Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако по някаква причина не се чувстваме удовлетворени от резултатите си, въпреки усилията ни, то тогава човек трябва да се замисли – професията, която е избрал, отговаря ли на неговите ценности, вярвания и лични желания? Винаги има място за промяна и адаптиране на плана или стартиране на нов.“, споделя Весела Василева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Занимавам се с развитие на човешките ресурси от 12 години. Преминала съм през различни позиции и нива, практикувайки почти пълния й обхват - подбор, администрация, обучения, развитие, комуникации в разнообразни индустрии. В момента съм Мениджър Човешки ресурси в Групата САТ Хелт – иновативна и динамично развиваща се компания, чиито дружества оперират в областта на технологиите и здравеопазването - от анализ на данни и технологични решения до медицински центрове и грижа за възрастни хора.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си работа започнах на 14 или 15 години по време лятната ваканция – лепях етикети на бутилки в една фабрика. През следващото лято бях барманка, след това сервитьорка, не съм спирала да работя от тогава. Не помня какво беше заплащането, но бях горда и щастлива, че разполагам със собствени финанси.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегията в кариерното развитие е задължителна, ако човек се стреми към определени резултати. Основна част от плана в една такава стратегия трябва да е желанието за непрестанно учене, придобиване на нови знания и умения, надграждане на себе си. Ако посоката, която сме избрали, е наистина нашата, ще имаме мотивация и желание да я следваме. Ако по някаква причина не се чувстваме удовлетворени от резултатите си, въпреки усилията ни, то тогава човек трябва да се замисли – професията, която е избрал, отговаря ли на неговите ценности, вярвания и лични желания? Винаги има място за промяна и адаптиране на плана или стартиране на нов.
Хубаво е да знаем най-малко посоката, в която искаме да се развиваме, въпреки че това не винаги е добър ориентир. Например, аз завърших бакалавър, специалност „Биология и химия“ с идеята, че ще стана научен специалист в лаборатория, че ще откривам нови лекарства, формули, но по пътя си не бях крайно целенасочена, продължих да слушам вътрешния си глас и да се спирам на нещата, които са ми интересни и вълнуващи. В резултат не бях завършила образованието си дори когато станах специалист в човешките ресурси.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Смятам, че първото ни работно място поставя значим фундамент върху развитието ни. От добрата страна, както в моя случай с първата ми офис работа – голяма международна компания със стандарти, подредени процеси и развиващи се функции. В колегите и в ръководителите си виждах добри примери, които да следвам и да ме вдъхновяват. Първото работно място изгражда работна култура, отговорност, дисциплина и полага основите на бъдещите очаквания на младите хора. Дори и в неуспеха, например, неподходящото първо работно място може да даде тласък на един млад човек, което да го мотивира да пробва нова професия, нова среда.
Кои събития и конкретни хора остават своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-значими остават събитията, които са резултат от продължителни труд, усилия и старание от наша страна. Хората, с които сме споделили изкачването на тези малки или големи върхове. Аз помня хората, които са ми помагали да разширя собствените си граници и да прекрача прага на врати, които не съм виждала преди отварянето им.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Бих казала, че на първо място, когато сме допуснали грешка, трябва да вярваме, че с информацията и уменията, с които сме разполагали към онзи момент, сме направили най-доброто, на което сме способни. Да анализираме ситуацията, да проверим дали е имало други варианти за реакция, или пък хора, които да ни помогнат, ако да – да опитаме да я поправим, доколкото е възможно все още. Ако не – да забравим ситуацията, тя е минало, но да запомним уроците от допуснатата грешка и да продължим напред.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие невинаги е следвано от равни дози успех и удовлетворение. Има една сентенция: „Бавният успех изгражда характер, бързият - его.“ И до момента не съм срещала „жив пример“, който да я опровергае. Смятам, че когато човек премине на следващото ниво и ако не е готов, това може да се отрази пагубно на екипа, на резултатите, дори на компанията и/или пък да изгради неправилна оценка за себе си и за средата, от които да последват още разочарования. Човек трябва да има време да се потопи във всяка една роля, да вземе възможно най-много – от хората, от средата, от процесите. Това не означава, че сменяйки ролята, човек трябва да е на 100% подготвен за новата позиция, винаги трябва да има нещо ново за учене, за развитие, защото професионалистите израстват в ролите си – и кариерно, и личностно. Когато ни е лесно, не учим и не се чувстваме провокирани, то това е сигнал, че е време за промяна.
Накратко – хората, които търпят кариерно развитие, би трябвало да са учещи, търсещи, действащи и адаптивни, приемащи обратна връзка, да познават силните и слабите си страни, да не се отказват и да опитват нови неща. В идеалния случай – да дават максимума от себе си, да отделят време за самоосъзнаване, за вслушване в себе си и в другите.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Аз съм от хората, които не са следвали съветите на родителите си, и не съжалявам. Нося пълна отговорност за развитието на професионалния си път. Родителите трябва да отварят хоризонти, да дават насоки, но не и да налагат еднолични решения. Те могат да бъдат опора и да подкрепят децата си, да им бъдат ментори и провокатори в откриването на подходящата посока.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Добрите приятели могат да бъдат наше огледало и да ни дават обратна връзка. Казвам го и в контекста на това, че приятелството в работна среда съществува и може да бъде изключително ценно. Приятелите могат да бъдат вдъхновение, опора, хора, с които празнуваме успехите си или искаме неутрално мнение за казуси.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Все още не съм открила пропорциите на тази рецепта. До момента не съм успявала да се изключа напълно от работата си и да си поставя ясни граници. Личното ми мнение е, че за някои професии и на някои нива това е невъзможно. Независимо от отделеното време, най-важно е човек да се чувства удовлетворен след тези 24 часа на ден, с които всеки от нас разполага. Да има възможност да реализира потенциала и способностите си на работното място и в същото време да се наслаждава на личния си живот. Някои успяват с по-малко работа, други – с повече.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това е въпрос на лично предпочитание и на възможности на средата. И в двата случая един млад човек може да стане много добър експерт в сферата си на едно работно място или на няколко, стига да е с нагласата за развитие. Важни елементи в кариерните ни стъпки и възможностите, които ни се разкриват, играят както преките ни ръководители, така и колегите, и компанията, в която работим. Ние не работим изолирани във вакуум и всеки един фактор на средата може да повлияе на удовлетворението ни, развитието, желанието ни за такова и скоростта, с което то се случва. Когато вземаме решение за развитие, е важно да отчитаме всички важни фактори за нас.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Конкретен съвет, който съм получавала, не мога да посоча, но ако трябва да обобщя, бих казала: не спирайте да учите, да търсите вдъхновение, да опитвате! За развитието няма възраст и граници – всеки човек, всяка среща, всяка позиция и компания могат да ви открият нови и интересни възможности.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com