Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Успехът идва при тези, които не спират да се учат и развиват, независимо от предизвикателствата и остават с отворен ум за възможностите.“, споделя Десислава Антова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Десислава Антова, ЧР лидер, с повече от 7 години опит в управлението на човешки ресурси. Работила съм успешно както в местни, така и в международни компании. Едно от най-големите ми постижения до момента е изпълнението на проект в рамките на 10 месеца, с разработването и прилагането на цялостна стратегия за човешките ресурси, включително планиране на работната сила за американска компания, управляваща един от най-големите резорти в Европа. Разработих и изпълнихме ефективна стратегия за набиране на персонал, като успешно наехме над 700 служители в рамките на около 7 месеца с разработването на стратегията и назначаването им, като служителите бяха от цял свят. Разработвала съм и съм прилагала иновативни стратегии за обучения, бюджетиране, програми за представяне, организационно преструктуриране и създаване на позитивна организационна култура.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя и получих първото си възнаграждение на 18 години, когато разбрах колко е важно да поемеш отговорност за собственото си развитие и да се учиш на трудови навици от самото начало.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, стратегията е от ключово значение за кариерното развитие, и не само. Не винаги съм мислела така, но с течение на времето човек се учи и тогава разбира, че без визия е по-вероятно да стигне там където не е искал. Стратегията дава насока, ясни цели и визия за бъдещето, което всъщност ти помага да вземеш по-добри решения по пътя в развитието ти. Като винаги тази стратегия може да бъде коригирана или дори променена.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е изключително важно, тъй като изгражда основите на трудовите ни навици. Оттам започваме да се учим на отговорност, професионална етика и работа в екип, които се пренасят в по-нататъшния ни кариерен път. Спомням си, че първото ми работно място беше свързано с управление на графика и доставките на продукт, който беше много търсен и не се предлагаше от други в региона. Това ме постави в позиция да се науча как да приоритизирам поръчките и да не се поддавам на милите приказки на купувачите, които се опитваха да ме спечелят, за да ги включа по-напред в списъка на чакащи. Спомням си, че много се гордеех с работата си, все пак бях едва на 18 години и вече нещо зависеше от мен, носех отговорност и ми имаха доверие. Това всъщност изгради една увереност и сила в мен, която продължава да ми помага през годините.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Ключовите събития като първата поета отговорност, допуснати грешки или успешно завършен проект играят огромна роля в кариерното ни развитие. Човекът, който остави отпечатък беше и първият ми работодател, защото именно той ми гласува доверие и ми даде тази отговорност да управлявам цял процес, макар да нямах никакъв предишен трудов опит. Оценявам, че това ми даде много като заряд да искам винаги да бъда добра в това с което се занимавам. Също така изгради в мен едно желание да давам повече и повече. През годините съм срещала успешни хора, които са ме вдъхновявали да искам да променя посоката си на развитие и съм изключително благодарна за тях.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-правилната реакция е да поемем отговорност за грешката и да се поучим от случилото се. Освен, че трябва да се предприемат коригиращи действия, за да се избегнат подобни ситуации вбъдеще, е хубаво и да направим анализ каква е причината да се стигне до нея. Какво можем да направим по-добре? Това е въпрос който е хубаво да си задаваме често, не само когато сме допуснали грешка. Не е добра опция да се критикуваме и обвиняваме. Това никога не води до градивност, а по-скоро до повтаряне на същата или подобна грешка. Всъщност, това е един хубав урок, който учиш в движение и ти помага да израстваш.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Според мен визионерството, способността за планиране и носене на отговорност, гъвкавост, проактивност, умение за работа под напрежение, желание за учене и способността да работиш добре с другите са ключовите качества, които могат да доведат до бързо кариерно развитие. Срещала съм изказването, че бързото кариерно израстване изгражда его, моето мнение е че зависи изцяло от нас какво ще проявим, далеч съм от това да си мисля, че нещо друго има силата да ни определя, освен ако ние не решим да е така.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството играе подкрепяща роля и трябва да намерим баланс между техните съвети и собствените ни кариерни амбиции. По-трудно е когато сме деца и искаме нещо различно от това, което те са планирали за нас. Но когато пораснем е важно да изслушаме техния опит, и в крайна сметка решенията трябва да бъдат наши. Не трябва да забравяме, че всеки има различен поглед от нашия, и не всеки има нашите амбиции и желания. Хубаво е да имаме тяхната подкрепа, това дава много сила и увереност, когато имаме нужда от нея. А, сигурна съм, че всеки човек в различен етап от развитието си има нужда от подкрепата на друг.
Каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерното развитие?
Приятелите могат да бъдат ценен източник на подкрепа и съвети, но както и семейството, така и те не трябва да диктуват кариерните ни решения. Те могат да предложат нова перспектива или критична обратна връзка, която може да е много полезна за нас, но понякога може и да ни объркат, затова е наша отговорността да търсим баланса между това да търсиш обратна връзка и да вземеш решенията си самостоятелно.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За мен рецептата за баланс включва приоритетизиране на времето, ясно определяне на граници и дисциплина в следването им. Личният живот трябва да се уважава толкова, колкото и професионалният, за да се избегне прегарянето и недоволството. Това е урок, който продължавам да уча. Обичам работата си и ми е много трудно да не залитам в това да пренебрегвам личния си живот за сметка на нея.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двете могат да бъдат ценни, но във възрастта 20-35 години хоризонталното развитие по-често предоставя възможности за разширяване на уменията и опита, което в дългосрочен план води до по-стабилно вертикално израстване. Хубаво е докато сме в тази възраст да черпим разнообразен опит. Колкото по-всеобхватен поглед имаме, толкова по-добри ще бъдем в следващата си роля, било то хоризонтално или вертикално в развитието ни.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният съвет, който съм получила, е да се подготвям за това, което искам и да остана гъвкава и отворена за нови възможности. Бих дала същия съвет. Успехът идва при тези, които не спират да се учат и развиват, независимо от предизвикателствата и остават с отворен ум за възможностите.
