Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Смятам, че от професионална гледна точка много по-лесно бихме поставили граници и постигнали баланс, най-малкото имаме работно време и винаги можем да се ограничим с него. Ако натискът е от личен характер обаче, ако не срещаме разбиране в семейството, би било много по-сложна ситуация.“, споделя Ваня Иванова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Ваня Иванова, определям се като любител на природата, прекарващ много голяма част от времето си пред лаптопа (хахаха).
Работя като Software Project Manager в ICT Strypes, в компанията съм от 5 години, през което време имах възможност да работя по множество различни проекти, за клиенти в различни технологични области и смея да твърдя, че съм намерила своето място и професия, отговаряща напълно на личността ми.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си работа започнах на 20 години докато все още бях студентка и целта ми беше запълване на оставащото ми свободно време, с нещо, което да ми осигури малко самостоятелност.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегия за кариерното си развитие, разбира се всеки трябва да има в даден момент, ако желае да постигне нещо стойностно за себе си, че дори и за околните. Не е необходимо обаче още от първия си работен ден да имаме стратегия и на всяка цена да започнем работа, в област, в която желаем да останем за целия си кариерен път, дори бих казала, че е задължително човек да опита различни неща. Също така бих добавила, че стратегията не е задължително да бъде следвана на всяка цена, защото отклоненията от плановете, било то умишлено или не, много често са доста ценен опит.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото, както и всяко следващо работно място, разбира се имат роля в изграждането на работни навици и култура. Не бих казала, че първото е било нещо специално за мен, но не мога и да твърдя, че това е така винаги, защото всеки сам избира кое от къде да вземе. Предполагам, че за много голяма част от стартиращите за първи път работа, първата работна среда има силно влияние поне докато не отидат на следващото работно място 😉
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
В моя професионален опит най-голям отпечатък са оставили мениджърите, които съм имала в различните компании. И с голяма радост мога да споделя, че на всяко едно работно място съм имала мениджър, който ме е подкрепял и помагал да израствам. Вярвам, че всеки заслужава такъв лидер до себе си и всеки трябва да бъде такъв за колегите си.
Относно събитията, мисля, че всяка промяна на работното място оставя своя не малък отпечатък върху кариерното развитие. Това е така в много голяма степен за мен, тъй като промените, които съм правила, винаги са били както в посока смяна на позиция, така и на бизнес сфера и среда.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първата правилна реакция след допусната грешка е да признаем и осмислим грешката си. След това разбира се, да предприемем мерки тя да бъде поправена. И на края идва моментът да се поучим от допуснатата грешка, така, че да не бъде повторена.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Упоритост, постоянство, ангажираност! Не си ли постоянен в това, което искаш, не дадеш ли всичко, на което си способен, успех може и да постигнеш, но определено няма да е бързо. А понякога дори тези качества не ти гарантират бърз кариерен успех, понякога нещата не зависят само от нас, но и от средата, в която сме. Но за да знаем това, задължително трябва да опитаме!
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството, както и на приятелите, не е за подценяване, но не бива и да бъде определяща за развитието ни, в случай, че искаме нещо различно за себе си.
Не смятам, че семейството трябва да диктува / определя посоката на развитие на индивида. Разбира се би било по-лесно ако живееш и общуваш на ежедневна база в средата, в която искаш да се развиваш. Ако около себе си имаш съмишленици и хора, които те разбират във всяко едно отношение, винаги е от голяма полза.
И колкото и банално да прозвучи, рано или късно, в една или друга компания, колегите ти стават и приятели, а в някои случаи и семейство.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За мен отговорът тук е – Не. Всеки сам избира дали да го направи и до каква степен е нужно да има такива граници.
Също така има голяма разлика дали чувстваме натиск от професионална или лична гледна точка. Смятам, че от професионална гледна точка много по-лесно бихме поставили граници и постигнали баланс, най-малкото имаме работно време и винаги можем да се ограничим с него. Ако натискът е от личен характер обаче, ако не срещаме разбиране в семейството, би било много по-сложна ситуация.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В тази възраст е моментът да учим и да се насочим накъде бихме искали да се развиваме за това хоризонталното развитие е почти абсолютно задължително, освен в случаите, когато сме напълно сигурно какво искаме и сме избрали вече точно това. Не бих изключила и вертикалното развитие, дори когато човек не е абсолютно убеден, че това е неговата професия, защото каквото и да правим е важно да учим и да се развиваме.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
На едно от първите ми работни места имаше разпечатан цитат на Хенри Форд - „Независимо дали мислиш, че можеш или че не можеш, обикновено си прав.“ В много ситуации си го казвам сама на себе си или на хората около мен!
