Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Когато аз започвах професионалния си път, нямаше ментори и мениджъри–грижовници. Пускаха ни в дълбокото и се оправяхме сами.“, споделя Ани Маринкова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Kазвам се Ани Маринкова и съм управляващ директор на Hyperzon Content Creation Studio – екипът, които създава бранд дизайн, фото и видео съдържание както за Амазон клиентите на агенцията, така и за нашите собствени марки. Професионално вече повече от 20 години се развивам в сферата на рекламата и маркетинга като 15 от тях съм работила в големи рекламни агенции, в които натрупах безценен опит със създаването и реализирането на 360-градусови кампании и събития, управлението на екипи и процеси.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше като промоутър в последната година на гимназията. Това беше и перфектната за мен работа в студентските ми години – чувствах се финансово независима, забавлявах се и същевременно научих много за комуникацията и рекламата (попрището, към което вече се бях насочила). Приемах работата си изключително отговорно, защото бях лицето, пряката връзка между бранда и клиента. Именно тази работа ме запозна с изключително много интересни хора и беше трамплинът към последващото ми развитие като ПР специалист и ивент мениджър.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Кариерната стратегия е хубаво нещо, но опасността в това да си твърде целенасочен, е да пропуснеш неочаквани възможности по пътя, които могат да ти дадат друга и още по-хубава перспектива. Едно от най-важните качества за мен е адаптивността и умението да следваш интуицията си.
В началото на развитието си като професионалист е добре да си отговорим на няколко основни въпроса: в какво съм добър, какво обичам да правя, от какво се нуждае светът и за какво реално биха ми платили.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
На първо място то създава работни навици и често поставя критерии. Стимулирам младите хора да са проактивни и да търсят възможности за стаж по специалността си, защото опитът, който могат да натрупат, е безценен.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
От една страна това са събития и хора, които те вадят от зоната ти на комфорт и те карат да дадеш максимума от себе си, както и да търсиш различни пътища за достигането на крайната цел. Когато аз започвах професионалния си път, нямаше ментори и мениджъри–грижовници. Пускаха ни в дълбокото и се оправяхме сами.
Днес обаче мениджърите са много осъзнати, по-зрели емоционално и основна тяхна цел е да развиват и менторират младите колеги, да поставят критерии и да водят чрез пример. Намерите ли такъв човек, вложете максимума от себе си и ще ви се върне двойно.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Замислете се какво сте научили от теорията и университета, и какво - от работата и грешките, които сте допускали. В днешно време ние като родители и мениджъри имаме склонността като че ли да сме твърде обгрижващи и защитаващи, а това води до слаби личности. Човек трябва сам да поема отговорност за грешките си, да си ги признае, да ги отработи и да си извади правилните изводи, за да не ги повтаря отново.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
„Soft skills are the new hard skills.“ – тези хора са емоционално интелигентни, адаптивни и проактивни, креативни, положителни и дисциплинирани.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Зависи от семейството. Някои родители много добре усещат децата си, знаят силните и слабите им страни и от опита на годините могат да дадат много ценен съвет. Други проектират собствените си амбиции, което е крайно грешно.
Зависи и от детето – някои са наясно със себе си и желанията си, а други се лутат. В първия случай най-разумно е да следваме пътя, който сами сме избрали, а в другия не е лошо да се вслушаме в съветите на хората, които истински ни познават и обичат.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Това е доста философски въпрос – средата ли определя нас или ние нея? Важно е с какви хора се обграждаме и това отново до голяма степен е наш собствен избор. Когато приятелите ти се развиват кариерно, това неминуемо има своето отражение и ти дава амбиция да се развиваш и ти.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ами аз не съм много по рецептите, особено тази. J Обичам работата си и горя в нея, така че често ми идват работни идеи и в извънработно време. Това не ми пречи, а даже напротив – зарежда ме. Все пак с времето и най-вече с появата на децата, човек трябва целенасочено сам да си поставя граници, за да може да се съхрани психически и физически. Май не познавам истински професионалисти, които не са стигали до етап на крайно изтощение, но с годините човек се учи как да го овладява и в последствие предотвратява.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това е голям период, така че и двете. Но пак опираме до това колко високо искате да се изкачите. Някои обичат бавните разходки по плажа, а други изпитват най-голямо удоволствие от покоряването на поредния връх дори с цената на свръх изтощение.
Освен това човек трябва добре да прецени в даден момент от развитието си дали иска да е експерт или мениджър. Това са две много различни роли.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъдете работливи, отговорни, проактивни и добронамерени към всички, с които работите. Запитайте се първо какво давате и с какво допринасяте за успеха и за по-добрата екипна среда и така по-лесно ще можете да прецените вашата стойност в компанията.
И второ - никога не забравяйте радостта от работата, а не просто преследването на цели. Наслаждавайте се на пътя, на ученето и на развитието.
