Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Васил Иванов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Много важно е и да имаме визия колко време да се задържим в дадена компания на определена позиция, преди да потърсим смяна. Дългото задържане на едно място, на една позиция е индикация, че човекът е спрял да се развива.“, споделя Савина Новакова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Савина. Обичам да се представям само с първото си име, защото това скъсява дистанцията и прави общуването ми с хората по-лесно. По образование съм икономист, но през целия ми съзнателен живот съм се занимавала с маркетингови комуникации. Още като студентка реших, че искам да се занимавам или с финанси, или с реклама. Имах късмета да опитам и от двете сфери. Започнах с първата и работих в банка, но след около 2 години открих, че маркетингът и рекламата са „моето“. Обичам да пиша, обичам да търся смисъл и адекватност в нещата, и обичам да започвам всеки проект „на чисто“, без да копирам стари решения. Мотивирам се от това, дали проектът ми е интересен, но най-много обичам да се занимавам с неща, за които ми казват, че „няма как да стане“.
В кариерния ми път имах щастието да работя в няколко големи компании, които бяха истински житейски школи и ми позволиха да науча много, да се науча да работя с големи екипи от хора. Работата ми в голяма международна агенция (Publicis) ми позволи да натрупам опит в комуникационни проекти за много широка палитра от бизнеси, което според мен е ключово за хората, които искат да се занимават с маркетинг. Няма как да бъдеш добър в тази работа, ако знаеш как се случват нещата само в един бранш. Втората голяма школа за мен бе Vivacom. Там се научих на отговорност и стратегическо мислене – да развиваш един бранд дългосрочно, да отговаряш за ефективността на инвестираните рекламни бюджети. От две години се занимавам с най-интересния проект в моята кариера, който ми носи и най-голямото удовлетворение в личен план. Отговарям за маркетинговите комуникации на българската верига хранителни магазини Minimart, която промени представите за скорост в ритейл експанзията на пазара. В първия ми работен ден имахме само една думичка, името на бранда. Чувството да развивам този бранд е като да сме посели зрънце, което днес вече е голямо красиво цвете.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя докато бях студентка – във втори курс. Тогава времената бяха такива, че беше невъзможно просто да учиш. Учех и работех паралелно и сега оценявам, че ми е повлияло успешно да нося на натоварване.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Със сигурност, въпреки, че младите хора не винаги мислят за това и не винаги има кой да им дава добри съвети. По принцип всяка работа ни дава опит и ни учи на полезни умения, но трябва да имаме фокус в каква област искаме да се развиваме и да има консистентност в кариерния ни път. Когато правя подбор за моя екип, аз лично пропускам кандидати, които са работили за кратък период на позиции, които не създават ясна представа в каква област e искал да се развива и да трупа компетентност даденият човек.
Много важно е и да имаме визия колко време да се задържим в дадена компания на определена позиция, преди да потърсим смяна. Дългото задържане на едно място, на една позиция е индикация, че човекът е спрял да се развива.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Мисля, че никой не се задържа дълго на първото си работно място. То е просто за ориентир да проверим дали искаме да работим в някаква сфера и „да открием себе си“. Кариерни навици се развиват, когато усетиш, че си попаднал на „твоето“ място, когато усетиш удоволствието да работиш точно тази работа. Тогава сам се мотивираш да си създадеш полезните навици, с които да бъдеш по-добър в професията си.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Менторът и шефът. За мен винаги е било важно да изпитвам искрено уважение към хората, които са ме насочвали, учили и ръководили. Когато тези хора са били вдъхновяващи, честни, компетентни, със силен характер и заставащи зад решенията и екипа си, съм се чувствала мотивирана да дам най-доброто от себе. Моят съвет е ако не уважаваш шефа си, бягай и не си губи времето!
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Всеки прави грешки в някакъв момент. Важно е да си направиш анализа за себе си, да разбереш къде е трябвало да действаш по различен начин. Не е срамно да сгрешиш, достойно е да си признаваш грешките и да потърсиш мнение от хората около теб. Това не показва слабост. Важно е да си направиш изводи и да не повтаряш предишни грешки.
Ключово е винаги да имаш фокус върху това какво искаш да постигнеш, а не върху това как да не сбъркаш. Така че, грешете смело, това ще ви направи по-добри професионалисти!
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
На първо място любов и страст към това, което работят, вътрешна необходимост за се развиват.
На второ място умение да учиш и развиваш компетентности „на терен“ в бизнеса. Според мен няма шанс за успех, ако мислиш като „кабинетен човек“, който вижда всичко през лаптопа си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Според мен родителите трябва много добре да осъзнаят, че могат както да помогнат, така и да съсипят детето си. Много голяма грешка е родителите да натоварят децата си със собствените си очаквания за кариерно развитие.
Ролята на родителите е да помогнат на децата да откриват и развиват техните собствени таланти, а не да сбъднат провалени родителски мечти.
Моите родители никога не са ми давали непотърсени съвети. Като родител аз също не си позволявам да давам непотърсено мнение.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Да ни изслушват и да ни окуражават в плановете ни.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Всеки трябва да си намери личната рецепта за себе си, според това къде неговата ценностна система поставя линията между тези две страни. Не е задължително да е по средата😊 Това, което на мен ми помага е планираното. Както планирам работните си ангажименти, така планирам и личните, включително ежедневното ми време да общувам с близките ми.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това е много дълъг времеви период, реално и двете трябва да се случат. Вертикалното израстване може да започне в момента, в който човек покаже натрупана компетентност и умения да ръководи екип.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Забравете за думата „кариера“. Мислете какво ви носи удоволствие в работата ви и ви мотивира да се развивате.
