Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Живеем във времена, в които всеки може да се научи на всичко, стига да има желание и да попадне в правилната среда, в която да реализира потенциала си.“, споделя Ралица Бояджиева-Цветанова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Ралица Бояджиева-Цветанова и съм HR мениджър в компания WINBET. Имам богат опит в сферата на Човешките ресурси и смело мога да твърдя, че съм открила своето призвание. Приемам работата си като едно вълнуващо предизвикателство, даващо ми възможност непрестанно да надграждам знания и умения в сферата, и да усъвършенствам себе си като професионалист и личност. Завършила съм бакалавърска и магистърска степен по „Публична администрация“ в Технически университет гр.София, както и магистратура „Икономика на Човешките ресурси“ със специализация „Управление на Човешките ресурси“ в УНСС гр.София. В свободното си време обичам пътешествията, разходките сред природата и контактите с положителни хора, зареждащи ме с приятни емоции. Обичам морето, планината, животните (кучетата са най-голямата ми слабост) и слънцето. Семейството винаги е било в центъра на моя свят и се старая всяка свободна минута да посветя на любимите си хора.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа на 19 години, когато бях студентка в първи курс в университета. За мен беше особено важно да бъда самостоятелна и да имам възможност да се развивам. Това беше основният мотиватор да работя и уча паралелно.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Със сигурност всеки един млад човек, имащ желание да се развива успешно, трябва да има идея с какво иска да се занимава. Когато аз направих първите си стъпки нямах особена яснота в коя област искам да се реализирам, с какво искам да се занимавам в бъдеще. Не съм имала достъп до толкова информационни ресурси, а нямаше и много програми за развитие и подкрепа на младежите по пътя им към кариерно развитие. Това, на което ставам свидетел в момента е точно обратното. Младите хора са изключително амбицирани, в непрестанно търсене на полезна информация за личностно и професионално развитие, за събития, за стажове, за програми и др. През последната година имам възможността да бъда ментор в програма за младежи на възраст между 18-25 години. Там срещам интелигентни и будни млади хора, търсещи бъдещи възможности за развитие и подкрепа от ментори, които да ги насочат по пътя към кариерно и личностно развитие. Разбира се, ставаме свидетели и на доста ситуации, в които хората прегряват или не намират удовлетворение в сферата, в която се развиват, и предприемат драстични стъпки към професионална промяна. И тази промяна се оказва успешна и носи повече възможности и добавена стойност. Всеки сам чертае своя път в живота и никога няма нищо сигурно, но съм на мнение, че когато има възможност да планираме стратегически, след като сме наясно с посоката, в която искаме да се развиваме, можем да бъдем по-успешни.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Всичко е строго индивидуално, но вярвам, че работната култура и чувство на принадлежност се „възпитават“. Попадайки в компания, в която има ясни процеси, структура, установени практики, свързани с успешното въвеждане на нови служители, за един млад професионалист, без предишен опит, е много по-лесно да се адаптира и създаде правилни навици. Съществува и обратното, порочни практики, липса на адекватна структура и процеси, които водят до бърза демотивация и които не дават възможност на служителя да се припознае с компанията и ценностите й. Разбира се, личните качества винаги оказват влияние, но много по-лесно се формират правилни работни навици в компания, която ангажира служителите си по ефективен и целенасочен начин.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Менторите и лидерите са тези прекрасни хора, които носят вдъхновение и оставят своя траен отпечатък. Тези, които ти дават шанс за развитие, без задължително да имаш опит и умения. Понякога пламъкът в очите и силната мотивация, които виждаш в един кандидат, могат да значат много повече от диплома и трудов стаж. Вярвам, че трябва да се дава шанс на хората. Живеем във времена, в които всеки може да се научи на всичко, стига да има желание и да попадне в правилната среда, в която да реализира потенциала си. Трудностите също оставят отпечатък и от нас зависи дали ще го разгледаме като позитивен или негативен. Трудностите са двигателят на прогреса и лично мен ме стимулират да се стремя да бъда по-добра днес, от колкото съм била вчера. Изграждат характер и подпомагат човешкото развитие. Без тях щяхме просто да съществуваме, без стремеж да бъдем по-добри и осъзнати в това, което правим.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Едно от най-важните неща, които научих както в личен, така и в професионален план е, че безгрешни хора няма. Не е страшно да грешиш, страшно е да не се учиш от грешките си. Като перфекционист по природа, за мен беше много трудно да преодолея себе си и да допусна възможността да сгреша, без това да ми коства много излишни емоции. Тук от особена важност е и в каква среда работиш и се развиваш, и каква е настройката на хората около теб. Ако имаш за мениджър лидер, който те подкрепя и успява да извади от теб най-доброто, на което си способен, грешките ще са двигател към прогреса. Другият полюс е да имаш насреща си нетолерантен мениджър, който набеждава служителите си и не създава подходяща атмосфера за обмяна на опит и идеи. Най-важното е да успеем да погледнем рационално на ситуацията, да изключим емоциите, и да видим как грешката, която сме допуснали, може да бъде трансформирана и разгледана градивно.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Целеустременост, самодисциплина, гъвкавост и адаптивност. На мнение съм, че бързите темпове на развитие обаче не винаги непременно могат да се разглеждат като нещо позитивно. От позицията си на експерт в областта на човешките ресурси смятам, че кариерното развитие е дългосрочен процес, който следва своя естествен ритъм. Трябва да преминеш осъзнато през различните нива, тяхната динамика и отговорностите, които вървят ръка за ръка. Разбира се, всичко е строго индивидуално и няма ясен времеви измерител на успеха. Най-важно е, развитието да бъде желано, осъзнато и да има стремеж към непрестанно професионално израстване.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е определящо в много аспекти на живота и личностното ни израстване. От позицията си на родител се стремя да насочвам сина си към активности с потенциал, давам му възможност да опитва различни занимания, но изцяло следвам неговите желания и интереси. Не съм привърженик на амбициозните родители, които пренасят нереализираните си амбиции върху своите деца. Това не работи градивно. Нашата роля е да насочим, да дадем поле за изява и да създадем подкрепяща среда, от там нататък изборът трябва да е личен и желан.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Определяща! От подкрепа и общи планове за развитие до създаване на градивна конкуренция. Обмяна на опит и идеи, мотивация и вдъхновение.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Универсална рецепта няма, всичко е строго индивидуално. Все по често се засяга темата за Work-life баланса, който от пандемията насам утвърди позиции като основен елемент от работната култура на много компании. Осъзнатата потребност за здравословна интеграция на работното ежедневие и съчетаването на активности в личен план, става все по-търсена от хората. Гъвкавото работно време и място на работа, подкрепа и създаване на възможности от работодателя за личностно развитие, спорт и хобита, възможността за участие на членове от семейството в корпоративни събития и още много. Но най-важният фактор отново е личния избор и разбиране, и гъвкавост от страна на работодателя. Много хора са изявени работохолици. За тях е важно да имат възможността и подкрепата на работодателя да бъдат активни и в извън работно време, да бъдат свързани с компанията, проектите и динамиката на работния процес, да бъдат на разположение във всеки един момент. Други държат изключително много на диференцирането на работа и личен живот, и за тях е важно работодателят да се съобразява с този техен избор.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Хоризонталното кариерно развитие се характеризира с придобиване на различни умения и компетенции, възможност за изграждане на широка мрежа от контакти, както и опознаване на различни сфери на бизнеса. Вертикалното кариерно развитие върви ръка за ръка с по-големи отговорности и влияние, процесите са доста по-динамични, създават се повече предпоставки за професионален растеж и натрупване на солиден и разнообразен професионален и мениджърски опит. Когато си в началото на кариерния си път хоризонталното развитие е това, което ще помогне да натрупаш необходимите опит и умения, които да доведат до бъдещи възможности. Личностното развитие също играе определяща роля, тъй като по-високите мениджърски и управленски позиции носят със себе си повече отговорности, изискват опит и устойчивост на характера.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Няма невъзможни неща, стига да ги искаме достатъчно силно и да сме готови да платим цената за тяхното постигане! Правете всичко със сърце и душа, не винаги ще се получава както очаквате, не винаги ще Ви разбират и подкрепят, колкото Ви се иска! Важно е да не се отказвате по пътя към целта и да разглеждате всяка пречка като поредното предизвикателство, с което ще се справите по най-добрия начин, на който сте способни!
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
