Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Нагледните примери от заобикалящата ме среда са ми помогнали да се изградя като личност.“, споделя Гергана Николова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Гергана Николова, занимавам се с подбор на таланти.
Ролята ми включва както създаване на стратегии за селектиране и привличане на подходящ профил служители за компании в технологичния сектор в България, Европа и САЩ, така и привеждането на стратегиите в изпълнение.
Близо три години съм част от екипа на Ocado Technology и съм щастлива. Надявам се и останалите хора в компанията да се чувстват по същия начин 🙂
Точното наименование на позицията ми вътрешно в компанията е Talent Acquisition Partner, затова и със задоволство я превеждам като подбор на таланти, а не на персонал. По време на интервютата, които провеждам с кандидати, се стремя да открия таланта във всеки.
Старая се да бъда добър човек и се опитвам да обогатявам общата си култура всекидневно. Това ми помага и в работата. Да интервюираш хора и да си първото лице за контакт е доста отговорно начинание. Противник съм на схващането, че само кандидатът е на интервю, вярвам, че това е двупосочен процес и преди всяка среща с нови хора се вълнувам и се старая да им покажа, че нашият разговор ще е сигурна среда, в която ще оценя, ако ми гласуват доверие и се отпуснат.
Случва се по време на интервю комбинацията от психология, комикси, сериали, футбол и случайни факти за животни да ми е от полза 🙂
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 18 години. Аз съм от Добрич и първата ми работа беше като рецепционист в хотел в Албена, с 12-часови смени - дневни и нощни. Допълнително пътувах от и до вкъщи. Заплащането ми беше по-ниско от това на хората на 4-часов работен ден в момента.
Тази работа не беше за мен. Тези два месеца бяха по-добра мотивация за това да уча и да се развивам от всяка лекция, която съм слушала в живота си. Много се радвам, че намерих своето място и не ми се е налагало да гледам назад освен като на период, към който не искам да се връщам :)
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Най-лесният отговор е “да”. Факт е обаче, че кариерното ни развитие зависи от много фактори - икономика, конкуренция на пазара на труда, силни и по-слаби страни на всеки от нас.
Донякъде и заради това мнозинството от млади хора в България се стремят към кариера в Софтуерното инженерство - защото е добре заплатено и има преференциални социални условия. За жалост, знанията по математика на някои от нас стигат до решаване на квадратни уравнения.
Реалистичните очаквания са много важни в изграждането на правилна стратегия. Балансът между това да откриеш професия, в която ще си добър, но ще можеш да си позволиш и не просто да си плащаш сметките, а и да ходиш на театър, например, става все по-сложен.
Все по-често изчезват професиите "до живот"; наблюдавам също, че придобиването на степен за висше образование е само стълбица в посока получаване на професионална квалификация. Все повече хората следва да се развиваме, да продъжаваме да се образоваме. Дори бих казала, че стремежът към себеразвитие не е пожелателен, а задължителен. Не смятам, че това е лошо, напротив - мисля, че това ще помогне за премахването на възрастовата дискриминация.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието е строго индивидуално. В моя случай, макар и да се изразих по-негативно в един от предишните въпроси, съм благодарна за дисциплината, на която се научих. Всеки от нас сам избира как ще приеме уроците на първото работно място - искам да работя тук и да се развивам; не искам да работя в подобно място никога повече и ще се старая да бъда по-добър, или ще избера да се оплаквам как всички други са виновни за положението ми като останалите хора, изпаднали в безвремие, с които съм заобиколен. В първите два случая мисля, че влиянието е градивно, в последния - примиренческо.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Които си изберем. Аз се опитвам да си избирам да се уча от всички - каква искам и каква не искам да бъда. В моето семейство няма неработещи домакини, може би и затова никога не съм приемала философията за разделението на жената, която стои вкъщи и мъжът, който пък не се прибира. Вярвам в партньорските отношения.
На работното си място пък срещам толкова различни хора, на които искам да приличам повече (и обратното в някои случаи), че всяка седмица имам различен отпечатък в съзнанието си.
По същия начин е и със събитията - изборът е главно наш. Ако искаме да се гордеем с участието ни в конкретни събития, не трябва да чакаме те просто да се случат, а да ги инициираме или да помагаме в организацията. Когато започвах да се занимавам с подбор имах право на избор дали да развивам знанията си само за българския пазар или да ми е по-трудно и да работя с повече държави. Сега отговарям за три, а имам и предишен опит с още пет. Имам самочувствието да дам мнение за кандидатите на различните пазари в държави в и извън Европа и мисля, че това знание само ми е помагало.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Моята стратегия е да си направя SWOT/KISS анализ и да се опитам да направя план какво да не повтарям в подобна ситуация. Смятам, че Ретро сесиите, които организираме с колегите ми, също са много добър вариант.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Зависи от пътя, по който са преминали - всички сме чували за “другия” начин за бързо израстване. Естествено, хората, избрали него, обикновено демонстрират и качества, които не бих искала да асоциирам със себе си - подмазвачество, шуробаджанащина и т.н.
Хората, които са избрали “правилната” (за мен) стълбичка са такива, които бих държала възможно най-близо до себе си - отговорни, мотивирани и развиващи се. Желанието за допълнителното развитие не трябва да приключва с обличането на тога. Стремежът към нови знания е умение, което вярвам, е в основата на кариерното развитие. Част от кариерния ни растеж трябва да е и способността да приемаме обратна връзка, да искаме да разберем от други хора какво правим добре, какво според тях можем да подобрим и да дерзаем в тази посока.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Най-лесно се учи чрез примери, затова и ролята на най-близката общност около нас е определяща.
Съветите трябва да се приемат с умерена доза критичност. Всяко едно поколение носи със себе си своите травми и предразсъдъци. Хората от поколението на родителите ми са преживели смяна на режими, много по-сериозни икономически кризи и несигурност. В техния случай основните фактори в преобразуваната пирамида на Маслоу биха били различни от тези, които ние имаме.
Може би, обаче има универсални истини, които дори и превърнали се в клишета, помагат да изградим работните си качества. Дядо ми не се отказа от работата си до последно, аз смятам, че това му помогна да бъде изключително адаптиращ се в различните периоди, в които е живял.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Маркс е обявен за философ на миналия век и една от най-емблематичните му фрази е, че “битието определя съзнанието”. Отново, с уговорката, че към това твърдение трябва да се подхожда с известна доза скептицизъм, мисля, че обкръжението ни от близки хора оказва влияние върху възприятието ни за кариерен път.
Не смятам, че приятели и родители трябва да бъдат в отделни категории. По-скоро мисля, че комбинацията от нашия собствен балон ни помага да решим накъде искаме “да летим”. Аз се гордея с моите приятели и мисля, че всеки от тях може да бъде извор на знания.
Понятието приятели също се променя с времето. Преди 15 години, смятах, че почти всеки може да се нарече така. Сега се виждам с най-близките си приятели по-рядко, но ценя всеки момент с тях и след всяка среща се чувствам по-обогатена.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Може би. Аз не я знам 🙂
Мисля си, че ако настъпи момент, в който работата ми спре да ме вълнува след 18:00ч., е време да потърся друга. Далеч съм от идеята да поддържам крайностите, свързани с работохолизъм, но за мен да се чувствам удовлетворена и успешна на работното си място, не пасва с тоталното изключване след работно време.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Повечето хора на 20 години нямат солиден кариерен опит зад гърба си затова хоризонтите пред тях са всеобхватни. Новите професии и динамичната среда, за които си говорихме по-горе обаче ни отнемат възможността за конкретен отговор на този въпрос.
За 15 години един целеустремен човек би могъл да мине и през двата вида развитие, има време дори да се преориентира и да избере съвсем различен път.
Предпочитанията се изграждат в хода на кариерата.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не се сещам за конкретен кариерен съвет, който да следвам. По-скоро нагледните примери от заобикалящата ме среда са ми помогнали да се изградя като личност.
Смятам, че да даваш съвети е много отговорно начинание и подхождам доста внимателно в тази материя. Винаги обаче насърчавам хората да не спират да се стараят, развиват, обучават и квалифицират. Колкото по-конкурентен си, толкова по-желан би бил. Паралелно с това обаче в добрите компании следят и дали хората пасват поведенчески и философски на културата на организацията. Независимо колко добри професионалисти сме, нека помним, че колегите ни ще оценят високо ако с нас се общува лесно и се работи с лекота!
