90

Добре е да имаме кариерна стратегия, но и ясен резервен план

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Галина Бонева

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

Лично за мен до края на 20-те години се лутах в различни работи и роли, докато открия "моето нещо". Това не е нито правилно, нито грешно. Плюсът от този подход е, че всички тези опити оставиха отпечатък в "куфара" ми с качества, знания и умения, което ми помага и до днес.“, споделя Георги Мишев, поредният ми гост в рубриката.

 

Кой е той?

Георги Мишев - търговски директор на отдел Животозастраховане в застрахователен брокер Уни Стейт Брокер ЕООД . Имам опит в областта на здравето и грижата занего, както и в сферата на личните финанси, частта спестовно застраховане.

За мен изграждането и развитието на застрахователно – финансовата култура сред хората е плод на дългосрочна, целенасочена активност и това е, което искаме да постигнем с екипа ни  в нашия бизнес. Ние стоим зад думите си. Честност и прозрачност са ценностите, на които най-много държим и с които нашите клиенти могат да усетят разликата.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

На 12. Продавах зеленчуци и плодове – най-вече дини и така помагах на семейството си. 😊

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Да, трябва да имаме стратегия, защото тя е свързана с цел. Страстта и желанието за работа, комбинирани с добра стратегия, скъсяват пътя към целта и са ключови за достигането й. Но трябва да имаме и резервен план, в случай че независими от нас фактори повлияят значително.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Първото ни работно място оказва съществено влияние върху формирането на нашите кариерни навици. Важно е да се отбележи, че продължителността на първата работа играе роля в това влияние. Ако приемем, че тази работа е била достатъчно продължителна, то тя може да допринесе значително за изграждането на дисциплина, отговорност, финансова култура, както и за усвояването на умения за работа в екип. На първото работно място често формираме и основни професионални навици като организация на времето, приоритизиране на задачи, комуникация и управление на стреса. Първата продължителна работа ни помогне да разберем по-добре какво ни харесва и какво не в професионален план, което е от съществено значение за бъдещото ни развитие и избор на кариерна посока.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

За мен, лидерите в една организация(не задължително мениджърите) оказват траен отпечатък. Родителите и другите авторитети за един млад човек също могат да допринесат. Основни събития за едно кариерно развитие могат да са осъзнаването, че някои видове работа не са за даения човек, кое ни хареса и кое наистина обичаме да правим. Това осъзнаване се случва често чрез намиране на нова работа, напускане на позиция/работодател или сменяне на местоживеенето.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

След допускане на грешка в професионален план първата важна стъпка е да признаем, че сме сгрешили, а втората e - да си простим първо на себе си. Важно е да поемем отговорност за грешката си, да анализираме причините за нея, за да избегнем повторението ѝ.  От тук нататък, за мен, всяко предизвикателство е възможност да се развием в личен и/или професионален план. Осъзнаването на тези възможности е ключово действие в момент на грешка.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

За всеки човек понятието „бързо“ е относително. Все пак, при скоростното кариерно развитие, хората демонстрират качества като мащабно мислене и способност да гледат обективно процеса на работа, инициативност, адаптивност, силна работна етика, умения за комуникация, способност за работа в екип и стремеж към постоянно учене и усъвършенстване. Разбира се, рискът при бързото кариерно развитие е, че се губи детайлът в различните функционалности и нива по веритакала на йерархичната структура в една компания или професия.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Не мисля, че трябва да следваме нечии съвети. Моята история е такава, че получих свобода да се развивам самостоятелно. Всичките избори са били винаги мои и това ми е дало свободата и рисковете да поемам отговорност сам. Въпреки това, смятам, че родителите модат окажат важна роля при едно кариерно развитие, като предоставят подкрепа, ценности и насоки.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Приятелите, за мен винаги са били, като пристан, където мога да споделя и да се посъветвам за даден избор. Често те са и начин да освободя негативните емоции, както и да споделям и празнувам положителните моменти.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Балансът между личния и професионалния живот е ключов за постигане на по-спокоен и удовлетворяващ живот. За мен основни фактори за оптимизиране на този баланс са уменията за управление на времето чрез различни инструменти и навици, правилното определяне на приоритетите както в личен, така и в професионален план, и не на последно място, дисциплината да делегираме задачи на други хора, системи и технологии.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Не мисля, че има универсална рецепта за всеки. Много зависи от самия човек и от неговите възприятия за живот, за връзката му с парите, ценностната система и други аспекти. Лично за мен до края на 20-те години се лутах в различни работи и роли, докато открия "моето нещо". Това не е нито правилно, нито грешно. Плюсът от този подход е, че всички тези опити оставиха отпечатък в "куфара" ми с качества, знания и умения, което ми помага и до днес. Сега мога по-лесно да се поставя "в обувките" на другия и да се адаптирам по-добре в различни ситуации и комуникации. Принципът "проба-грешка" е напълно естествен и разбираем за по-младите хора до 30 години.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Влизай смело във всяко начинание, но бъди готов да поемеш лична отговорност за действията си.