Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Най-важното е да имате визия за кариерата и бъдещето си. След това ще чертаете стратегии как да я постигнете. В днешно време възможностите са уникално много, те са навсякъде около нас.”, споделя Георги Дамянов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Георги Дамянов, на 37 години съм. Женен съм, имам дъщеря на 5 години и много скоро ще стана баща за втори път. Занимавам се с търговия от страшно много време, като в последните 10 години съм се специализирал в продажбите на софтуер. Работил съм в доста компании, както стартъпи така и големи конгломерати. Имам опит в различни индустрии като от няколко месеца съм търговски представител в Пейтико (Paytiko) и комуникирам с потенциални клиенти от целия свят, като най-вече съм фокусиран над Европейския пазар.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 14 години вече владеех свободно и перфектно английски език и вече бях взел няколко Кеймбридж сертификати. Започнах да помагам с преводи от английски на български на човек, занимаващ се с търговия. Това се случва в родния ми град Пазарджик. Човекът и до днес има голям бизнес с най-различни видове стоки, но тогава искаше да продава и в чужбина, дори се запали да търгува с акции на чуждестранните борси. Относно възнаграждението – получавал съм хонорар в зависимост от колко време е трябвало да превеждам (написан текст или превод на живо). Първата си реална заплата от трудов договор получих по-късно, когато започнах да работя като барман през летните месеци на гимназиалните ми години.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
На първо място трябва да имаме цел, която искаме да постигнем. Надявам се повече млади хора да прочетат моите думи – най-важното е да имате визия за кариерата и бъдещето си. След това ще чертаете стратегии как да я постигнете. В днешно време възможностите са уникално много, те са навсякъде около нас. Важно е те да се отсяват и стратегията да се ревизира своевременно, когато промяната (добавяне, елиминиране, заменяне на едно действие с друго) ще ни приближи до заветната визия. Споменавам го, защото тези възможности често се оказват примамки и единственото, което правят, е да ни отклоняват от нашия път, от нашата цел. Когато визията е ясна, могат спокойно да се чертаят път и стратегия. Винаги, когато човек прави нещо в живота, трябва да има план, идея, визия за нещата. Може да не знае всички стъпки до края, но имайки визията за това, което иска да постигне, са му напълно достатъчни само няколко стъпки. Следващите стъпки и ходове ще се открият пред него своевременно и той ще може да изгради стратегията си.
Ще дам конкретен пример – винаги съм знаел, че искам да се занимавам с търговия - това е била визията ми. Завършил съм международен бизнес в Испания именно с визията да се реализирам по този начин. Живял съм и в Германия, продавал съм различни продукти и услуги през годините. Всички тези неща са част от стратегията. За много млади хора в момента визията и мечтата е да бъдат предприемачи. Пътищата и стратегиите им могат да бъдат най-разнообразни. Важното е да гледат напред и да следват визията си. Това е гаранция, че ще бъдат удовлетворени.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото ни работно място има огромно значение за оформянето на кариерните ни навици. Работната етика на един човек се формира от ранна възраст. Изключително важно е и заради хората, с които се обграждаме. Ако работим пряко със стойностни мениджъри, които да ни дадат положителен пример, това няма как да не остави положителен отпечатък у нас. Това е и съветът ми към хората, които все още не са били на първата си работа – ако имате възможност да работите с хора, на които искате да подражавате – направете го час по-скоро.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Тук трябва да започнем от хората. Както вече споменах, те са факторът, който ни изгражда като личности в работната среда. По-конкретно, шефовете и мениджърите ни имат най-голямо влияние. Ако срещу себе си имаме лидер, който с удоволствие следваме, то тогава имаме всички предпоставки да сме успешни в бъдеще и дори един ден ние да сме тези вдъхновяващи личности, които младите хора следват. Един истински лидер или ментор е по-ценен от високата заплата в началото на кариерата.
Стигаме и до събитията. Тези, които оставят голям отпечатък са тези, които допринасят положително за развитието на компанията и ние сме участвали в тях. Например, ако един стажант е част от екип, който работи по проект за усвояване на ново закупена компания, той ще бъде пряк участник в работата по структуриране на процеси, разпределение на хора и ресурси, оптимизации на работния процес, подобрения, иновации. Само си помислете колко много опит ще добиете за кратък период от време, ако сте в тази ситуация. Ако работите и с подходящия лидер в този процес, сте ударили джакпота.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките винаги са поучителни. Даже в последните няколко години си затвърдих вярването, че грешките са необходими за развитието на всеки човек. Говорейки за темата за кариерата, мирогледа е само един – или успяваш или се учиш, т.е. дори и да сбъркаш – печелиш знание и опит. Какво трябва да правим, ако допуснем грешка? Най-важното е да си извлечем изводите и да не я повтаряме отново. Известна поговорка гласи, че само глупакът се спъва два пъти в един и същи камък. Нека бъдем разумни и да използваме грешките като учебно средство и да извличаме максимума от тях.
Един съвет към младите хора тук – не е нужно вие да правите грешките, за да научите уроците. Четете книги и консумирайте съдържание, в което хора, на които искате да приличате, или искате да постигнете техните успехи, говорят за свои грешки. По този начин, ще скъсите пътя към своята цел и визия.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
На първо място слагам трудолюбието. Това е най-важното качество. Заформя се още в ранна възраст в семейството и е основното качество за дългосрочен успех. Мързелът води само до провал. Хората, които успяват бързо, са винаги целеустремени и знаят как да приоритизират действията си. Това отново го свързвам с визията и стратегията за кариерно развитие. Много е важно човек да учи през целия си житейски път и да е готов да придобива нови знания и умения. Ако в даден момент решиш, че знаеш всичко, твоето развитие приключва и единственият ти път е назад.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Това е много деликатна и противоречива тема в България, заради смяната на политическата система и бизнес практиките. От една страна, семейството е най-важната единица в една общество. Там човек се учи на ценности като трудолюбие, непримиримост, доблест и дори емпатия. Тези ценности го правят личност, което неминуемо се отразява в кариерното му развитие. От друга страна, в България има граница на сблъсък на поколения, която се заличава все повече всяка година. Въпреки това не можем да подминем факта, че говорейки за кариерно развитие, на много от родителите им е трудно да дадат адекватен и приложим съвет на децата си, защото са живяли в друга среда. В този ред на мисли, младите хора трябва да случат родителите си, но да търсят и съвет от хора, които са на мястото, което те биха искали да достигнат кариерно. След това да вземат решения на база на тяхната визия за живот и кариера.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Това е индивидуално за всеки човек. Може да имате приятели, с които да направите бизнес, приятели, които да ви препоръчат на други хора или в дадена компания, с които всъщност да се сработите. Или да имате приятели, с които просто да ви свързва това, че ходите заедно на фитнес, но работите в различни сфери и не можете да сте си полезни за кариерното развитие. Във всеки случай, средата е важна. Виждайки колко е заето ежедневието на всеки един от нас, бих посъветвал да се обграждате с хора, които добавят стойност в живота ви, както и вие в техния. Неминуемо, след време ще можете да наречете тези хора приятели.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Това е индивидуално за всеки човек и всеки трябва да познава себе си. Често виждам хора, които мислят за работа дори и по време на почивка, когато дори нямат лаптоп в ръка. Моето мнение е, че всеки човек трябва да знае какво е важно за него и да си подреди приоритетите. Ако имате визия за шеметна предприемаческа кариера, свързана с много пътувания по света и едновременно с това да имате семейство с 4 деца, тогава трябва много внимателно да приоритизирате какво правите със своите 24 часа на денонощие, за да постигнете тази визия. Балансът е възможен, но всеки един от нас трябва да го открие за себе си. И това е едно от най-трудните неща в днешно време.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Задължително бих предпочел хоризонталното развитие в началото на кариерата. То е много по-важно от титлите, позициите, плакетите и заплатите. Това е времето, в което човек научава в какво е добър и какво му харесва да прави кариерно. Това е времето за ученето на занаята. Важно е да знаем в какво сме добри. Когато сме добри в нещо, то ни се отдава и едновременно с това полагаме труд, тогава резултатите са изключителни. И на всичкото отгоре, ние изпитваме максимално удовлетворение от труда си. Уникален кръговрат, нали? Това няма как да се случи, ако не познаваме себе си и силните си страни. Тук не бих сложил горна възрастова граница (35 години например) за този процес. При всеки е различно. Вертикалното развитие идва тогава, когато си готов за него.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Опознай себе си, използвай силните си страни, не спирай да учиш и да гониш визията си.
