Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Обградена съм от хора, които споделят моя принцип на работа и се надявам, че заедно ще постигнем още много успехи и ще помогнем на много хора да решат своите здравословни проблеми.“, споделя Звезделина Лютфи, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Звезделина Лютфи - собственик и управител на Здравен информационен център „Медикъл Караджъ“.
Аз съм висококвалифициран мениджър с опит в ръководенето на екипи в различни сфери на бизнеса. Повече от 10 години развивам дейността на здравния ни център. Заедно с моя екип от медицински координатори организираме лечението на български пациенти в чужбина. Успели сме да помогнем на хиляди пациентите да намерят правилното решение на здравословните си проблеми и на много български семейства с репродуктивни проблеми да чуят детски плач и смях в домове си.
Имам прекрасно семейство- две дъщери на 11 и 7 години. Те са моята най- голяма опора и мотивация за постигане на още по-големи успехи.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя още на 14-годишна възраст. Правила съм много неща, които са ми помогнали да израстна, да бъда отговорна и целеустремена. Винаги съм искала да се занимавам с дейност, която да ми даде възможност да помагам на хората. Бих определила работата си в момента като мисия. Това е посоката, която ме води към най- важното за мен, а именно да съм полезна на хората с натрупаните знания и опит. Желанието ми е да постигна истинска положителна промяна за българските пациенти.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Добре е човек да има стратегия за развитие. Да може ясно да определи целите си, да изготви план и да го следва упорито. Началото винаги е трудно и изпълнено с много предизвикателства. Всеки път е уникален и най-важна е вътрешната удовлетвореност и спокойствие на всеки човек. За мен е важно желанието да продължа да искам да уча и да се усъвършенствам, за да бъда максимално полезна на пациентите, които се свързват с мен за помощ и съдействие.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото ни работно място със сигурност не е това, което ще остане до края на живота ни, особено ако сме започнали да работим в ранна възраст. Но това е първият ни сблъсък с работната среда, с възможността да работим в екип, да развиваме комуникационните си умения и да изграждаме работни навици. За мен по- важна е работата, която избираме да вършим от позицията на натрупания с годините опит. И най-важното е да обичаме тази работа, на първо място защото сме я избрали и би трябвало да я вършим с желание и отговорност. Аз съм абсолютен работохолик. Мога да работя непрекъснато и донякъде е така, защото от това, което правя зависи здравето, а много често и живота на пациентите на компанията. Много държа на личното отношение към всеки пациент, обърнал се към мен и моя екип за помощ.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За мен най-голям отпечатък в кариерното ми развитие са оставили хората, които са имали доверие в мен и в моите знания и умения. Моят съпруг е най-голямата опора за мен. Заедно с него развиваме дейността на компанията все по-успешно и устремено. Работата ни е изключително отговорна и трудна. Щастлива съм, че моят екип работи със същия професионализъм и всеотдайност, с които и аз самата. Обградена съм от хора, които споделят моя принцип на работа и се надявам, че заедно ще постигнем още много успехи и ще помогнем на много хора да решат своите здравословни проблеми.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-правилната реакция при допусната грешка е поемането на отговорност. Измъкването, търсенето на обяснения или опита да се прехвърли грешката върху останалите от екипа са неприемливи за мен. Нормално е да се греши. Важно е да се признае грешката, да се изрази съжаление за вредата, която е нанесена и да се предприемат мерки за поправяне на стореното. Важно е да се учим от грешките и да вземем предпазни мерки, за да избегнем повторение на тези ситуации. Поемането на отговорност е зряло поведение, което ни помага да бъдем по-успешни и да се развиваме в правилната посока.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
В областта на здравеопазването, в която е и дейността на компанията, не съществува бързо кариерно развитие. Ние учим и се развиваме непрекъснато. Работим с пациенти, които търсят най-добрите решения за своето здраве. Това изисква от нас непрестанно проучване на най-иновативните и високотехнологични медицински услуги в света, за да можем да гарантираме на пациентите най-правилното решение за тяхното здраве. Дейността ни е основана на дългогодишен опит и ежедневно натрупване на знания и умения за справяне с всевъзможни предвидени и непредвидени ситуации.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Подкрепата на семейството ми е изключително важна за мен. Не бих могла да се справя без тях. Щастлива съм, че разбират колко е важно това, което правя и ми прощават за дългите работни дни и честите ми отсъствия.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Не съм убедена, че приятелите имат роля в кариерното ни развитие. Вероятно биха могли да помогнат със съвет и подкрепа. Моята работа е много специфична и се изискват конкретни знания и умения, за които не бих могла да разчитам на приятелите си. И не бих искала да ги натоварвам с това, с което се сблъсквам ежедневно. Приятелите са за веселите и щастливи моменти, за споделените трудности в личния живот, но не и за развитие в кариерата.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Това е въпрос, който си задавам ежедневно. Има ли такава рецепта и ако някой я е открил искрено моля да я сподели с всички нас. За мен е много трудно да намеря баланс между личния и професионалния живот. Както вече споменах аз съм страхотен работохолик и приемам работата си много лично. Залагам името си на почтен и честен човек и съм непримирима пред несправедливостите. Боря се упорито за всеки пациент, обърнал се към мен за помощ и често правя това във времето, което трябва да е лично за мен и семейството ми. Така че в известен смисъл нямам определено работно време. Винаги съм на разположение за съдействие и помощ.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Всеки, който иска да се занимава с дейност като моята трябва да е наясно, че при нас не съществува вертикално кариерно развитие. Няма шанс за стремглаво изкачване в кариерата. След повече от 10 години организиране на лечение в чужбина за българските пациенти мога да кажа, че продължавам да се уча всеки ден. Ежедневно попадам в неочаквани ситуации, за които трябва да реагирам бързо и адекватно. За мен успеха в работата не е свързан с изкачване в позицията или увеличаване на възнаграждението. Искам да върша дейност, която има кауза и допринася за обществото. В моя екип йерархията не е толкова важна. Всички работим заедно и всеки дава най-доброто, на което е способен. Старая се да мотивирам всеки от тях и се радвам на динамиката в нашия екип. Ние обичаме добрия край, успешно преодоляната болка, постигнатото добро самочувствие и най-вече плача и смеха на децата, родени на този свят, благодарение на нашата скромна намеса.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най- ценният съвет е да вярваш в себе си! Аз вярвам и знам, че мога и повече! Човекът, с когото се състезавам всъщност съм аз самата. Винаги искам да го направя по-добре, по най- добрият начин, на който съм способна. Никога не се отказвам и не се страхувам да опитвам.
