Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Да не се сравнявам с другите и да не се впечатлявам от притежанията им….това ме посъветва мой директор в кариерния ми път, но го разбрах какво има предвид едва след години!“, споделя Любомира Накова-Делева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Любомира Накова-Делева и съм управител на „АрхиМедиа“ – агенция за комуникационни проекти. В сферата на работата с хора и връзките между тях съм повече от 20 години. Заемала съм ръководни роли в банка, в голяма комуникационна агенция и в най-голямата верига частни болници у нас. Професионалните ми интереси и експертиза са в стратегическото консултиране, корпоративен и бранд ПР, управление на кризи и репутация, маркетингови кампании с кауза и с лидери на мнение, дигитални комуникации. Имам Магистърски степени по История и по Масови комуникации. Обичам компанията на интелигентни хора и все по-често не допускам в средата си други видове.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си работа започнах като студентка в пети курс в Софийския университет. Програмата ми беше структурирана така, че да имам време да пиша дипломната си работа, но аз реших да съвместявам с работа. И така започнах да работя като детегледачка и да получавам едно много прилично за времето си възнаграждение. Допълнителен бонус беше, че работех в англоезична среда, което беше може би най-ценното за мен – да практикувам езика.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Така се случи при мен, че винаги в кариерата си съм правила стратегии – за клиенти, за процеси, но нищо от това, което бях начертала в главата си като начало за моята кариера, не се случи. По-скоро нещата се развиха на етапи, понякога с изненади, и като погледна назад виждам, че по-скоро съм си пожелавала какво да се случи, отколкото да съм го планирала.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Това е като първите седем години – каквото посееш, това ще жънеш. Може да имаш късмет и да попаднеш на място, което ще направи от теб пълноценен човек, прекрасно допълнение към всеки екип или безценен солов играч – зависи от темперамента и конституцията на човек. Но може да бъде опорочено в зародиш всяко качество, ако средата е токсична и неморална. Виждала съм всякакви хора, които са се присъединявали към екипите ми, и винаги си личи какво отношение е получил човека в началото на кариерата си.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Събитията много зависят от вида бизнес, структурата на компанията, екипа. За едни това може да е кризисна ситуация в производството със застрашен човешки живот, за други – незабравима постановка в театър … Животът дава толкова възможности за учене и преживяване, ако имаме подходящата нагласа да видим и приемем. В една ситуация водещ ще е прекият ръководител, а в други – неформалният лидер или менторът. Без значение в каква сфера сме избрали да се развиваме, най-важното е да имаме стабилна ценностна система и да не правим компромиси с нея. Всеки компромис „в името на…“ рано или късно се отразява негативно. В тази връзка избирайте да работите и общувате с хора, които са на вашата вълна и можете да учите от тях непрекъснато.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките са наши учители и ако ги възприемаме като такива само ще спечелим. Ако сме достатъчно осъзнати да разберем грешката си е добре да се отдръпнем и да разгледаме ситуацията като страничен наблюдател. Тогава можем да я видим от различните ъгли и да помислим. Ако имаме опит, може и да разберем неподозирани неща за нас самите, за другите хора, за процесите на общуване и взаимодействие. Може би е добре и да запомним видяното и осъзнатото, за да сме подготвени в бъдеще.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Необходимите качества са цялата палитра, която можем да си представим. Толкова е уникално всяко човешко същество и то избира как да постигне своите цели. Ако си в ниската вибрация на личността си, може да избереш да действаш без да се съобразяваш с другите, да интригантстваш, за да постигнеш своето, да лъжеш, за да се издигнеш. Но, ако си изградил ценностна система, базирана на добродетели и помагаш на хората около теб, това може да се оцени и те да те забележат и издигнат; или ако пък си гениален в областта си и направиш пробив, който те изстрелва на върха на научния свят за една нощ, … толкова много възможности съществуват!
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Както споделих и преди, ценностната система е всичко, което притежаваме устойчиво, а тя се създава в семейството. Няма никакво значение каква професионална роля ще изберем в живота си, ако сме непочтени и лоши хора. Безусловната любов на родителите към децата дава основание да вярваме, че съветите им са безкористни и вслушването в тях ще улесни живота на човека.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Подкрепата, която приятелството оказва в различни етапи на живота ни, е незаменима. Тя е безценен дар и е щастливец този, който има приятели около себе си. В корпоративния свят приятелството не винаги носи такъв заряд, а много често е натоварено с очакванията на взаимната изгода. Но и това е урок, който научаваме, катерейки се по кариерната стълбица.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За мен рецепти няма. Всеки преминава през своя път и научава точно тези неща, от които има нужда. И прави изборите си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
На тази възраст повечето хора си мечтаят за вертикално израстване и с всички сили се стараят да го постигнат. Бързината на израстването все още е ключов критерий за успех. На следващ етап от живота може и да си зададеш въпроси за качеството на натрупаното и дали пък придобиването на повече знания и умения в дадена област не е било по-удачно. Но отново зависи каква стратегия следваш в професионалното си развитие.
Да не се сравнявам с другите и да не се впечатлявам от притежанията им, ме посъветва един мой директор, когато ми съобщаваше, че поемам още един ресор и получавам кариерно повишение. Тогава се подразних, но след години го разбрах.
Най-ценното за всеки човек, без значение каква кариера си е избрал, е да живее през автентичното си аз, да бъде себе си.
