Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Ганка Михайлова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Когато обкръжението ти са хора, които мислят като теб, имат същата ценностна система, но различни идеи, тогава се получава страхотна симбиоза. Тази среда предоставя супер възможности.“, споделя Мартин Славов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Мартин Славов. В ежедневието ми имам много роли: баща, съпруг, спортист и софтуерен инженер. В IT сектора съм повече от 15 години, а в корпоративния свят повече от 10г. Любимите ми спортове, които практикувам редовно са баскетбол, кайтсърф и от няколко години тенис. Като бивш професионален спортист смятам, че дисциплината и борбеността, които е възпитал спорта в мен са едни от ценните качества, които помагат в ежедневието и в работната ми среда.
Вярвам в различни философии, но една от тях е Есенциализмът и правилото 10/90. Също така не вярвам в „work smart not hard“, а вярвам в „work smart AND hard“. Успеха не идва със „BUT“ и „NOT“, a с „AND“.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Вярвам, че човек трябва да премине през работни места, които не харесва, за да разбере какво иска да работи и как иска да му протече живота. Колкото по-рано се случи това, толкова по-добре. Когато бях тийнейджър обкръжението ми от приятели бяха хора, по-големи от мен с три, пет и повече години. Това ми даде поглед върху техния живот и как би протекъл моят в следващите години. Винаги съм се стремил да наблюдавам случващото се около мен и да се уча от грешките на хората. За това избрах през летата от 16 годишна възраст да започна да работя. Като естествено съм минал през различни ниско квалифицирани и платени работни места.
Спомням си, че за първата ми месторабота (общ складов работник) ми каза приятел, който беше започнал да работи там преди около седмица. Започнах, а той напусна седмица по-късно, защото труда му се стори тежък. Тогава нямах нужда от стабилен доход, а от джобни за море и заплата от 25лв. на ден беше отлична за целта. Работата беше наистина много физически изтощаваща, но си казах че това е предизвикателство, което трябва да издържа. Имаше дни в който се прибирах около 18 часа и лягах да спя до следващата сутрин, защото бях толкова уморен. Знаех, че това не е моето място, но исках поглед върху такъв тип работа и как би протекло ежедневието ми в следствие на това. Така разбрах, че искам моята професия и живот да са съвсем различни.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Хубаво е човек да има стратегия за развитие, но тя трябва да подлежи на адаптивност и промяна. Вярвам, че аз съм личен пример за това.
На 12 годишна възраст реших, че ще ставам професионален баскетболист. предприех нужните стъпки към това и вложих всичко от себе си. На 17 годишна възраст вече играех в отбор в I-ва професионална дивизия - следвах и изпълнявах стратегията си. Промених рязко плана си защото осъзнах че резултатите, които искам няма как да постигна с тази стратегия. Така на 18 годишна възраст се озовах с пълен отличен от матура по математика и входен изпит по математика. Този резултат ми позволяваше да запиша така модерната към онзи момент Икономика към ВИНС, което същност беше първоначалният ми план. В деня на записване и крачки от кабинета, където това се случваше аз промених коренно стратегията си, знаейки, че не е това нещото което искам да правя. Минути по-късно се бях записал в Технически Университет. Следващите години преминах през компании лидери в техните браншове, като исках за най-кратък период от време да придобия повече и различни опит и знания.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен няма значение дали е първо или следващо работно място - как и колко ще повлияе до голяма степен зависи от човека. Ако той иска да се развива, мотивиран е да усвоява положителни навици, няма значение дали мястото е крайно неподходящо и с лоши практики. Той ще успее да извлече положителното.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За събития не мога да кажа. Но лично при мен най-голям отпечатък в моето кариерно развитие са оставили хората, които са повярвали в мен. А те не са никак малко.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Не съм сигурен, че мога да кажа коя е най-правилната реакция, но мога да кажа аз как подхождам. Правя крачка назад, вземам си глътка въздух и анализирам, защо се е стигнало до грешката. Всички тези действия минимизират възможността грешката да се повтори.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Въпросът е много комплексен и фундаментален. Трудно може да се отговори с няколко изречения - все пак ще опитам. Наблюденията ми показват че това са хора, които са устойчиви, адаптивни и целеустремени като характер. Тези качества ги правят по-склонни на рискове, да излязат извън зоната си на комфорт и да посрещат предизвикателствата с отворени обятия независимо, че могат да се провалят.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Смятам че ролята на семейството е относителна величина зависеща от много фактори - тяхното кариерно развитие, колко са успешни в сферата си и т.н. Може да е положително, може да е отрицателно или неутрално. Важно е дали съществува подкрепа обаче.
Дали трябва да следваме съветите на родителите си, отново няма правилен отговор - това трябва да е наше осъзнато решение. Със сигурност трябва да знаем, че дори и да следваме съветите им, те не трябва да са виновни за нашите неуспехи. И ако имаме такива, то ние трябва да поемем отговорност за решенията си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ролята на приятелите е изключително важна не само в кариерното ни развитие, но и личностното ни такова.
Когато обкръжението ти са хора, които мислят като теб, имат същата ценностна система, но различни идеи, тогава се получава страхотна симбиоза. Тази среда предоставя супер възможности - бизнес идеи и подкрепа най-малкото.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
В различни етапи от живота ми този баланс е изглеждал различно. Имало е моменти, когато работата е взимала превес пред всичко останало защото развитието ми е било на първо място, и защото много обичам това което правя. В тези моменти и границите са били много размити - когато живота ти протича в офиса там намираш близки хора. С течение на времето и с опит, човек се учи какво за него представлява баланс, и граници - смятам че е индивидуален процес променлив през годините.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
До голяма степен те могат да вървят ръка за ръка и да се сменя приоритета в дадени моменти. Ако например решите приоритет да е вертикалното развитие, и стигате до върха на възможностите в даден момент може да преминете в хоризонтално. След това избирате да инвестирате повече време в хоризонтално и отново след достигането на вашите цели да превключите към вертикално.
Аз проповядвам философията, че за да бъде една формула успешна тя трябва да се моделира спрямо различните етапи на кариерното развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-добрата инвестиция е в самите нас! Кариерният път идва вследствие на това кои сме ние и кои искаме да бъдем.
"Зад всеки успял мъж стои силна жена", намерете жената/мъжа за вас.
