Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Татяна Чохаджиева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
"Трябва да търсиш промяната постоянно. В себе си, в това, което правиш, и в средата около себе си. И това не е просто лукс, а необходимост.“, споделя Невен Дилков, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Невен и се занимавам с телекомуникации. Бизнесът ни е да помагаме на хората да се справят с предизвикателствата на съвременните технологии. Осигуряваме интернет достъп и надеждна, защитена връзка по целия свят, независимо от условията.
Основател съм и изпълнителен директор на Нетера - един от първите частни телеком оператори в България. Учил съм в Китай и съм завършил в САЩ образованието си, което е „компютърни науки“ с втора специалност „математика“.
Всичките ми хобита са свързани със спортуване на открито. Най-много обичам карането на каяк в бързи води из реките на България и в целия регион. Женен съм, с две деца, вече студенти.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 25. Преди това бях в казармата, учих в чужбина, така че сравнително късно започнах да работя. Първата ми работа беше по-скоро неформална. Една дама от местните фирми – производител на цимент, ме беше намерила в колежа и ми възложи да ѝ напиша софтуер, който ѝ помагаше да си подрежда информацията, свързана със складовото стопанство. Тя ми плати 180 долара и това бяха първите пари, които получих за свършена работа по моята специалност.
На шега може да се каже, че съм получавал пари и като общ работник. Веднъж на летището в Мюнхен едно момче ми плати, за да използва моята бордна карта да си купи цигари без данъци. Това беше още преди България да влезе в Европейския съюз.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Някои хора имат стратегия за кариерно развитие. Това е много хубаво. Аз не съм от тях, така че трудно мога да дам съвети. Особено когато бях млад, за мен беше важно просто да правя нещата, които ми харесват, и вярвам, че мога да правя добре. С това се е изчерпвало цялото ми кариерно планиране.
От друга страна, аз много рано реших, че искам да правя собствен бизнес. Въпреки че имах страхотна работа в Щатите, реших да се върна в България, за да основа компания заедно с мой съученик. Така че амбицията да създам нещо свое и да го управлявам по свой начин беше определяща в ранните години на моето професионално развитие.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Изключително важно е. Не защото ще правиш това цял живот, а защото там научаваш основни принципи за своя професионален път. Не говоря просто за първата ти работа, а за мястото, на което за първи път се чувстваш част от екип, от нещо по-голямо, и започваш да постигаш значими цели.
Това е едно от най-важните неща в кариерното развитие на всеки човек и за мен се случи в една софтуерна фирма в Чикаго, в която започнах веднага, след като завърших.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
В продължение на горния пример още помня Дженифър Тимко, моята тийм лидерка, която ръководеше екип от буквално трима човека, включително себе си. Аз бях един от тях и пишех 80% от кода за проекта, в който работехме заедно.
И още помня какво ми казваше и какви съвети ми даваше. Това беше определящо за моето кариерно развитие и за начина ми на работа в последващите, може би, 10 години. Иначе не само хора от професионалния ти кръг могат да оставят отпечатък в кариерното ти развитие.
За мен един от най-важните хора, които съм цитирал много пъти след това в работата си в Нетера, беше моят преподавател по физика от колежа в Щатите - Ед МакБрайт. Той беше инженер, прекарал живота си по нефтените платформи в цял свят, решил накрая да се върне в образователната система.
Преподаваше физика, беше конкретен, изключително практичен човек и не прощаваше и най-малката грешка в домашните, които ни даваше. Но за сметка на това беше много справедлив и за всяко нещо, което правехме добре, намираше начин да ни поощри и да ни зарадва.
Той наричаше българите „The Commies“ („комунистите“ - това беше скоро след реформите в България), но се отнасяше към нас с изключително уважение, защото ние бяхме най-учещите и най-полагащите усилия ученици в неговата практика.
След един от споровете с него, в които аз опитвах да му докажа, че съм си решил домашното много добре, а пък той ми обясняваше, че щом съм сбъркал на последния ред, това носи нула точки, той написа на дъската с големи букви: "В истинския живот не се признава усилието, а успехът!" („In real life there is no credit for effort, there is credit for success“) и ме отпрати.
Него съм го запомнил много добре и често го споменавам в различни професионални ситуации във фирмата през годините.
Ясно е, че човек се учи от грешките, но каква е правилната реакция след допусната такава?
Не знам каква е правилната реакция, защото аз всеки път реагирам различно. Всяка грешка те кара да осъзнаеш, че има някаква промяна в света около теб.
Просто трябва да мислиш и да разбираш какво се случва и се е случило, за да можеш да го използваш. Ако се запъваш и отказваш да видиш очевидното, също така очевидно няма да мръднеш наникъде и ще си останеш там, където си.
Човек трябва да мисли с главата си и да вземе решение какво да направи. Понякога решението е да не се променяш, защото това, което се е случило, само показва, че трябва да си свършиш работата като хората. Друг път показва, че трябва да промениш генерално начина си на работа или виждането как се развива бизнесът или животът около теб, и тогава трябва да промениш всичко. Няма друг начин.
Какви качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Обикновено са хора с много висока амбиция и его, като в добрия случай са и умни хора, които притежават всички качества да се издигат бързо. В лошия случай това са хора, които просто са амбициозни и използват конюнктурата на дадената ситуация или бизнеса, за да израснат. Такива сме виждали много, но те рано или късно се провалят, а в някои тежки случаи остават без работа с години.
А, първите стигат до най-високи позиции и започват да се занимават с най-сериозните бизнеси в света. Могат да се дадат достатъчно примери, включително на българи, които ръководят глобални компании. Nexo е такава компания, Robinhood в Щатите също е голяма компания във финансовата сфера, на която един от основателите е българин. В почти всички фирми, с които работим в нашата индустрия, има българи на важни позиции.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е да ни подкрепя, за да следваме мечтите си и да развием възможностите си. Това се случва в повечето случаи. Когато семейството не разбира какво правиш, не ти помага много, но пък тогава просто трябва да разчиташ на себе си, така че няма проблем.
Каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Приятелите, като част от твоята среда, също могат да обърнат света, за да ти помогнат, или пък ти да помогнеш на някого от тях. Спомням си как убедих един съученик да не ходи във военно училище и съм много горд. Той най-вероятно ми е благодарен цял живот. Всеки от нас може да си спомни за хора, които са му повлияли и са му помогнали да намери своето място, където се чувства добре и се развива.
Приятели можем да намерим и на работното място, не само извън него. Това може да бъдат дори твои ръководители или хора, в ръководен от теб екип, които са допринесли за кариерното, професионалното и личностното ти израстване.
Когато човек е с отворено съзнание, с отворени очи и умее да слуша и да вижда какво се случва около него, такива неща се случват постоянно.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставяне на ясни граници между личен и професионален живот?
Аз мисля, че няма такова нещо като компромис между личен и професионален живот. Той, животът, е само един, и във всеки момент ти просто трябва да решиш кое е по-важно за теб.
Винаги има нещо, което е по-важно. Понякога е по-важно да заведеш детето си на лекар, друг път – да отговориш на клиент в два часа през нощта между събота и неделя.
Просто трябва във всеки един момент да можеш да прецениш кое е по-важно и да го свършиш. Това е моето мнение.
Хоризонтално ли вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
На този въпрос няма еднозначен отговор. Зависи от конкретната ситуация и от твоите възможности. Ако си в сфера, която изисква широко познаване, много информация, много учене и дълго развиване на умения, свързани с професионалната реализация, тогава хоризонталното развитие, разширяването на уменията и знанията е много важно точно в тази възраст.
Ако показваш, че можеш да ръководиш хора много добре, тогава е най-добре да се фокусираш върху това да развиваш лидерските си умения, да управляваш проекти и хора, ако трябва - по цял свят, и т.н. Зависи от твоята ситуация, състояние и възможностите за развитие – както вътрешни, така и на средата около теб.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали, е?
Няма един-единствен ценен кариерен съвет, който може да ти реши всички проблеми. Във всяка конкретна ситуация човек трябва да мисли и да вземе решение кое е най-добре за него и ако може, да се посъветва с родителите си, с приятелите си. Външната помощ винаги е полезна. Ако трябва да обобщя, един от най-добрите съвети е: "Когато си в трудна ситуация, питай за помощ".
От съветите, които съм получавал, полезни са ми били тези да се съобразявам с другите, както и "Дръж си очите отворени", "Анализирай всичко" и "Не се отказвай" – един от най-трудните за изпълнение съвети.
Друг съвет, който бих дал, е: "Трябва да търсиш промяната постоянно. В себе си, в това, което правиш, и в средата около себе си. И това не е просто лукс, а необходимост".
