Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Живият диалог със себе си, често в несъгласие, винаги ме е отвеждал по-далеч в резултата на всяко начинание. Нагласата, че чашата ти не е пълна, както казват будистите, те прави адаптивен, отворен, асоциативен и константно развиващ се.“, споделя Асен Иванов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Асен Иванов и понастоящем съм творчески директор в маркетинг екипа на tbi bank. През годините съм бил част от различни творчески екипи в рекламната сфера, където хора като мен, завършили специалност “Плакат” в Художествена академия, логично намираха своята професионална реализация.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Извън новогодишното сурвакане, за първо възнаграждение считам това, с което за пръв път усетих не само финансово, но и възнаграждение по призвание – спечелен конкурс за запазен знак в 8-ми клас. През летните ваканции съм работил и като продавач на вестници и на автомивка, но първата ми смислена работа започна като дизайнер на 17 години в малка агенция, подготвяща рекламни карета за вестници и списания в далечната 1998 г. Да имаш какво да учиш и да усещаш, че се развиваш, и до ден днешен е един от най-силните ми мотиватори.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Не бих използвал думата стратегия - по-скоро бих казал нагласа. Винаги съм смятал, че във всеки казус, с който се сблъскваме, независимо от големината или комплексността му, има с какво да се предизвикаш и следователно да преоткриеш и себе си и нещо ново. Живият диалог със себе си, често в несъгласие, винаги ме е отвеждал по-далеч в резултата на всяко начинание. Нагласата, че чашата ти не е пълна, както казват будистите, те прави адаптивен, отворен, асоциативен и константно развиващ се.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Отвъд еуфорията, че с първата работа се чувстваме за пръв път нужни, значими и самостоятелни, там се срещаме и с първите си работни ментори. Някои от тях остават наш пример за цял живот. И добър и лош. Запечатваме ярки убеждения за динамиката в един от най-дългите маратони в живота - работния. Отговорност, трудова етика, колегиалност, проблеми и решения - все уроци, които откопирваме и приемаме като принципи занапред.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Помня личностите, не званията. През събитията. Помня тези, които въпреки разбирането, че занаят се краде - са раздавали с шепи. Помня емпатията в трудните моменти и липсата на такава. Кога са ме окрилявали и кога са натискали тавана над мен. С едни обсъждахме идеи, с други проблеми и хора. Едни се очароват, други са цинични. Има даващи и вземащи. Намираш себе си рикоширайки и в двата типа хора отстоявайки идеали, принципи и личностни мотиватори.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Според мен да си честен. И пред себе си и пред другите. Проекцията на собственото ни безгрешно величие е тежест, която ни дърпа назад. Падаме, за да се научим да ставаме, и ставаме, за да вървим напред. Признанието на грешка показва човешката страна отвъд професионалната роля и често изгражда по-силна връзка с другите. Ясно е, че се учим от грешките си, но също си напомняме и, че сме хора.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Има примери и примери. Някои имат бързо кариерно развитие според контролирана среда с предначертан път. Други са адаптивни и последователни, а трети са твърде амбициозни и кариерният успех е самоцел. За последните често няма значение какъв занаят подхващат.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
И семейството, от което произлизаме, и това, което създаваме, са истински гръмоотводи в живота. Заземяващи към истински значими и непреходни стойности. Да имаш работа, която обичаш, в която гориш и градиш успешна кариера е ценно, но да разбираш, че има устойчива, жива и истинска връзка с живота, която не те оставя на кота нула, в миг на слабост и там си наистина незаменим - това е безценно. Съветите на родителите ни винаги имат контекст, който е важен за четенето с разбиране. Никога не съм ги приемал като точна инструкция за живота.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
В една стара българска мъдрост се казва, че хората се събират по черга. С истинските приятели, макар и често с различен път и посока в живота, винаги сме споделяли общ гравитационен център около изконни убеждения и принципи. В моменти на слабост или неувереност винаги са били точни валидатори, неведнъж са посочвали къде е слонът в стаята и често са ми обръщали внимание и на различна гледна точка към дадена ситуация. Служили са ми и за пример и за опора.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не мисля, че има точна рецепта. За себе си бих направил аналогия с архитектурен план при строеж на къща. За мен кариерата взима отношение относно големина, разпределение и интериорен дизайн, но най-важни са основите, крайъгълните камъни и носещите колони. На тях се гради всичко - това е семейството.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това е въпрос на личностна ориентация. Дали сте открили какво ви вълнува или търсите себе си. Ако това, с което се занимавате, ви захласва до степен, че работата ви се е превърнала и в хоби - хоризонталното развитие е за вас. Ако пък търсите себе си в един динамичен свят - то вертикалното развитие предлага много повече отговори.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Светът е пълен с мъдрост за всеки етап и ситуация в живота. Моите пет цента: Дръжте циничното надалеч. Бъдете верни на себе си, открийте какво да отстоявате, обичате и вярвайте в нещо. Не се страхувайте да грешите - това означава, че сте опитали. Не прибързвайте със заключенията - към всяко нещо има повече от една гледна точка. Не просто гледайте, а виждайте.
