Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Юлиян Попов
”Кариерен Барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Да натрупваме широк набор от умения, да „проиграваме“ различни сценарии и ситуации, за да разберем в какво сме добри, къде имаме да надграждаме и искаме да учим, накъде искаме да се развиваме, каква среда и лидерство са добри за нас.“, споделя Теа Атанасова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Теа Атанасова и съм сертифициран професионален коуч към ICF (International Coaching Federation) и сертифициран екипен коуч по методологията Solution Focus.
Преди да развия личната си практика в Хексагон Коучинг, имам дългогодишен опит в директния подбор на мениджъри, работата с корпоративни клиенти и управлението на екипи.
Международната ми практика като коуч е фокусирана върху личностните и кариерни промени и растеж и развитието на лидерски умения. Вярвам и изповядвам философията и практиката на непрекъснато учене и развитие, опознавам хората и света ни с любопитство и (почти) неуморен оптимизъм и обожавам работата си, която считам по-скоро за призвание.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си платена работа започнах на 19 години, в първи курс като студентка – превеждах текстове от и на английски, пишех на машина, работех без договор, както често се случваше в 90-те години на 20-ти век, но се чувствах самостоятелна.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Искам да започна с това, че да имаш кариера не е привилегия (и нужда) на всеки и не бива да се бърка с това да имаш работа.
Кариерата изисква да следваш „червената нишка“ в себе си и разбирането за това какъв искаш да е твоят професионален смисъл и принос. Удовлетворяваща кариера се постига с усърдно и систематично надграждане на уменията, със себеопознаване и способност да се провокираш и да излизаш от зоната на познатото, с хъс да търсиш какво има напред.
В тази връзка, смятам, че е важно да имаме стратегия, но и да сме готови да я променяме. Вярвам, че човек трябва да търси пресечната точка на талантите и уменията си с реалността, да държи ръката си на пулса на времето и да е готов непрестанно да развива и приспособява компетенциите и опита си. Особено в т.нар. VUCA свят (Volatility, Uncertainty, Complexity, and Ambiguity – Изменчивост, Несигурност, Сложност, Неяснота), в който живеем, адаптивността на стратегията и устойчивостта ни са двата компонента, които трябва да вървят ръка за ръка.
В работата си все по-често се срещам хора, които умишлено търсят повече от едно кариерно превъплъщение в живота си, разгръщат се по пътя си и прекрояват стратегията си в движение. Много от моите клиенти са такива - възхищавам се на такива професионалисти и за мен е привилегия да работя с тях именно, когато им е нужна подкрепа при изграждането на кариерна стратегия и управлението на промените по пътя.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Чудесно е, разбира се, когато първото работно място ни даде възможност да сложим основите на здравословни трудови навици и умения като лична работна отговорност и етика,мефективно управление на времето, екипна работа, качествено и навременно изпълнение на задачите, успешна комуникация и т.н.. Още по-важно и полезно е, ако ни срещне с истински ментори и вдъхновители – формални или неформални. Това могат да са както мениджъри и лидери, така и колеги от същото ниво, дори клиенти. Някой, от който може да се учиш, да получиш подкрепа и стимул за развитие. Някой който те вижда и оценява усилията ти.
Няколко години вече работя като ментор и коуч към програмата Mentor the Young и това е едно от нещата, за които често говорим с младежите от програмата.
Ако мога да дам съвет – в случай, че първото ви работно място не отговаря на нито един от споменатите по-горе параметри, то значи е време да го смените.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Споменах ги вече по-горе – ще ги нарека „учителите“ по пътя. Тези, които са били до нас, когато не сме можели и знаели достатъчно, тези, които са вярвали в нас, когато ние самите не сме били уверени, тези, които са ни дали шанс да растем или са ни защитили, когато е било нужно. Всеки от нас има такива хора – ако не се сещате в първия момент, затворете очи, задайте си въпроса и отговора ще се появи. А ако не сте ги срещнали все още – това е ясен знак да продължите напред и да ги потърсите!
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да си зададем въпроса: „Какво научавам от това?“ и след като си отговорим на него, да се запитаме: „Какво искам да направя във връзка с наученото?“. След това е важно да действаме според отговорите, които сме получили.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Тъй като вярвам в силата на личния избор и воля, ще предпочета да перифразирам въпроса като сменя „търпят“ с „избират“. Бързото кариерно развитие идва с желанието и умението да поемаш отговорност и интегритета – припокриването между лични ценности, думи и дела. За да е освен бързо и устойчиво кариерното развитие, то трябва да носи смисъл и удовлетворение на човека.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Нашите основни лични ценности идват от дома – от примера в семейството. С порастването ни, обаче, ние ги развиваме и изграждаме собствения си ценностен компас, според нашата опитност и личност. Добре е да правим разлика между нашите собствени ценностите и вярвания и тези на родителите си. Съветите дадени с любов, а не от страх, могат да и вдъхнат кураж за действие, но нашият път трябва да е автентичен личен избор, свободен от страховете и желанията на родителите ни. Само тогава можем да му се посветим изцяло истински.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Като важна част от нашата подкрепяща система, истинските приятели могат да са вдъхновители, добри стимулатори, защо не дори здравословни провокатори към растеж. Верните приятели познават нашите силни и слаби страни, могат да ни дадат открита обратна връзка, радват се с нас, когато успяваме и са съпричастни, когато страдаме. Оглеждайте се кой е до вас, когато не сте на върха и тогава ще ги познаете.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Мисля, че няма универсална рецепта – усещането за това що е баланс е много лично и често ни е трудно да го дефинираме. Пътят, обаче, минава винаги „отвътре навън“. Бих ви насочила отново към изясняването на личните ценности като ориентир какво е истински важно за нас и какво означава „балансиран живот“ по нашия личен речник, както и към опознаването на само-саботиращите ни вярвания и поведения, които стоят на пътя ни. Когато сме наясно с тези две „системи" много по-лесно можем да дефинираме и предприемем действия, които ще доведат до желания от нас баланс.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Тези два етапа естествено се редуват в едно дългогодишно успешно развитие.
Все пак, бих казала в самото началото на кариерата си, да проявим малко повече търпение и да заложим на постепенното хоризонтално развитие. Да натрупваме широк набор от умения, да „проиграваме“ различни сценарии и ситуации, за да разберем в какво сме добри, къде имаме да надграждаме и искаме да учим, накъде искаме да се развиваме, каква среда и лидерство са добри за нас.
Вертикалното развитие идва като естествено продължение когато сме готови, но е важно и сами да го търсим, когато усещаме, че сме изпълнили капацитета на настоящата роля и искаме растеж нагоре.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Два са.
Първият е: Мисли не просто с какво ти се занимава, а какви проблеми ти харесва да решаваш – тогава ще се справяш и с трудните и недотам приятни аспекти от работата с желание и лекота.
И вторият: Търси занятието, което ти носи усещане за смисъл и удовлетворение и няма да работиш и ден в живота си.
