Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Краси Свраков
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„За мен работещата стратегия е да следвам силните си страни и да търся проекти, дейности, в които мога да съм най-полезна. Да се учиш цял живот е благословия, но не е нужно да рискуваме в области, в които нямаме заложби.“, споделя Мая Цанева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Мая Цанева и моето “нещо”, професионално и лично, са думите и работата с хора, създаването на връзки. Завърших Езикова гимназия в Пловдив с италиански и руски език, израснала съм сред книги и картини. Учих корейски в университета, но като бакалавър се научих най-вече да навлизам без страх в непознати води, да работя с различни източници на информация. Учих тв журналистика в СУ, имам магистратура по Европейска интеграция в НБУ и незавършена докторантура по комуникационни политики на ЕС в СУ.
Работя като “събирач” на хора и партньори за няколко организации, създавам съдържание за медии по темата за предприемачеството, иновациите, управлението на човешки ресурси, каузи, организирам събития и като цяло съм човек на комуникациите и изследовател.
“Майката на детската площадка” съм - горда съм с работата си в Сдружение “Безопасни детски площадки”, което вече 8 години подпомага диалога между хората и града в името на това да живеем по-добре. Вярвам, че така променям света към по-добро.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше като тийнейджър. Едно лято бях гид в Стария град в Пловдив и много се забавлявах. След това попътувах като участник в различни международни студентски конкурси и инициативи и първата ми работа беше за в. Сега. Потърсих стаж и имах щастието да срещна прекрасни колеги в редакцията. Реално първата ми работа - с интервю и т.н. беше за Тв Европа. Там научих много за журналистическата професия и бях на смяна, работих в деня на 11 септември 2001 г. - момент, който никога няма да забравя. С първата си заплата не помня какво си купих, но с една от първите си стипендии по конкурс си купих огромен речник и раница. Най-добрата инвестиция.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Много интересен въпрос. Проблемът със стратегиите е, че се променят. За мен работещата стратегия е да следвам силните си страни и да търся проекти, дейности, в които мога да съм най-полезна. Защото в крайна сметка хората наемат специалисти, които да им свършат конкретна работа по най-добрия начин. Не бягам от предизвикателства, но вече съм на ниво и “акъл” да знам границите си и не се захващам с неща, в които не ме бива. Да се учиш цял живот е благословия, но не е нужно да рискуваме в области, в които нямаме заложби.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Голямо. Ако попаднеш в екип и с хора, които те въвеждат, обучават, предават ти занаята с любов, и ти ще се заредиш с нея. Аз започнах своя път в медиите, комуникациите, като журналист и автор във време, когато още беше норма писането на БДС, имаше коректори, редактори, които четяха всеки ред, активно се търсеха новини и истории наживо. Така че получих класическа подготовка, която сега ми е много полезна и ме прави по-конкурентноспособна. Изискването за качество, което ти дава първата работа, също е важно. Да искаш повече, да се стремиш към по-високо.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
11 септември 2001 г. в нюзрума на ТВ Европа беше голяма школа. Всеки, който е минал през това, може да потвърди, че това беше изпитание и школа веднъж в живота. Работата в Информационното бюро на ЕП ми даде възможност за кратко да мина през целия спектър на задачи и предизвикателства на управление на връзки с обществеността. Много научих и от лошия си опит да работя в партньорство в едно кратко бизнес начинание. Ако нямаш доверие на партньорите, това убива и дейността, и теб. Но, най-голямо влияние, в професионален план, ми оказа синът ми. Когато се роди и разбрах, че вече никога няма да работа 24/7, преосмислих пътя си и станах по-добър и пълноценен професионалист. Работохолизмът ми се смири или поне се смирява.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да си дадем време да ги осмислим. Грешките са като монети, имат две страни. Нужно е време да си поскърбим, размислим, да осъзнаем уроците и винаги има и победа, която обаче не е видима в мъглата от гняв.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Любознание, стремеж към добруване, желание за работа и упорство, визионерство. Дори и да не са в този ред, без стремеж за знание, желание да променяш света на което и да е ниво, глад за работа и много инат няма как да напредваш. С времето е нужно и да развиеш самочувствие и нюх, както и инстинкт за самосъхранение, за да си устойчив.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството създава отношение към работата и труда. Първото. И най-важно. Ако вкъщи е приемливо да смятат работата за “неизбежно зло” и “мъка”, то това е лошо. Значи, че ти самият няма да искаш да работиш за себе си и да по-доброто си бъдеще, живот, ще мислиш, че това не зависи от теб и си вечната жертва. Относно съветите - не знам. Малко съвременни професии имат общо с тези на родителите ни. Да не говорим за начина на работа. Но, от друга страна, близките виждат най-добре как ти влияе работата ти и могат да ти помогнат да не прегрееш.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите в офиса са малко. За мен е много важно да знаем, че на работа - работим, извън нея - сме свободни хора, най-общо казано. Емоционалните връзки в офиса са важни, но те не са тези, които ни държат “над водата” извън него. Затова, ако приятелите са истински, те се доказват извън работата. Аз имам такива.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Няма. Ако някой я знае и я разкрие, ще спечели Нобелова награда. Всеки, който си обича работата, си я носи вкъщи. Важното е да знаеш, че не работата ще ти каже “лека нощ”, а хората, които те обичат. Затова, например, дори и да мисля по задачите си през почивните дни или през почивката, не отварям компютъра, а си записвам в тефтер, ако е важно. Да отлежава идеята. На два пъти щях да изгубя себе си заради работохолизъм и си научих урока.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи от човека. Моето беше стъпаловидно, понякога и назад. Важното е да имаш хоризонт и идея защо работиш и какво искаш.
Най-ценният получен кариерен съвет, който Вие бихте дали, е?
Работи със сърце! Работи, така че да заставаш с името си, зад делата си! (и си поемай отговорността за грешките)
