Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Вихро Ласков
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Всеки съвет трябва да бъде прекаран през вградения компас на нашата вътрешна интуиция, която според мен е най-добрият съветник.” споделя Любомир Карадимов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Аз се казвам Любомир Карадимов и съм собственик и управител на фирма Right Direction Ltd., оперираща изцяло в сферата на маркетинга и комуникациите вече над 13 години. Занимаваме се с цялостни комуникационни решения и се гордеем, че вникваме в същността на бизнесите на нашите клиенти, което ни позволява да предлагаме наистина работещи решения в дългосрочен план.
Имаме разнообразно портфолио от клиенти и партньори, което ни носи щастие, опит и знания в различни сфери на предприемачеството в България и Европа.
Също така през годините на моето професионално развитие съм притежавал и строителен бизнес за един период на време около 12 години.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата работа, която започнах срещу заплащане беше през една лятна ваканция в склад за първично пресоване на слънчогледово олио. Бил съм на около 11 годишна възраст, а работата ми беше да пълня пресите със слънчогледово семе. Беше физическа и нелека работа, която продължи около месец и тогава получих първите си пари срещу положен труд. С това „богато“ заплащане направих „най-добрата си инвестиция“ - купих си електронни игри, но на тази възраст може би това е било нормално 😊. От тогава почти през повечето ваканции от училище съм работил различни неща, но изцяло с полагане на физически труд. Така беше до 16-17 годишна възраст, когато влязох за първи път в света на маркетинга и рекламата.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен, да. Но решим ли да си изграждаме стратегия, която да следваме, с ясно съзнание трябва много добре да проучим какви основни пътища може да имаме в развитието си, през какви процеси ще минем след избрания ни кариерен път, какви трудности ще трябва да преодолеем и до какви опорни точки ще стигнем преди следващия ни скок в кариерното развитие.
На първо място бих препоръчал на всеки, който иска да начертае своята кариерна стратегия, да се обърне към опита на вече минали по този път личности. Различните пътища носят и различни трудности и точки на скок към следващия кариерен успех, но ако си наясно с това, което те очаква.
Трябва да се изпълни и още едно важно и трудно условие - човек трябва добре да познава и себе си, което не е лесно на една ранна възраст. Това е необходимо, за да може да направи избор, който да може да следва, а не да се демотивира и това да спъне неговото кариерно развитие.
Ако мога да обобщя най-базовия вариант за професионално развитие, който можем да приложим дори и в ранна възраст ще започна от първата стъпка – образованието. То е константа – да развиваме себе си, да учим, да подберем най-подходящата област на образование и да направим успешен план за бъдещето си. И към това добавям и наблюдаването и изучаването на опита на успешните примери и личности, до които имаме допир. И не на последно място – трупайте опит независимо дали е успешен или не. Всички тези стъпки ще изградят един солиден гръб на кариерния път на всеки.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Всяко работно място оказва влияние върху нас, но първото почти винаги има най-голямо, защото се сблъскваме за първи път с едно ново поприще, едно ново начало и коренна промяна на ежедневието ни до сега. В повечето случай сме като празен бял лист и това най-вече важи като започнем работа в по-ранна възраст. Лесно е да се наклоним в една от двете крайности - на положителните или отрицателните навици в новото професионално поприще и те да окажат влияние дори занапред. Изключително е важен колективът - нашите колеги и мениджърския екип. Живият пример е доказано най-силен възпитателски способ, когато ние сме неопитни служители.
Всичко има значение, когато започваме работа за първи път - как общуват служителите помежду си, каква е тяхната нагласа спрямо ежедневните им работни задачи, нивото на уважение към компанията, която представляват, отношенията между служители и членове на мениджърския екип, нивото на професионализъм на по-високо стоящите служители от него и др.
Много са факторите, които могат да ни помогнат или да ни спънат в нашето първоначално оформяне на професионалист в даденото поприще.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Според мен най-голям отпечатък оставят сбора от моментите на трудност в работата, в които сме се справяли със собствени сили. Такива моменти дават невероятна увереност в нас, вяра в собствените сили, увеличават устойчивостта на нашата психическа нагласа и желанието да се докажем пред екипа и колегите си и най-вече пред самите себе си.
Хората, които срещаме по професионалният си път са много важни. Може да се поучим от техния положителен или негативен опит и това ще е безценно - да знаем в коя ситуация как да постъпим, за да получим желания резултат и да прескочим негативния такъв. Сътрудници, колеги, мениджъри или бизнес партньори - ако се вгледаме в техните положителни страни може да намерим голяма доза вдъхновение, която да ни помогне в трудни моменти, да ни помогне при разрешаването на казуси или да ни научи как да умеем да празнуваме своите успехи и да продължаваме да сме здраво стъпили на земята.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първо и най-важно е да приемаме и признаваме с високо вдигната глава своите грешки. Никога да не търсим оправдание някъде другаде за тях. Ние винаги ще допускаме грешки, независимо от нашата възраст, независимо от опита който сме натрупали, независимо от внимателното и детайлно планиране, което сме направили преди това. Такъв е професионалният живот и единственото което можем да правим е да се учим от грешките си и никога да не ги повтаряме.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Със сигурност основните качества са увереност в себе си и собствените умения и качества, смелост при взимане на решения и най-вече при поемането на отговорност. Положително мислене и вяра в успеха, както и самоконтрола също са задължителни, според мен. Разбира се, че има и още, но по мое скромно мнение това е фундаментът.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Може би да, но не винаги. Едно обаче е сигурно, че винаги трябва да изслушваме и то всички съвети на нашите родители. След това дали ще ги следваме напълно или част от тях, зависи от нас. Мисля, че всеки съвет трябва да бъде прекаран през вградения компас на нашата вътрешна интуиция, която според мен е най-добрият съветник.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Приятелите за мен са една основна колона в изграждането на нашата къща, наречена кариерно развитие. Те могат да бъдат спомагателен елемент, една здрава основа или трамплин, но могат също така да внесат и своето негативно влияние. Това е умел баланс, който ние с мъдрост трябва да успяваме да балансираме по нашия път.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За мен лично този въпрос никога не е бил важен, защото аз много обичам работата си и не ми тежи да я върша денонощно. Това е реалността на повечето предприемачи и собственици на бизнес. Семейството ми е в голяма степен е въвлечено в процеса и това ни позволява да пътуваме, да почиваме и да работим пълноценно, като същевременно и ни обогатява. Може би при нас е така, защото работата ни е много разнообразна и динамична, което носи и нови знания непрестанно. А и примера, които се дава на децата в това отношение също е по-правилен – да им покажеш, че да се трудиш е важно, но и забавно. Разбира се, човек се учи с годините да поставя границите, но от самите нас зависи и в каква степен искаме да ги има. Според мен това е труден въпрос и за да можем ние да отговорим на него пред самите нас, трябва да сме изминали определен професионален път, да сме придобили една не малка база на опит и мъдрост. Чак тогава можем да поставяме такива граници и да ги спазваме не само привидно, но и на практика.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
За мен правилен отговор няма и двете възможности на кариерно развитие имат своите плюсове и минуси. Аз мисля, че между 20 и 35 години е един от нашите златни периоди, в които амбицията, себераздаването и мотивацията са нашите най-силни вътрешни сили. Оптимизмът е заел по-голяма част от нашия професионален мироглед и не отдаваме такова значение на професионалните си спънки, проблеми, трудности и препятствия.
В идеалният случай след хоризонталното развитие следва и вертикално, за да може да се чувства човек оценен и важен в компанията, в която е избрал да се развива.
По който и път на хоризонтално или вертикално кариерно развитие да поемем не мисля, че това ще е най-значимия фактор. Най-значимият фактор за нас би бил как се справяме във взаимоотношенията в работната ни среда, как се справяме с поемането и носенето на отговорност, как реагираме на и в кризисни ситуации и др. Това ще ни вдъхне увереност, сили и желание да се борим и следваме нашите мечти и визия за професионалното ни израстване.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Води ти, не следвай и бъди пример!
