Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Животът непредсказуем и нещата се променят бързо.“, споделя Стефан Йорданов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Стефан Йорданов, Vice President Finance & Strategy, Lufthansa Technik Philippines - занимавам се с финанси и бизнес развитие, в сферата на авиационното техническо обслужване, запален и по внедряване на нови технологии , развиване на иновационна среда и култура и работа със старт-ъпи.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първото парично възнаграждение за свършена работа – бях на10 години. Миех стъкла през лятната ваканция заедно с другите деца от квартала на опашките за гориво в кризисната 1990 г. Първата заплата от стаж на 19 години в Булбанк. Започнах да работа на 20 години през януари 2000 г.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Хубаво е да имаш идея, чудесно би било и план за всичко, което правиш. Естествено живота непредсказуем и нещата се променят толкова бързо, затова по-скоро трябва да имаш нещо принципно на база ценности и крайна цел.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
По-скоро първите 5 години на работа, ако не е един работодател, както в моя случай. В тези години се учиш в работна среда да имаш подход за това “какво да правиш, когато не знаеш какво да правиш”. В последствие това се превръща в почерк.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За всеки човек това са индивидуални събития и определени хора с които той свързва това. В моя случай това са хората дали ми по-големи отговорности, подкрепили ме в важни моменти и хора от които съм научил много. Последното сериозно предизвикателство беше Ковид-19, по отношение на авиацията и живота във Филипините (където съм базиран)
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Не съм сигурен, че човек винаги се учи от грешките си. Темата е много широка. Според мен, до колкото може - осъзнат анализ като страничен наблюдател.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
“Бързо кариерно развитие”, така казано очевидно умението да се харесват на шефовете си и умение да създават впечатление, че са личностно и професионално подходящи за ролите, които ще получат.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите са ценни, когато подкрепят цялостно и насърчават. За конкретни съвети, не съм сигурни, че биха имали поглед, достатъчен за съвет.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Кариерните решения са доста лични. Носят лична отговорност, която не може да се сподели. Независимо от това, приятелите са богатство. Умението да създаваш приятели помага във всяко едно отношение в живота.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Мисля, че границите между личен и професионален живот са доста размити, вследствие на това, че човек прекарва най-голямата част от активното си време на работа. Нямам успешна рецепта.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Ако имаш вертикално развитие, няма да ти се случва хоризонтално. Затова, ако вертикалното се бави, спрямо твоето усещане, търси хоризонтално или развивай себе за се задвижиш в едната от двете посоки.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не си поставяйте сами тавани и ограничения, не спирайте да се учите и да работите върху себе си.
