Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Балансът между личния и професионалния ни живот не е постижим. Винаги единият от двата е с превес и с предимство.” споделя Станимир Андонов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Станимир Андонов и съм преподавател по маркетинг и бранд мениджмънт. Преподавам в Технически университет – София и съм част от екип, на Car Brainiacs, който се занимава с комерсиални невромаркетингови изследвания. Като изследователи имаме голям опит. Осъществявали сме изследвания за компании като: UniCredit Bulbank, Coca-Cola Hellenic Bottling Company, Мебели Виденов и много други. Наскоро осъществихме изследване, в което един шофьор управлява 37 различни нови коли и ние измерваме неговите физиологични реакции по време на шофирането.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 24 години в Нов Български Университет. Веднага след като започнах там ме натовариха с голяма отговорност – станах директор на най-голямата като брой студенти бакалавърска програма в университета.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Добре е да имаме стратегия за кариерно израстване и в основата на тази стратегия трябва да поставим нашите силни страни като знания, умения и най-важното нашите таланти. Това са нашите конкурентни предимства, с които ще можем да растем и да успяваме във все по-конкурентната среда във всички сектори на икономиката в България и навсякъде по света.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Всяка организация притежава организационна култура и с времето тази култура започва да влияе и да оформя работните ни навици. А първото ни работно място има особено силно влияние и значение за нашата работна етика и вписването ни във фирмената култура навсякъде, където работим.
Кариерните и работните ни навици са основополагащи за цялостното развитие на кариерата ни през годините. Именно заради това е много важно да внимаваме с какви хора ще работим и от кого ще се учим и от кога няма да се учим.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие оставят тези събития, които оставят в нас емоционален отпечатък. Всяко нещо, което ни е повлияло положително или отрицателно в емоционален план е значимо и оформящи нашето мислене и цялостно поведение. Именно заради това е добре да внимаваме (ако е възможно) с какви хора работим и на кого даваме доверието си.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Поведението ни след допусната грешка показва доколко сме зрели в момента да осъзнаем ситуацията и да се поучим от грешката си. Затова бих посъветвал младите хора да си записват грешките, които са допускали и съответно какво са били техните поуки и действия след това. Този да го наречем дневник (регистър) на грешките ще им помага след време да се учат от действията си след допуснатите грешки, който също възможно да са били грешни или необмислени.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие показва, че вероятно човек е попаднал на правилното място с подходящи колеги около него. В такава ситуация е много важно да внимаваме да не станем жертви на собственото си его и да си повярваме, че морето ни е до колене. За повечето хора бързото кариерно развитие не е добро развитие и може да им донесе повече вреди отколкото успехи и поуки.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Всички родители искат да помогнат за възможно най-доброто развитие на техните деца. Но, тук трябва да имаме предвид, че обикновено родителите са работили в друго време, имат други работни навици в друга работа среда (култура). Изходвайки от това бих посъветвал младите хора да обмислят многократно съветите дадени им от по-възрастни хора, които естествено им мислят доброто.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Подобно е и положението с приятелите. Те са ни приятели в личния живот, но съветите от тях за работата ни и кариерното ни развитие не винаги ще ни помогнат да се справяме по-добре. Мисля, че човек трябва много да внимава и с даването и с приемането на съвети, от когото и да било.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не. Не мисля, че някой отстрани може да ни каже как да търсим баланс между неща, които не могат да се балансират. Балансът между личния и професионалния ни живот не е постижим. Винаги единият от двата е с превес и с предимство. Това просто е така и ние единствено можем да решим, кое от двете да бъде с превес при нас.
Ясна граница между личен и професионален живот също е непостижима. Това са две взаимно свързани роли на един човек и двете роли постоянно си взаимодействат и си помагат или пречат. Това зависи от нашата настройка за работата, която работим и фирмата, в която работим.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Във възрастта 20-35 години за предпочитане е кариерно развитие, което ни дава максимално много опит. Това е най-ценното време за всички, които искат да научат основите на избраните от тях професии. Кариерното развитие е истинско развитие, когато ни обогатява и ни дава смислени преживявания. Всичко, което помага на организацията ни да става по-добра и успешна можем да наречем успешно кариерно развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Човек трябва да може да учи и да отучва наученото и после пак да научава и отучва, ако светът се е променил междувременно. Мисля, че това е най-важното умение, което всички ние трябва да развием и да практикуваме през целя си живот.
