Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Денис Марса, с която работя в момента, ми каза един ден: “I got so tired of hearing NO that I decided to create my own YES.” (“Уморих се да чувам НЕ, затова реших да си създам моето собствено ДА.“, споделя Мария Магдалена Димитрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Мария-Магдалена или както ме познават повечето ми приятели, колеги и познати - Меги. Занимавам се с маркетинг, социални мрежи и ПР и от 2018 г. работя за себе си като фрийлансър, или както казваме на български - работя на свободна практика с различни клиенти от цял свят. Преминаването от корпоративния свят към работа на свободна практика и развиване на мой собствен бизнес ми даде точно това - свобода да избирам с кого работя, как, къде, колко. В началото ми беше доста трудно да се ориентирам и да намеря моето място в онлайн света, но към днешна дата си давам сметка колко тази промяна ми предостави възможността да развия себе си и уменията си, да науча нови неща, да се срещна със страшно интересни хора със съвсем различно мислене и начин на работа. Излизането от зоната на българския комфорт, колкото и клиширано и американизирано да звучи, ми отвори безкрайно много врати и съм благодарна, най-вече на себе си, че съумях да се съхраня, да не се отказвам знаейки, че нищо не знам, както казва Сократ и успявайки благодарение на това.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да стажувам на 19 години в пресцентъра на Софийска Община и първата ми работна задача беше да ходя по партийни пресконференции, от което до ден днешен ме избива студена пот… Първото си по-сериозно възнаграждение получих година по-късно, когато започнах стаж във FOX International Channels Bulgaria (към момента The Walt Disney Company) и след това ми предложиха позиция на половин работен ден. Екипът беше страхотен, научих страшно много неща от там, но реших да замина на бригада в Щатите, за да събера пари и да видя един друг свят. Работих няколко месеца в Нантъкет през лятото и беше наистина доста различно и трудно. Във всеки случай не съжалявам, че го направих, защото беше един друг вид опит (каляване), през който мисля, че всеки има нужда да премине в даден момент. След като се върнах в България разбрах, че мога да се справя с всичко, което ми се изправи пред пътя, стига да искам.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Смятам, че зависи от човека. Имам приятели, които са целеустремени и които винаги са знаели какво, кога и как искат да постигнат. Със сигурност трябва да имаме стратегия ако искаме да се изкачим в йерархията на корпоративната стълба. Аз обаче винаги съм слушала повече интуицията си, доверявала съм се на нещата, които ме вълнуват и работните места, екип, среда, които ме карат да се чувствам добре и себе си. Т.е. никога не съм имала ясен план или стратегия, която да следвам, за да постигна нещата, които съм постигнала. За мен е по-важно да запретна ръкави и да се започна да работя по проектите, които ме вълнуват. Ако бях изчакала да измисля най-перфектния план за кариерно развитие, може би никога нямаше да се осмеля да работя за себе си. Много от моите приятели са ме питали как се справям с неизвестността и несигурността на фрийлансването и аз винаги казвам, че предпочитам да го виждам като благословия, която ми позволява да съм гъвкава, да уча и да се развивам непрестанно.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Кариерните навици зависят от нас самите и няма работно място, което да ни направи по-мотивирани, способни, сериозни, дисциплинирани, ако ние самите не се стремим към това. Затова си мисля, че личното ни развитие оказва по-голямо влияние върху кариерните ни навици. Със сигурност обаче мога да кажа, че годините, в които работих в корпоративния свят ме направиха по-отговорна и дисциплинирана към крайните срокове и по-добрата и ясна комуникация. От друга страна пък, когато започнах да работя за себе си, ми беше доста трудно да се отърся от идеята, че трябва да работя 8 часа, за да оправдая заплащането в края на месеца. Постепенно разбрах, че това е нещо, което в миналото е било определено за норма във фабриките на Форд. Към днешна дата предпочитам да работя 4-5 часа на ден, но да се чувствам продуктивна. В този смисъл, приоритизирам качеството на работа за сметка на количеството и за мен това работи много по-добре и ме прави много по-щастлива и спокойна.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Имала съм удоволствието да работя с много талантливи, успешни и вдъхновяващи жени в България като Милена Филчева, Саня Армутлиева, София Щерева и Деяна Каранешева. Всяка една от тях ми е дала по нещо различно и съм изключително благодарна за научените уроци, търпение и гласувано доверие. Може би най-голям отпечатък остави работата ми като ПР на ПРОФОН - предизвикателство с доста успехи и някои провали. След една година работа там направих рязък завой към света на фрийлансването, където ме очакваше един съвсем различен свят на възможности и нови уроци за учене.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Всяка грешка е научен урок и докато повтаряме едни и същи грешки, продължаваме да учим същите уроци. Това е като историята за един човек, който всеки ден излиза от вкъщи и пада в една и съща дупка отново и отново. Докато не научим, че трябва от време на време да си гледаме в краката, ще продължаваме да падаме в дупката на ненаучените уроци.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Упоритост, целеустременост, дисциплина, креативност, комуникативност и щипка позитивизъм за трудните моменти.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството в моя случай винаги е подкрепяло всички мои избори, макар и понякога да не са ги разбирали. Почти всички в семейството ми си мислеха, че е невъзможно да успея да работя сама за себе си без сигурността на постоянната работа. В началото това много ми пречеше, защото все се опитвах да им покажа и докажа, че мога. Докато не дойде моментът, в който разбрах, че те не го правят защото искат да ми пречат или искат да ме обезкуражат, но защото това, което правя аз е нещо непонятно за тях. Все едно да говоря на китайски на баба и да очаквам, че ще разбере какво искам да ѝ кажа. Важна е подкрепата на семейството, съмнението и притеснението са нормални, особено когато искаме да се развиваме в среди, които те не познават добре или изобщо. Никога не съм следвала сляпо съветите на нашите, защото винаги съм предпочитала да се допитам до собствената си преценка.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
За всички години работа в различни компании и клиенти направих много приятелства. Винаги съм се опитвала да намеря хората в екипа, с които си допадаме, имаме сходни интереси и можем да говорим за различни неща извън работата. Към момента смея да твърдя, че с клиентите ми в Щатите и Канада имаме изградено приятелство, което помага за създаването на една по-непринудена, неформална комуникация. За мен това е много важно. Човешкият елемент на емоционална интелигентност в работна среда е незаменим.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Аз открих този баланс може би 2-3 години след като започнах да работя за себе си. За други хора рецептата е различна, но мисля, че е важно намирането на различни хобита било то тичане, разходка в планината, йога, четене, писане, плетене, снимане, стендъп, и т.н., ни помага да погледнем нещата от друга гледна точка. Да успеем да си поемем дъх след дълъг работен ден е толкова важно. Ще цитирам тук Чарли Чаплин: “Не се давайте на тези хора-чудовища, хора-машини с умове-машини и със сърца-машини. Вие не сте машини, не сте добитък. Вие сте хора!” И защото сме хора, е важно да не се превръщаме в машини. Важно е да си напомняме, че трябва да дишаме, да се връщаме към себе си, независимо колко труден е бил денят ни. Балансът е въпрос на избор и приоритети.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Всичко зависи от желанието за развитие на един човек. Аз лично не знаех какво точно искам да правя в годините между 20 и 27. Винаги съм знаела, че искам да се занимавам с маркетинг и комуникации, но ми отне време да си намеря нещото, което ме прави наистина удовлетворена. В този смисъл, за мен хоризонталното развитие е по-добрият вариант, защото можем да изпробваме различни неща на различни позиции. Никога не съм била почитател на вертикалното развитие, но смятам, че има смисъл за определени позиции като финансов/юридически отдел.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Денис Марса, с която работя в момента, ми каза един ден: “I got so tired of hearing NO that I decided to create my own YES.” (“Уморих се да чувам НЕ, затова реших да си създам моето собствено ДА.”) Хареса ми много, защото в кариерното си развитие всеки от нас чува безброй пъти “не”. “нямаш достатъчно опит”, “не избрахме теб”, “не ставаш”, “не можеш”, “не си подходящ” и т.н. И особено в началото, трябва да се научим да изплуваме на повърхността на всички откази, за да намерим своето собствено “да”. Това също така върви ръка за ръка с умението ни да казваме “не” на нещата, които не са за нас. Защото в крайна сметка работата е двупосочен процес и е хубаво да знаем, че ние също имаме право на да избираме, не само да бъдем избрани.
Благодаря за вниманието! Успех на всички млади таланти! :)
