Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Емилия Бозова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
”Щастието е в нас самите и от нас зависи да се борим за него – така че, ако имате идея или желание за нещо – пробвайте и се забавлявайте по пътя. Може и да не стане, но няма да свърши света…а може и да стане!“, споделя Йоанна Маринова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте, казвам се Йоанна Маринова и съм от град Варна. От малка се занимавам както с математика и Ексел, така и с изкуство – различни видове танци, по-късно започнах и с театър. Опитах и пеенето, но се оказа, че в тази посока не се е разпределил много талант. Когато бях на 19, след дълги спорове с родителите ми сключихме сделка да кандидатствам веднъж в НАТФИЗ и ако не ме приемат – друга държава с друга специалност. След като вече покойния Стефан Данаилов ме скъса (за което по-късно бях благодарна) заминах за Швейцария да следвам Двоен Бакалавър Хотелиерство и Бизнес. За живота ми в Швейцария, всичко научено и прекрасните възможности, които се откриха пред мен след това мога да говоря много, но ще го оставя за друг път. Това, което бих искала да спомена обаче е, че благодарение на „провала“ ми в НАТФИЗ се сблъсках с един толкова различен и уникален свят, който до голяма степен изгради човека, който съм в момента. Докоснах се до невероятни хора, които ме научиха на много… а след това дойде Ковид и отново се върнах в България и в театъра. То като си е писано, трудно се бяга– запознах се с покойния проф. д-р Александър Илиев и отново попаднах в сферата на театралното изкуство. Завърших актьорско майсторство в Нов Български Университет през 2023, а по време на това обучение ми дойде идея за бизнес, който съчетава любимите ми неща – логика § креативност, който развивам в момента – Артайм!
Артайм среща корпоративния свят със света на изкуството чрез абонаментни карти на месечен принцип и информационна платформа. Идеята е от една страна да разнообразим ежедневието на корпоративния служител с нещо ново и различно и в същото време да запълним празните капацитети на прекрасните арт пространства, с които разполагаме. Ако всичко е наред, от този септември ще можем да й се радваме в София, от догодина и на други места в България, а и постепенно да я развиваме към едно място, където бизнеса и културата се срещат на национално ниво.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Когато бях на 15 или 16, родителите ми имаха склад за продажба на зеленчуци и плодове на едро. 3 дена подред исках от майка ми 50лв да излизам с приятели и ги изхарчвах всеки ден и пак исках. На 4тия ден, майка ми каза „Да не мислиш, че те ей така идват парите“ и на другия ден ме взе на работа с нея – от 2.30ч през нощта (тъй като всички хотели и ресторанти трябва да са получили стоката преди 7 сутринта) до 12 на обяд. Правене на заявки, писане на фактури, пренасяне на стока, разплащане и какво ли още не. Накрая на деня бях почти умряла и майка ми ми даде 20лв. Бях в потрес и от тогава имам уважение към парите – свои и чужди.
Иначе официално и по-продължително беше Варненския балетен конкурс, когато бях на 18 – страхотно преживяване, много работа за кратко време и една от най-големите загуби на България, ако ме питате мен. Това, че Варненският балетен конкурс – един от най-трудните и най-старите в света вече не съществува, защото не можело да се намерят пари. Няма да изпадам в дълги коментари, но мисля, че уникално тъжно как успяхме да съсипем повече от 50г. световна традиция.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен е хубаво да имаме план, но също така да разбираме, че планът е динамичен, не всичко може да върви по този план – времето, икономиката, животът като цяло и най-вече, ние се променяме. Понякога нещата, които сме планирали само преди година, може вече да не се чувстват близки до нас и мечтите ни – и това е окей. Никой не ни задължава да влагаме усилия и да се развиваме, в която и да е посока. Всичко е избор, просто някои са по-трудни от други.
Аз имам план от както бях на въпросните 15-16 години, мога да кажа, че до сега се е изменил над 60 пъти, но все още е моя план и ще го следвам, до където мога и до където се чувствам добре, след това го променям и продължавам!
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен това е едно от най-важните събития в живота ни. Чрез този първи опит ние научаваме много за това, какво искаме и какво не искаме. Често се срещаме с неща, които още от първия си опит откриваме, че не са за нас и започваме да държим на тях до края на кариерата си. Понякога откриваме неща, които харесваме за известно време, но по-късно ще открием, че не ни прилягат. Едно от важните неща, които започваме да учим чрез първото си работно място е отношението ни с парите – пари, които ние сме изработили. В повечето случаи първите заплати биват изхарчени доста бързо и това ни учи да бъдем креативни за начините, по които ще изкараме до край месеца, но доста често ни учи да оценяваме парите си повече. Едно обаче от нещата, за които отнема много време да се научим, е как да оценяваме труда си – т.е. колко пари да искаме от работодателите и да отстояваме позицията си, когато смятаме, че заслужаваме повече. Разбира се, това при всеки е различно, но според мен доста навици, принципи и разбирания в бъдещата ни кариера, зависят точно от тази първа работа.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Това е доста обширен въпрос, тъй като смятам, че ние всички сфери в живота ни са свързани до някаква степен и развитието в една със сигурност се отразява върху друга. Със сигурност бих споменала и свързала с предния въпрос – първият ни шеф. Доста често след ужасен първи шеф, решаваме, че искаме сами да определяме живота и започваме да градим нещо наше.
Първият мениджър, на когото се възхищаваш, които те мотивира, които те подкрепя в развитието ти нагоре и най-вече, който не те спира да изкачваш по-високи върхове. Тъй като има добри шефове/мениджъри, които ти помагат само ако не ги надминаваш.
Относно събития – когато получиш позицията, за която си мечтал дълго време; когато не получиш хубава оферта, но от друго място ти предложат нещо по-хубаво; когато не получиш това, което искаш веднага.
Едно от любимите ми събития в кариерата, което ме научи да върша нещата сега, а да не ги оставям за после, е първата ми издънка на работа, където отложих въвеждането на данните от кредитната карта на един гост за после, после забравих и накрая трябва да върна около 1000 франка, защото човекът си тръгна без плати.
Сигурно има неща, които забравям в момента. Имала съм много ситуации, от които съм научила много, но не искам да изпадам в подробности, но по-важни според мен са хората, които срещаш. Тези, които изграждат амбицията ти, работната ти етика и най-вече какъв шеф ще си и ти самият един ден (ако това е част от плана, разбира се). Едни от важните хора в моят живот, за които мога да се сетя към момента, и основни „виновници“ са родителите ми; една от шефките ми, която прекрасно балансираше това да е мениджър и приятел едновременно; преподавателите ми, които бяха толкова начети и знаеха толкова неща, че исках и аз (и продължавам да ги „гоня“) и бащата на един мой приятел, който беше изградил империя, а се държеше като най-обикновен служител.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Със сигурност едно от важните неща е да се научим да поемаме отговорност за действията си. При осъзната наша грешка е хубаво да поемем отговорността, да се извиним на въвлечените партии, да не го приемаме на дълбоко и да не се линчуваме и последно, но не по важност да направим анализ на случилото се, да се опитаме да открием първоизточника и да се постараем да намалим и/или елиминираме бъдещи възможности за същата грешка.
Бих искала също да добавя, че лично аз, когато допусна грешка, в повечето случаи разпитвам потърпевшите/колегите/по-знаещите за последиците от грешката ми, за начините на коригиране и отстраняване на бъдещи подобни ситуации.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Отдаденост, проактивност, амбиция, мотивация, желание да се учиш и да растеш и най-важното според мен – всичко това да е комбинирано с честност, големи мечти и съвсем малко наивност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Вече няколко пъти споменах родителите си в това интервю, така че ще кажа – голяма роля. Доста от нещата, които искам да направя изискват воля и постоянство и това са 2те качества, които най-добре описват кариерното развитие на баща ми и донякъде на майка ми. Смятам, че родителите ми са тези, които изграждат виждането ни за света; начина, по който мечтаем; начина, по който избираме да постигаме целите си. Ако родителите ни са ни спирали да мечтаем или са ограничавали въображението ни, ние доста по-трудно ще можем да достигнем до пълния си потенциал, а и отвъд. Също така, ако винаги всичко, което си пожелаем е идвало почти на готово, борбеността у нас постепенно ще угасне и ще се създаде една нужда, която трудно се обгрижва.
За мен доста голямо влияние имаше и брат ми, който е 10,5 години по-голям от мен. Малко след като израснахме боя и заяждането (което сигурно също е помогнало за развитието ми) станахме приятели и доста често обсъждаме как да бъдем по-добри в животите си. Изключително много помага да имаш друг човек, който знаеш, че винаги ще е на твоя страна и винаги ще те подкрепя – истинско семейство. От него съм научила много за живота, за бизнеса (и няколко простотии) и продължавам да се уча. Преди 2 години той също започна свой бизнес и е интересно за първи път да сме на едно ниво.
Относно съветите, аз бих казала – до някъде. Хубаво е да имаме наше мнение, но да сме отворени да чуем и различно такова. С родителите, много неща нямат приложение вече – особено в бизнеса, тъй като времената, както и хората вече са други, но често техния житейски опит ги е научил на ценни уроци, които могат да ни спестят време. Аз лично споделям проблемите си и вижданията си с родителите си, изслушвам ги и преценявам, дали това може да е моя истина или не…понякога не ги „чувам“, когато са ми го казали, но по-късно в живота стига до мен и се оказват прави, но някои неща – просто трябва да ги преживееш.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Средата, в която се намираш е изключително важна. От години оставих идеологията да съм приятелка с всички на 100% - за мен и моето развитие е важно да не съм най-умната в компанията, да съм обградена с амбициозни хора, които се стремят да бъдат малко по-добри към себе си и света всеки ден; които споделят качества като доброта, лоялност, честност и разбира се, чувство за хумор; и едно от нещата, което по стечение на обстоятелствата винаги е било част от мен – да са от различни области и прослойки – защото от всеки можем да научим нещо, а и никога не знаеш, къде ще намериш точно твоя човек!
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Все още не знам отговора на този въпрос, но вече от 1 година усилено работя в тази посока. Това, което съм открила до момента и ми е помогнало изключително много, е осъзнаването на приоритетите ми; да се науча да отказвам; създаването на един навик в личния ми живот и един в работния, който да „подсказва“ на мозъка ми в коя посока работим сега и нещо, върху което все още работя – time management. Тъй като съм самоосигуряващо се лице, често графикът ми зависи от мен самата, а аз често си позволявам прекалена свобода с тази власт, но затова се учим, нали?
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Комбинация от двете. В предния въпрос, говорихме за баланса и мисля, че тук също става въпрос за това. Ако преобладава само едното, ще изтървем да научим за плюсовете и минусите на другото, а смятам, че за пълноценно кариерно развитие е важно да вземем и от двете, за да можем да калибрираме очакванията си от живота и от себе си.
Понякога това не зависи от нас, но смятам, че ранно или късно стигаме до това, което ни е отредено, а междувременно можем да се борим, да се учим и да се наслаждаваме на пътуването.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Пробвай и се забавлявай в процеса!
Често си мисля как искам да отговоря с нещо изключително ерудирано и едва ли не, нечувано до момента, но истината е съвсем проста според мен. Има причина някои от най-верните неща да са клишета…
В стаята на брат ми, в продължение на 20 години четох един цитат – „Щастието не е крайна спирка, то е начин на пътуване“…чела съм го сигурно 500 пъти, но го схванах преди година. Щастието е в нас самите и от нас зависи да се борим за него – така че, ако имате идея или желание за нещо – пробвайте и се забавлявайте по пътя. Може и да не стане, но няма да свърши света…а може и да стане!
