Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Истината е, че колкото и да си умен и интелигентен, докато не ти се случат различни ситуации и казуси за разрешаване, няма как да придобиеш нужния опит, а това става във времето.“, споделя Мариела Балчева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте, казвам се Мариела Балчева и съм прекарала целия си професионален живот в хотелиерската индустрия. Започнах кариерата си в хотел Хилтън още с откриването му в София като мога смело да кажа, че съм започнала от вратата на хотела – отдел „рецепция“, през тайните на кухните в „храни и напитки“, била съм част дори от „хотелско домакинство“, за да продължа в „маркетинг и продажби“ и така нагоре в кариерното си развитие.
След десетте прекрасни години в София прекарах още пет в най- печелившите Хилтън хотели в Прага като ръководител на отдел „събитийни продажби“ с мероприятия от над 1000 човека и обороти над 1М долара. Последваха Вроцлав и Варшава, където през последните 5 години заемах позицията Търговски директор на местните Double Tree и Hilton хотели, отговаряйки за четирите отдела генериращи приходи – „активни продажби“, събитийни продажби“, „резервации“ и „маркетинг“.
От януари 2022 избрах да бъда част от екипа на Double Tree by Hilton Пловдив, където създадохме хотела от нищото и сега отново ръководя търговските екипи на най-успешният продукт на пазара в Пловдив .
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Мисля, че бях само на 19 години. Започнах работа още от началото на студентските си години, защото много исках да съм независима. Току що ме бяха приели студент в УНСС и по това време се строеше Хилтън - първият хотел от международна верига в София, а аз често се чудех какво ли ще е да работя там. Един ден просто влязох и попитах дали не наемат персонал и така започна всичко. Толкова години по-късно съм още във веригата, но съм минала през 15 различни позиции в 6 хотела, 5 града и 3 държави.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Моето мнение е, че човек трябва да има цели, за да може да се развива. Ако някой иска кариерно развитие, то би трябвало да знае какво иска да постигне, от какво има нужда и да си набележи няколко опорни точки. Нещо като карта с пътища и посоки, където трябва да имаме крайна точка/цел, а пък дали ще минем по най-краткия път или по някой заобиколен – това е строго индивидуално.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието на първото ни работно място е огромно и много важно. Аз имах късмета да попадна на място с професионалисти с международен опит, което ми даде възможността да се уча от едни от най-добрите в сферата. При откриването на хотелът в София веригата беше сформирала мениджмънт екип от цяла Европа, и аз имах възможност да се уча от специалисти със огромен международен опит. Те събудиха в мен любопитството и любовта към хотелиерството, те ми показаха, че нещата се случват с много труд и любов към това което правиш. За това до ден днешен аз казвам на всички мои служители, че най-важното е да обичат това, с което се занимават. Ако работата им доставя удоволствие, няма да я усещат като работа.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За мен това са менторите в живота ми. Хората, които чрез собственото си присъствие, държание и работа са били пример за мен и са ми показвали до какво ниво искам да стигна. Това са хората, не непременно преки ръководители, които са успявали да ме заразят с ентусиазъм и желание да се развивам, да влагам в себе си и да постигам успехи. Никога няма да забравя съвета на един от менторите ми – „винаги изглeждай и се дръж като за позицията, за която мечтаеш, а не като за позицията, на която си в момента!“
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Важното е винаги да помним, че всеки допуска грешки. За щастие грешките в нашата сфера винаги са поправими, ако има желание за това. Когато допусна грешка, аз анализирам случилото се и се опитвам да разбера какво е трябвало да бъде направено различно, за да бъде избегната грешката. Така знам как да не позволя да се случи отново.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Най-вече про-активност и адаптивност, но и много добро разбиране на материята. За мен бързото кариерно развитие крие опасност от прегаряне. Ако се мине през всички стъпала на израстването, натрупаният опит дава много по - стабилна основа за в бъдеще.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ако човек реши да се развива във същата сфера като родителите си, няма нищо по-добро от това да почерпи опит от семейството. Семейството може да бъде морална подкрепа при взимане на важни житейски решения.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите имат важна роля за баланса в живота. При мен те винаги са били онзи отдушник, който ми позволява да намеря баланса межди работата и живота. Винаги когато имам нужда аз споделям с близките ми приятели, без да им искам съвет, понякога това ми дава възможност да погледна проблема отстрани и да намеря решение извън кутията.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта аз не съм намерила след 22 години професионален път. Това, което мога да споделя, че харесвам работата си и нямам нужда да слагам категорична граница. Част от приятелите ми в живота са от сферата ми на работа, и когато се виждаме неминуемо засягаме теми свързани с хотелиерството. Разбира се имам нужда като всеки човек да изключвам и да релаксирам, но това го правя с пътувания и откъсване от средата. В течение на годините съм се научила да не си нося тревогите вкъщи, а да ги оставям в офиса, където е мястото да бъдат разрешени.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не мисля, че има универсален отговор на този въпрос. Всеки може да прецени това по себе си. Аз избрах комбинация от двете, тъй като исках да имам детайлни знания по пътя на израстване. Няма как човек да натрупа опит без да прекара известно време на една позиция. Стартиращите днес често нямат търпението за това. Ако за мен известно време е няколко години, други искат след една година да имат опита и знанията като за 3. Истината е, че колкото и да си умен и интелигентен, докато не ти се случат различни ситуации и казуси за разрешаване, няма как да придобиеш нужния опит, а това става във времето.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
За мен най-ценният съвет е бил – каквото и да правя да изградя собствения си бранд, тоест да влагам себе си в това, което правя, да съм търпелива и да не се отказвам. Аз избягвам да давам Непоискани съвети, но ако се налага бих казала – бъдете всеотдайни, целеустремени, търпеливи и не губете своята идентичност!
