Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Ако да изкарваш много пари е основен мотиватор, то това е сигурна рецепта за неудовлетвореност.“, споделя Румен Гълъбов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Румен Гълъбов и съм Търговски мениджър в Байерсдорф България. Започнах в компанията преди повече от 17 години като асистент в отдел Маркетинг и съм преминал през различни позиции. Определено Байерсдорф заема специална част в моя живот и винаги ще бъде така.
Завършил съм Математическата гимназия в родния Бургас, а след това в университета изучавах МИО и Стопанско Управление.
Женен и от скоро щастлив татко на момиченце.
Обичам спорта, да прекарваме време със семейството и добрите приятели, както и хората около мен да са усмихнати.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Мога да кажа, че първите ми работни стъпки бяха още в 6-7 клас, когато през летните ваканции продавах сладолед. Мислех си, че съм добър търговец, макар понякога да се озовавах с минусов оборот:). Възнаграждението беше радостта да мога сам да си купя нещо любимо в края на лятото. Иначе първото ми официално трудово възнаграждение беше през лятото след 1-ви курс. Работих на пейнтбол в Слънчев бряг. Предимно съчетавах приятното с още по-приятното. От тогава сякаш някак успявам да намеря работно място, което да не ме натоварва и да ми носи удовлетворение.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Не, не трябва. Освен ако не сме отявлени кариеристи. По-скоро трябва да се доверяваме на мечтите и стремежите си, а тях да облечем в един добър план за развитието им. Не е нужно на всяка цена да е свързан с това какви позиции ще преследваме в корпоративния свят, а по-скоро посоката, в която искаме да се развива животът ни. За това казвам, че не е задължително да имаме стратегия за кариерното си развитие, а като цяло за живота си. Защото може цял живот да преследваме дадени позиции, но ако и те не ни дават нужното чувство за успешност, то в края на пътя си е много вероятно да съжаляваме за изборите си.
Важно е обаче да знаем каква посока искаме да следваме. В този ред на мисли, много харесвам мисълта на Сенека: “If a man knows not to which port he sails, no wind is favorable.”
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото сериозно работно място до голяма степен определя критериите, които ще имаме към самите себе си и към това в каква работна среда предпочитаме да сме. И тъй като до голяма степен работното място се отъждествява с хората в него, то е много важно бързо да преценим дали сме за там. Да можем навреме да се ориентираме кое ни харесва и кое не, в противен случай рискуваме да се превърнем в сервилни, прекалено агресивни, арогантни или друг тип колеги, които не само останалите, но и ние самите няма да харесваме. И все пак вярвам, че няма случайни неща дори в кариерата. Човек сам определя съдбата си и развитието, което желае да има.
Изборът и преживяванията на първите ни работни места често са определящи за това как ще възприемаме работното място в бъдеще.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Обикновено това са хора и събития, които са ни вдъхновили по някакъв начин. Не мога точно да ги нарека идоли, но такива, на които искаме да приличаме и смятаме, че правят нещата по „готиния“ начин.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да приемем и осъзнаем грешката си е едно добро начало. Важно според мен е да умеем да овладяваме гнева и прекалената самокритика. Това е вредно и за околните. Има една хубава книга „Позитивната интелигентност“. В нея се говори много разбираемо за вътрешните ни критици (авторът й ги нарича саботьори) и как да се разправим с тях. Също така как да събудим влиянието на мъдреца у нас в такива ситуации (и като цяло в ежедневието ни).
Това в никакъв случай не означава, че макар и да сме сгрешили, всичко е розово и не трябва да ни пука. Напротив, трябва да изградим навици как да приемаме грешките и най-вече как да се подобряваме на база на тях.
При мен постоянството, упоритостта и умишленото повторение доказано работят, когато искам да не повтарям грешки и да се подобрявам.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Няма еднозначна формула. Зависи от компанията. Знаем най-различни поводи за бързо кариерно развитие. Ако трябва да кажа 3 качества, в днешно време смятам, че се търсят: адаптивни, отговорни и емпатични хора.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството има основополагаща роля в развитието ни като зрели хора и това как ще се впишем в живота. Кариерното развитие е една част от този пъзел. Колкото до това дали трябва да слушаме съветите на родителите си, това до голяма степен се крие в първата част на отговора ми – ако сме имали детство с щастливи спомени, имаме доверие и здрава връзка с роднините си, то тогава бихме послушали съвета им. Без значение дали трябва или не, дали са правилни или грешни тези съвети, ние ще ги вземем предвид.
Сякаш най-хубаво е да можем да разчитаме на тези съвети, но да сме достатъчно самостоятелни и смели, да вземаме сами решенията си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Аз бих поставил приятелите редом до семейството. Без тях е почти невъзможно да преминем през предизвикателствата и успехите на кариерното ни развитие.
Истински щастливец съм да имам много добри приятели.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Много актуална тема. Човек трябва да намери начин да „изключва“ в дадени периоди.
При мен работи това да си създам малки навици, които да следвам без изключения. Например: да не поглеждам мобилния си телефон когато се прибера от работа за минимум 2 часа (обикновено между 19 и 21ч.), без изпращане мейли извън работно време и др.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Вертикално. Малко след 20 е нормално да сме в началото на стълбицата, а в средата на 30-те би следвало да сме прогресирали. И както споменах по-рано, не е задължително това да се изразява във висока позиция.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Търпение. Научих много важни неща от един от първите ми мениджъри, с чието поведение аз се асоциирам. Когато той говореше всички млъкваха и го слушаха в захлас. Просто имаше аура и беше истински лидер. Може би търпението е това, което изплува в съзнанието ми като най-ценен получен съвет. Особено при вземането на важни решения.
Аз не се чувствам в позиция да давам съвети. Мога да кажа какво е работило добре при мен и какво аз смятам за ценно. Ако трябва да ги разделя на Dos и Don’ts, то би се получило нещо такова:
Dos: За да ставате все по-успешни е нужна дисциплина, последователност и постоянство.
Don’ts: Ако да изкарваш много пари е основен мотиватор, то това е сигурна рецепта за неудовлетвореност.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
