Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Подобно на това как проучваме компания преди интервю, важно е да имаме дългосрочна визия за това къде искаме да бъдем в кариерата си след няколко години. Това ни позволява да оценим дали дадена възможност е в синхрон с нашите амбиции и дали ще ни помогне да развием необходимите умения и опит.“, споделя Летим Моллов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Летим Моллов и съм мениджър маркетинг и продажби в МНТ БЪЛГАРИЯ, компания, посветена на организирането на болнични отделения за диагностика и лечение на онкологични заболявания. Имам богат опит в изграждането на партньорства в здравния сектор и разбирам нуждите както на лекарите, така и на пациентите. В МНТ БЪЛГАРИЯ работя за това модерните технологии в онкологията да достигнат до повече хора, като същевременно допринасям за цялостния успех на компанията.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя и да получавам първото си възнаграждение на 17 години, през летните ваканции, във фирмата на дядо ми за производство на мебели. Въпреки че заплатата беше символична, опитът и уменията, които придобих, се оказаха безценни в дългосрочен план.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, абсолютно необходимо е да имаме стратегия за кариерното си развитие. Тя ни помага да определим ясни цели, да направим информиран избор за следващата стъпка в кариерата си и да се уверим, че всяка промяна допринася за професионалното ни израстване.
Подобно на това как проучваме компания преди интервю, важно е да имаме дългосрочна визия за това къде искаме да бъдем в кариерата си след няколко години. Това ни позволява да оценим дали дадена възможност е в синхрон с нашите амбиции и дали ще ни помогне да развием необходимите умения и опит.
Ако новото работно място не предлага възможности за учене и развитие, тогава промяната може да не е най-доброто решение. В крайна сметка, целта е не просто да сменим обстановката, а да постигнем смислен напредък в кариерата си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място, особено ако е в ранна възраст, може да има дълбоко влияние върху формирането на кариерните ни навици. Личният ми опит във фирмата на дядо ми ме научи на ценни уроци за отдаденост, инициативност и отговорност, които нося със себе си и до днес.
Въпреки това, вярвам, че не винаги първата работа е определяща за дългосрочните ни навици. Понякога истинското оформяне на кариерния ни път се случва на по-късен етап, когато открием работа, която ни вдъхновява и ни позволява да разгърнем пълния си потенциал. Именно там изграждаме устойчиви навици, базирани на успеха и удовлетворението от постигнатите резултати.
Ключовото е да сме отворени към учене и развитие през цялата ни кариера, независимо от поредността на работното място. Успехът идва, когато намерим среда, която ни мотивира да даваме най-доброто от себе си и да изграждаме навици, които ни водят към постигане на целите ни.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Съгласен съм, че крайностите, както при хората, така и при събитията, оставят най-дълбок отпечатък върху кариерното ни развитие. Негативните примери ни показват какво да избягваме, докато позитивните ни вдъхновяват и ни дават модел за подражание. По подобен начин, екстремните събития ни карат да анализираме действията си и да извличаме поуки, които да приложим в бъдеще.
Като пример мога да посоча някои от мениджърите с които съм работил. Това е чудесна илюстрация на това, как позитивното лидерство може да ни мотивира и да ни помогне да израснем професионално. Когато работим с хора, които ни подкрепят и ни помагат да развием пълния си потенциал, ние се чувстваме ценени и ангажирани, което води до по-добри резултати и удовлетворение от работата.
В крайна сметка, най-голямо влияние върху кариерното ни развитие оказват онези хора и събития, които ни предизвикват да излезем от зоната си на комфорт, да се учим от грешките си и да се стремим към по-високи постижения.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първата и най-важна стъпка след допусната грешка е честното признание пред самите себе си. Това изисква смелост и себепознание, но е фундаментално за извличането на поуки и предотвратяването на бъдещи подобни ситуации.
Отказът да признаем грешката си ни лишава от възможността да анализираме причините за нея и да променим поведението си. Това може да доведе до повтаряне на същите грешки, което вече би било проява на неразумност от наша страна.
Само чрез приемане на отговорност и критичен анализ можем да се учим и да растем, както в личен, така и в професионален план.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Според наблюденията ми, хората, които постигат бързо кариерно развитие, демонстрират няколко ключови качества:
Бърза ориентация и адаптивност: Тези хора имат способността да анализират ситуациите бързо и да се адаптират към промените с лекота. Това им позволява да се възползват от възможностите и да преодоляват предизвикателствата ефективно.
Решителност и смелост: Те са готови да вземат трудни решения, дори когато това включва поемане на риск. Тази решителност им позволява да се открояват и да водят другите.
Увереност и амбиция: Тези хора вярват в себе си и в способностите си. Те имат ясни цели и са амбицирани да ги постигнат, което ги тласка напред в кариерата им.
Има нещо важно, което трябва да бъде отбелязано. Липсата на житейски опит рано или късно показва своето негативно влияние. Хубаво е човек да познава много добре структурата, която иска да управлява.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството играе огромна роля в кариерното ни развитие. Нашите родители са първите ни модели за подражание и техните ценности, нагласи и поведение несъзнателно оформят нашите собствени възгледи за работата и успеха.
Що се отнася до съветите на родителите, мисля, че е важно да ги изслушваме и да се учим от техния опит. Те често имат ценни прозрения и могат да ни предпазят от грешки, които самите те са допускали. Въпреки това, не бива да приемаме техните съвети като абсолютна истина. Всяко поколение се сблъсква с различни предизвикателства и възможности, така че е важно да адаптираме съветите им към нашата собствена ситуация и да вземаме решения, които са в съответствие с нашите цели и ценности.
В крайна сметка, ние сме отговорни за собственото си кариерно развитие и трябва да сме готови да поемаме рискове и да правим свои собствени грешки, за да се учим и да растем.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ролята на приятелите в кариерното ни развитие е деликатна и зависи до голяма степен от това как успяваме да балансираме професионалния и личния си живот.
В идеалния случай, когато успяваме да оставим работата на работното място и да се наслаждаваме на пълноценен личен живот, приятелите ни предоставят емоционална подкрепа, различни гледни точки и възможности за разпускане и релаксация. Това непряко допринася за нашето благополучие и ни помага да се завърнем на работа освежени и мотивирани.
От друга страна, ако сме постоянно погълнати от работата и я носим със себе си навсякъде, приятелите ни могат да станат неволни свидетели на нашия стрес и неудовлетвореност. Това може да доведе до нежелани съвети, критики или дори напрежение в отношенията ни с тях. В такива случаи, влиянието на приятелите върху кариерното ни развитие може да бъде негативно, тъй като те невинаги разполагат с пълната картина и контекст на нашата професионална ситуация.
Затова е изключително важно да се стремим към здравословен баланс между работа и личен живот. Това ни позволява да се възползваме от положителното влияние на приятелите ни, без да им позволяваме да се превърнат в източник на допълнителен стрес или нежелани съвети относно кариерата ни.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Постигането на идеалния баланс между личен и професионален живот е непрекъснат процес и универсална рецепта няма. Въпреки това, разбирането и подкрепата от страна на семейството са ключови за постигането на хармония.
Когато нашите близки проявяват разбиране към нашите професионални ангажименти и ни подкрепят в стремежа ни към кариерно развитие, ние се чувстваме по-малко напрегнати и по-способни да се фокусираме върху работата си, когато е необходимо. В същото време, тяхната подкрепа ни напомня за важността на личния живот и ни мотивира да отделяме време за тях и за себе си.
Разбира се, това е двупосочна улица. Ние също трябва да проявяваме разбиране и търпение към нуждите на семейството си и да се стремим да бъдем пълноценно присъстващи, когато сме с тях. Откритата комуникация и взаимната подкрепа са в основата на здравословния баланс между личен и професионален живот.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Във възрастта между 20 и 35 години, хоризонталното кариерно развитие изглежда като по-предпочитан избор. Това е периодът, в който активно трупаме опит, експериментираме и се учим от грешките си. Разширяването на познанията и уменията в различни области ни дава по-широка перспектива и ни подготвя за бъдещи лидерски позиции.
Преминаването през различни роли и отговорности ни помага да разберем по-добре цялостната картина на организацията и да изградим ценни контакти. Това ни дава възможност да оценим силните и слабите си страни и да определим в коя област искаме да се специализираме и да се развиваме вертикално в бъдеще.
Когато сме готови и сме натрупали достатъчно опит и знания, вертикалното развитие ще бъде естествена следваща стъпка. Тогава ще имаме необходимата основа, за да поемем по-големи отговорности и да постигнем дългосрочен успех в кариерата си.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не бързай, учи се, бъди най-успешния в това, което правиш и ако ти ce открие възможност, не се колебай.
