Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Милена Камджалова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Вярвайте в собствените си способности и се фокусирайте върху личния растеж и напредък, а не само върху недостатъците, които се опитвате да поправите.“, споделя Елена Гигова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Елена, сертифициран кариерен консултант с богат опит в Маркетинговите комуникации и HR. Преди да стартирам самостоятелната си практика и Кариерно ускорение с Елена, бях част от корпоративния свят, където близостта ми до мениджмънта и стратегическите бизнес процеси ме обогати с ценни знания и перспектива, които използвам, за да съветвам клиентите си. Моята мисия е да помагам на хората да разкрият истинската си същност, да изградят автентичен личен бранд и да се представят уверено пред работодателите. Комбинирайки експертизата си, създавам персонализирани стратегии, които открояват уникалните качества на всеки човек и го подготвят за професионални успехи и личностно израстване.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Родителите ми подкрепяха идеята, че човек от рано трябва да може и да знае, а това се трупа с опита. Бях може би на 10 -11, когато започнах да помагам в семейна инициатива по време на големи технически изложения. Реалното си първо възнаграждение под формата на заплата получих на 14 г., но получих и много повече работейки като продавачка при един иранец. Той ме учеше освен на търговски умения и да преговарям, че човек трябва да работи и да реинвестира полученото, а когато го умножи достатъчно, може да си позволи някои глезотии. Беше много поучително, чувствах, че черпя опит от екзотичен мъдрец.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Първо трябва да имаме информация и после задължително да изградим стратегия за развитието си. Често обаче е трудно да си представим развитието си и това до някъде се дължи и на факта, че сме забравили да мечтаем.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието му е огромно. Смятам, също така, че първото ни работно място е в родното ни семейство и тук се формират основните навици. След това идва и първата работа, където посетите семенца започват да се дооформят. Вярвам, че с всяко ново място, ние доизграждаме себе си и стига да сме достатъчно осъзнати заменяме ненужните навици с нови.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Това са значимите събития, които най-често остават огромен отпечатък върху житейския ни път като завършване на училище, университет, местене в друг град или държава, създаване на семейство, раждане на дете и др. - те имат силата да преобръщат живота, а оттук и професионалното ни развитие. Що се касае за хората, които оставят отпечатък са тези, които са добили опит и мъдрост, но и които искат да я споделят. Затова и се вълнуваме от автобиографиите на успелите хора, които смело разказват за мечтите си и колко и какво са рискували, за да ги постигнат.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Тук ще цитирам историята на Сара Блейкли, CEO и основател на Spanx /фирма за стягащо дамско бельо/, чийто баща искал от нея и брат ѝ да споделят за неуспехите си на вечеря. Било им трудно, защото всички споделяли успехите си, а той искал от тях да говорят за неуспехите. Чувствали, че ако не го направят ще го разочароват. И така, докато тя не постигнала разбирането, че провала всъщност не се отнася до резултата, а до това да не си опитал. Колкото по-бързо променим перспективата си спрямо неуспеха, толкова по-адекватна ще е реакцията ни спрямо него.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Вяра в себе си, смелост, постоянство, но и поемат рискове.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Както споменах по-рано, семейството е първата ни месторабота, където се научаваме на дисциплина, работа в екип, решаване на конфликти и много други важни умения. От една страна, смятам, че е полезно родителите да участват в избора на кариера и професионално развитие на своите деца. Те разполагат с ценен опит и могат да споделят през какво са преминали, за да достигнат до своите кариерни избори. Често в практиката си срещам родители, които казват: „Оставил съм го/я сам/а да избира, защото иначе ще ме обвинява.“ Важно е да подчертая, че не става въпрос за упражняване на натиск върху детето да поеме в определена посока, а за споделяне на мъдростта, натрупана с опита, и за предаването й на детето. Ако родителите усещат, че това не е достатъчно, тогава е разумно да потърсят помощ от консултант по кариерно и професионално ориентиране, който да помогне на детето да направи информиран избор.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите ни са значими други, които играят огромна роля в процеса на кариерното ни развитие. Избирайки своя път, често се оглеждаме в тях – какво учат, с какво се занимават, какви кариерни решения взимат. Тези сравнения ни помагат да валидираме и нашите собствени избори. Въпреки това, е изключително важно да се познаваме добре и да имаме увереност в собствените си преценки. Самостоятелното вземане на решения е умение, което трябва да възпитаме в себе си, за да можем да направим информирани и осъзнати кариерни избори, които отговарят на нашите уникални нужди и цели.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Няма универсална рецепта. Това, което е важно е да намерите работа, където се чувствате удовлетворени и оценени, да се научите да казвате „НЕ” и да приоритизирате задачите си, но също така се уверете, че прекарвате времето си извън работа така, че да създавате достатъчно багаж от радости като например да развивате смислени взаимоотношения, да пътувате и да имате преживявания, които да ви зареждат.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двете посоки са важни и имат своите предимства. Във възрастта между 20 и 35 години сме склонни да поемаме рискове и да изследваме нови възможности, дори преди да сме сигурни в резултата. Първо скачаме, а после виждаме дали имаме криле. Това е периодът, в който натрупваме най-ценния опит. От съществено значение е да държим ума си отворен към различни възможности и да не се страхуваме да ги предизвикваме. В този етап от живота е полезно да опитваме различни дейности, които да ни помогнат да развием нови умения и да разширим хоризонтите си.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
По повод на усещането „не съм достатъчно добър/а” и постоянния стремеж за надграждане на уменията чрез курсове, обучения и допълнителни квалификации, всъщност ресурсите са вътре в нас и ни трябва малко повече увереност и саморазбиране. Продължаващото обучение е важно, но не трябва да бъде самоцел.
Вярвайте в собствените си способности и се фокусирайте върху личния растеж и напредък, а не само върху недостатъците, които се опитвате да поправите.
