Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Всяка грешка трябва да се превърне в научен урок, който да служи за основа за самоусъвършенстване. В тази връзка не бива да се страхуваме да експериментираме и опитваме нови неща – само който не опитва, той не греши.“, споделя Петко Василев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Петко Василев и съм управител на КВС България ЕООД, част от мултинационалната група компании KWS SAAT SE & Co. KGaA. Председател съм на УС на Асоциацията на Семенарската индустрия в България (АСИБ).
Завършил съм Езикова Гимназия в град Велико Търново, Магистър на Юридическите науки от Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, притежавам степен MBA от University of Sheffield, Великобритания. В момента приключвам още една магистратура и се нядявам до няколко седмици да придобия още една MBA с по-тясна специализация - Food & Agribusiness от Wageningen University в Нидерландия.
Работил съм в различни индустрии - туризъм, офис продукти, а през последните 15 години - химически продукти и семена за земеделието. Независимо от индустрията, основната ми страст и движеща сила е да построя работещ и устойчив бизнес, с фокус не само върху финансовата печалба, но най-вече върху хората и екипа, което впоследствие допринася за постигане на позитивни резултати.
Женен съм, с две деца, които са в много предизвикателна тийнейджърска възраст.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми дейност, носеща доход за период от 2 месеца, беше през лятото след 8-и клас, в популярно кафене във Велико Търново. Година по-късно, отново през лятото, работих като продавач на кафе и слaдкарски изделия на Кооперативния пазар във Велико Търново. Умишлено не споменавам възраст, към онзи момент тя беше в разрез с трудовото законодателство.
Първия си трудов договор подписах по време на обучението си в първи курс в университета, на 18-годишна възраст.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Безусловно, това е необходимо условие да бъде постигнато развитие, не само в кариерата, но във всяка една дейност. В ранните си години най-вероятно не съм го наричал Стратегия, но винаги съм се стремил да имам план поне за следващата година, по отношение на нови знания и компетенции, които искам да придобия, които да ми помогнат за следващата стъпка в развитието ми – била тя желана нова дейност, позиция или компания, в която искам да продължа кариерата си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място формира голяма част от трудовите навици и разбиране за правилно и неправилно, по отношение на работата. Ако даден човек попадне в мотивираща среда, обграден от хора, които искат да се развиват, има голяма вероятност този човек да формира правилни принципи и висок работен морал.
Искам да отворя една скоба и да споделя, че средата на моето първо официално работно място не беше, каквато я описвам по-горе, но в моя случай тази ситуация послужи като мотиватор да работя здраво, в това число и върху собствените си знания и умения, за да премина на следващо ниво, в една по позитивна и благоприятна за развитие среда. Тоест имаме налице позитивно влияние, макар и продиктувано от различна по своя характер мотивация.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Бих ги разделил на два типа – позитивни и негативни. Негативните (събития и хора) действат изключително мотивиращо към промяна, за да не бъдат допуснати нови грешки или поведение, сходно с поведение на хората, оставили негативен оптеатък в съзнанието ни. Може да Ви прозвучи странно, но аз съм благословен да имам голям брой такива примери в кариерата си.
Вторият тип са позитивните примери - тези които ни дават възможност да валидираме собственото си позитивно поведение и ни показват, че сме на прав път, който трябва да следваме неотклонно, макар, че в много случаи правилния път може да е привидно по-трудния. Благословен съм да имам и достатъчно позитивни примери в живота и кариерния си път.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Отговорът на този въпрос се съдържа във въпроса – всяка грешка трябва да послужи за основа да анализираме действията си и да се стремим да не допускаме сходни грешки в подобна ситуация, в бъдещ момент. Най-трудно, но и най-важно е да признаеш пред себе си и другите, че си допуснал грешка. На мен самия това ми беше изключително трудно в началните етапи от кариерата ми. Мисля, че с времето постигнах успех в тази посока. Но е важно да се подчертае, че процеса по признаване, анализиране и достигане до правилните изводи от ситуациите, в която си допуснал грешка е постоянен и динамичен.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Постоянство и мотивация във всяка дейност, свързана с кариерното развитие. Ще спомена обучението, ранно и текущо, по време на отделни етапи от развитието ни, съвестното изпълнение на преките работни задължения и не на последно място - усилията положени за усъвършенстване на процеси, за да се стигне до по-оптимален резултат. Във всеки от елементите, колкото по постоянен е човек, толкова шанса за добър резултат е по-голям.
Лидерските качества са отделна тема, по която много се говори от години. Моето мнение е, че качествата, които споменах по-рано са типичните качества на добрия лидер, заедно със страстта и способността да повлияе положително на хората около себе си да демонстрират същото поведение.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Връщам се към въпроса за хората оставили отпечатък върху кариерното развитие. В идеалния случай част от тях са родителите ни, както чрез помощ при формиране на ценности, принципи, морал и етика, така и чрез личен пример, който да подейства заразяващо. Аз съм благословен да имам по много и от двете, от страна на своите родители. В дълги периоди от моята кариера, мнението на родителите ми беше от изключителна важност за мен.
Отделно внимание заслужава ролята на съпруга/та и децата върху кариерното развитие, тук те са хората които могат да повлияят в много различни посоки. Често те са и хората които търпят позитивите или негативите от сериозни промени в работата на човек. При всички положения кариерния път, винаги е по-лесен с подкрепа и търпение, от страна на семейството.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Много подобна – приятелите, както и семейството имат голямо влияние в живота но човек, респективно имат сериозни шансове да повлияят на кариерата.
Допълнителна възможност за положително въздействие от страна на приятелите, са моментите в които с тяхна помощ можеш да се откъснеш от работното ежедневие и да превключиш на други, различни от работата теми.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако някой намери универсалната рецепта, моля да ми я каже... 😊
Ако трябва да съм сериозен, всеки има своята рецепта, която работи най-добре спрямо индивидуалните му потребности. Аз например не пренасям никога проблеми от работното си място вкъщи, дори и в моменти на голямо напрежение. Това е принцип, който следвам на 100%, тоест при мен границите работят.
В търсенето на баланса между служебен и личен живот за мое и на семейството ми съжаление не мога да се похваля със същите успехи, но не спирам да опитвам, на моменти като че ли ми се получава малко по-добре.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Отдавна беше... 😊 Не бих казал, че има правилна последователност.
За мен например, това беше период на сериозно развитие във вертикала, в рамките на къси периоди от време. Мога да кажа, че прескочих някои стъпки прекалено бързо и беше въпрос на психологическа устойчивост да се справя по добър начин с предизвикателствата на всеки следващ етап.
В голям процент от случаите, вероятно по-лесен би бил кариерния път в обратната последователност – първоначално придобиване на богат опит и компетенции в различни области, с последващо развитие в йерархията.
В крайна сметка, отговорът на този въпрос се крие най вече в нагласата и потребностите на човек. Те са строго индивидуални и правилния път за всеки е уникален, няма универсален такъв. В същата посока отговарям всеки път, когато някой потърси кариерен съвет от мен.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Всяка грешка трябва да се превърне в научен урок, който да служи за основа за самоусъвършенстване. В тази връзка не бива да се страхуваме да експериментираме и опитваме нови неща – само който не опитва, той не греши.
