Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Вероятно ще шокирам някой, но нямам фирмения мейл на собствената ми компания на телефона си. Но всеки ден работя минимум 8 часа и не прекарвам времето в пиене на кафенца или лични телефонни разговори. Когато съм на работа съм 100% на работа.“, споделя Поля Тодорова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Поля Тодорова и съм изпълнителен директор и собственик на Print and Pack. Компанията ни се занимава с производство и търговия на картонени опаковки за френския пазар. За да я създам съчетах факта, че живях там 15 години и познавам добре френския маниер за правене на сделки, както и предишен опит на управление на малка компания. Като цяло харесвам да управлявам малки структури и да ги изправям на крака. Висшето си образование завърших във Франция -Бизнес администрация, Магистратура Човешки ресурси и Докторат по Международни икономически отношения. Иначе съм възпитаник на френската гимназия в Правец. Извън работата, най-много обичам да пътешествам като сама си организирам пътуванията, както и да разглеждам музеи и посещавам концерти. В момента почти цялото ми свободно време е посветено на малката ми дъщеря.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
По-сериозно започнах да работя като студент-гледах деца, бях чистач на офиси. Тогава безработицата във Франция (1994) беше около 12% и чужденците приемахме всякакви длъжности. Иначе първото заплащане го получих от една бригада в 3 клас, събирахме седмици картофи и ни дадоха 11 лв. Този опит разви емпатията ми към всички трудещи се хора.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Икономическата динамика е такава, че не позволява да имаме строго начертан кариерен път или стратегия. В макроикономически план нещата се сменят често, в микроикономически- фирмите се раждат и изчезват също толкова бързо, да не говорим за компетенциите, които постоянно стават ирелевантни и се изискват нови. По-скоро ми се струва, че е хубаво човек да търси непрекъснато развитие, да учи нови и нови неща и да се сблъсква с непознати предизвикателства. Така, хем уменията му се обновяват, хем успехите му дават увереност да продължи.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен няма голямо влияние, а и обичайно престоят ни там е за кратко. Ние изграждаме работни навици комбинирайки опит от няколко места.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Общо казано, намирам, че училището определя в голяма част в каква посока ще тръгне кариерата ни. Едни деца биват директно поставяни в схемата-техникум, пардон професионална гимназия – готвач, шофьор; други - към елитните гимназии. В България според мен е по-важно какво средно образование имаш, отколкото кой университет си завършил. И родителите също накланят везните. В моя случай исках да уча моден дизайн, те-икономика. Послушах ги и съвсем не съжалявам. Вече на работното място контактите имат най-голям отпечатък в кариерното ни развитие. Или бивш мениджър отива на ново място и ни кани при него, или познат от индустрията търси нови попълнения...Отделно всеки нов опит допринася за кариерната ни ориентация. Знаем какво искаме и какво-не. Виждала съм също и ситуации на бърн аут, при които хората тотално сменят попрището. Приятелка, съдия, напусна и си отвори компания за кетъринг, в която тя самата готви. Познат закупчик мина обучение за дърводелец и сега прави мебели....Много такива примери имам.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Тук ще отговоря като мениджър. „Който не работи, само той не греши“. Това казвам на моите служители, когато някой обърка нещо. Искам да са уверени да действат, а не да треперят какво ще стане, ако ...Отделно, когато стане грешка някой друг не си е свършил работата (обичайно Н+1). Веднага се поправя с допълнително обучение, разписана процедура или друг способ. Важното е шансът за грешка да се минимизира, защото за някои индустрии те са фатални.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
По мои наблюдения това са бачкатори, работят много. Иначе са любопитни, интересуват се какво се случва не само спрямо тяхната позиция, но спрямо фирмата, конкурентите и, индустрията и макроикономическата среда. За да еволюират, те са също адаптивни и емпатични. И не на последно място са добри търговци - да можеш да се продадеш на работодател, клиент или инвеститор е основно умение за растеж.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Аз отговорих малко на този въпрос относно собствената си история. Не съм сигурна обаче, че трябва непременно да следваме съветите на родителите си в този бързо променящ се свят. Смятам и вече като родител, че е необходимо децата да са научени на труд, на управление на фрустрацията, на големи мечти и амбициозност. Постоянно виждам около себе си хора, които не разполагат с голям интелектуален потенциал, но понеже са много амбициозни достигат нива на кариерно развитие, на които можем да завиждаме.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Лично за себе си аз разделям професионалната от личната сфера и по тази причина приятелите ми нямат особено влияние върху професионалния ми път. В общ план бих казала, че често в България приятели препоръчват хора на различни позиции мотивирани и от “refer a friend bonus”, така че вероятно в някои случаи влият. Иначе и в тази област понятието „аз имам човек“ е валидно. Особено за позициите в държавната администрация.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Вероятно ще шокирам някой, но нямам фирмения мейл на собствената ми компания на телефона си. Но всеки ден работя минимум 8 часа и не прекарвам времето в пиене на кафенца или лични телефонни разговори. Когато съм на работа съм 100% на работа. За мен е важно както служителите, така и аз да имаме време, в което не се занимаваме с работа. Бизнесът ни е такъв, че не оперираме хора и никой няма да умре на операционната маса. Искам всички да идват отпочинали на работното място и затова уважавам личното им време. Достатъчно е, че мислите ни постоянно са заети с различни предизвикателства. Няма нужда да добавяме още стрес.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В най-добрия случай е да се постигне и хоризонтално и вертикално развитие, но в повечето пъти се получава хоризонтално. То като цяло е много полезно, понеже човек придобива знания от различни сфери и индустрии, както и опознава различни фирмени култури. Хоризонталното израстване позволява човек да избере в каква област в крайна сметка иска да се развива. Аз бях първоначално рекрутър в Менпауър Париж, после преподавател по макроикономически науки и още няколко предмета в Университета в Рен, след това исках да си почина от научна дейност и бях мениджър в кол център в София, после изпълнителен директор на френска компания и така досега. Май така и не стигнах до класическото вертикално развитие нищо, че то се случи сменяйки компаниите.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Учете постоянно, днешните умения ще са остарели утре. Бъдете любопитни за заобикалящия свят и хората около вас. Уважавайте всички около себе си, не се знае утре в каква конфигурация ще сте.
