дали от обща преумора или от загуба на екзистенциален смисъл, който винаги се отразява и на работното място, в момента много от старите правила просто не важат.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният съвет за мен, който понякога забравям е – не спирай да комуникираш. Понякога очакванията ни са свързани с това, че презюмираме, че всичко за всички в работния процес е ясно. Добрата комуникация е в основата на много успешни екипи и проекти. В работата с клиенти добрата и навременна комуникация е ключова и спестява и предотвратява много последващи неприятности.
Съвет, който бих дала и който се опитвам да следвам е: не спирай да учиш. От всеки, от всичко, по всяко време и във всяка ситуация, в която попаднеш. От една страна учи всеки ден по нещо в областта, в която се развиваш, от друга – учи за собствено удоволствие и се развивай като личност. Защото, първо сме хора и после служители – ако мога да перифразирам едно много симпатично рекламно послание. Професионалните истории, които преживяваме или за които слушаме, могат да бъдат добро поле за собственото ни развитие.
