Автор: Бисер Кунчев
Снимка: SV Studio
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Клиентите идват в нашата къщичка, но в нея има правила. Клиентът винаги има право - да иска, но не и да не спазва правилата.“, споделя Кристелина Стайкова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Кристелина от Бургас, момичето, което говори с event-ите и хората на някакъв разбираем език! Родена съм до морето, но бързо се наложи да дойда в София, защото исках да уча езици. Отдава ми се и е много интересно. Отваря врати.
Тук завърших гимназия, после бакалавър и магистратура в Гърция.
Кариерният ми път мина през различни индустрии, но все има нещо, което помага от едната в другата и за щастие надграждам.
Моята истинска любов е събития, хотелиерство и оперативен мениджмънт. Започнах от музикалната индустрия като PR, после детската любов ръжда не хваща – хотелиерство и туризъм. Сега съм управител на coworking space в центъра на София и тази индустрия е уникална! Толкова много има да се учи в нея, като в туризма, да плуваш в море от възможности, да виждаш нови обитатели, да посещаваш различни места и да виждаш развитието на една индустрия. Хобито ми и това, което правя без да усетя умора – сватби и събития! Вече над 15г.
Енергична, целеустремена, комуникативна и с добра душа 😊 Съхраних се някак си такава, макар да е трудно в днешно време. Изключително щастлива съм, че имах възможността да измина този кариерен път в живота си до сега. Научих много, преборих се с много, определено не съжалявам за нищо и винаги поглеждам назад с усмивка. Любител на хубавата музика, добре направен коктейл, foodie.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Благодарна съм на родителите ми, които ми предложиха когато бях на 15г да работя лятната ваканция, за да видя кое какво е в туризма. И съм много щастлива от този старт и опит. Много запомних, макар и на тази крехка възраст. През 2000-та да можеш да си част от екип в базата на „Министерски съвет“ Слънчев бряг си бе щастие, късмет и определено добра школовка.
Израснах по времето на най-хубавите години на „Балкантурист“ и видях от кухнята кое как се случва. Родом от Бургас определено е плюс и от там идва явно и любовта към туризъм, хотелиерство и събития.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, определено трябва да имаме стратегия. Някои го приемат като цел, амбиция, следват свой план или мечта. Моята стратегия е да разбера как работи целият механизъм. Да започна от ниво, за което съм подготвена и да мога да уча и израствам. Голяма част от професионалния ми опит е свързан с планиране и организация на събития. Винаги да имаш стратегия и план „Б“. Няма как да предоставиш услуга / продукт/ сам самичък, винаги си част от едно цяло. Макар и като freelancer пак имаш партньори, с които реализирате проект.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен е доста голямо. Това е мястото, на което за първи път се сблъскваш с някои неща, за които само си чувал, било те е страх от тях, или такива, които дори не си очаквал да се случат. Първото работно място може да е голямо стъпало нагоре, дори трамплин понякога /и морално и кариерно/. Моето първо работно място бе в „Sofia Music Enterprises”. Изключителен experience! За момиче на 19 да попадне в PR отдела на тази фирма, малко след 2000та година, по времето на всички навлизащи промени. Имах късмета да работя това, което уча. Бяхме колеги в университета с хора, с които работихме в същата фирма, та имахме еднакво ежедневие и се подкрепяхме с лекции, умора и забавление. По това време помагах и в семейния бизнес със строителство и технически надзор /доста добър старт за момиче на 19/. Все около мъже, тежка организация и напрежение. 😊 Но така се учи добре. Мъжко момиче съм и не се плаша да се изправя пред нещо ново. От там се научих да нямам притеснения да говоря пред хора и да отстоявам идея или да въведа правило. Най-вече, научих се да уважавам и почитам човека срещу мен. Независимо на каква позиция работи, или от каква световна величина е. Преди всичко е човечността и искреността. С усмивка се отварят много врати.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
И хубавите и лошите събития оставят отпечатък. Едни на удовлетворение, други на научен урок, трети те карат да се усмихнеш като се сетиш. Помня някои определени сватби, концерти, мащабни събития, делегации, както и някои малки по мащаб, но важни.
Конкретен човек може да бъде всеки, който ти е дал нещо, или от когото си научил нещо. За мен това са няколко човека, започвайки с родителите ми – пример за нюх, професионализъм и уважение към отсрещната страна, баща ми можеше от всичко да направи бизнес. Един от управителите на сега вече хотел „Балкан“, когато работех там беше „Шератон“ е оставил най-голям отпечатък като пример какво е да си Истински Професионалист и Човек! Грък, с невероятен опит и знаеше как да ни накара да искаме да учим от него. След години когато аз бях управител на един хотел казвах негова реплика „тук съм , с цялото си знание и опит и грешки. Крадете от мен. Взимайте.“
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да си признаеш пред себе си, че си сгрешил, да осъзнаеш защо, да разбереш какво е станало вниквайки в ситуацията. Много е важно да можеш да се извиниш пред този, пред когото си сгрешил и да си простиш. Тогава грешката става за теб урок, за други пример, от който да могат да се поучат. Хубаво е да останем спокойни, зависи в каква ситуация сме. Да не намесваме други хора, ако не са вече участници.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Увереност, целеустременост, позитивизъм, инициативност, адекватност, човечност, уважение. Трябва да си реалист, да имаш добро логическо мислене и определено да си последователен и добър стратег. Да си балансиран в личен живот и работа и определено да развиваш личностните си качества.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Голяма! Най-важната роля! Каквото и да става семейството е нашата крепост! Те винаги ще са до нас, макар и да сме ги наранили. Използвам момента да благодаря на моето семейство и близки и да им благодаря за подкрепата и вярата, за обичта. И да се извиня за всички тези пропуснати мигове, за което се извинявам и на себе си. Да, определено е хубаво да чуваме какво ни казват родителите ни, съвет може всеки да опита да даде. Харесвам поговорката „Не питай старило, слушай патило“.
Да, родителите ни са видели и преживяли много, но доста хора са изпатили. Връстници, колеги, приятели. Съветите на родителите са с цел да сме балансирани и да гледаме важното в живота, а ние понякога ги приемаме буквално и си мислим, че ни се бъркат в работата. Тя е наша, кариерата ние си я следваме, животът ни обаче споделяме с тях, те искат нашето свободно време да е спокойно и щастливо. Доста от съветите на родителите ми са били правилни. Ама как ще стане патило като не су строши главата само няколко пъти 😊
Рядко се замисляме, че сами си причиняваме някои неща. Да от нас зависи, в това напрегнато ежедневие е много трудно да успеем да постигнем плановете и идеите си, често нямаме време за много неща поради външни фактори. 24 часа не стигат в този бързоразвиващ се свят 😊 искаме от всичко по много. Work hard, relax quiet, party harder! Всичко иска време.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Също голяма. Това е семейството, което ние избираме. Някои може да с в нашата сфера на работа, някои са страничен наблюдател и много добър барометър. Често това са хора в една възрастова група и виждаме нещата по доста интересен начин от различни гледни точки. Подкрепата от приятелите е толкова важна, колкото и от семейство. Заедно празнуваме успехи, заедно се оплакваме. Приятелите са и пример, и съдник, и съветник, и огледало. Като семейството. Благодарна съм много и на тях.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има да. За всеки е различна. Трудно се открива рецептата. С годините се налага да махнем някоя подправка, да добавим друга. Границите са нещо много важно, което, ако открием и можем да спазваме е прекрасно! И много трудно. Все по-често нарушаваме граници, важното е да не го правим с принципите си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двата модела са добри. Интересен въпрос. Зависи как се стичат нещата в живота. Важното е да извлечем максимално опит. При мен се случи вертикално. Дали така съм го планирала, не зная, може би така исках да, гледайки назад хубаво е. Аз съм такъв характер, че винаги се интересувам и от работата и отговорностите на колегите, за да върви един механизъм. Обичам тийм билдинги, които дават възможност да се поставиш на мястото на другия и дни, в които да минаваме всички през различните отдели. След над 12г в сферата на хотелиерство и туризъм, определено смея да твърдя, че това е най-добрия начин за сработване и уважение към труда на другия.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Кое е най-скъпото, което един клиент не може да плати, но един служител може да му даде?
- Усмивката!
Няколко са, кратки, но съм ги запомнила и са ми помагали.
Винаги трябва да си човечен и искрен.
Клиентите идват в нашата къщичка, но в нея има правила.
Клиентът винаги има право - да иска, но не и да не спазва правилата.
Усмивката отваря врати!
