Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Първо: намери се! Второ: въплати се! Трето: претвори се! Или простичко казано: открий себе си, твоите стремежи, желания и мечти. Намери си работа, която да отговаря на тях! Работи със сърце!“, споделя Георги Талев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Георги Талев. На 44 години съм, живея в София. Семеен, с едно прекрасно пораснало момче. Работя в сферата на финансите и управлението. Усмихнат и живеещ човек!
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа на 18 години, тогава получих и първата си заплата, която по спомен беше около 80 лева. Помагал съм и за семейния бизнес, разбира се, срещу скромно заплащане. Малко по-късно започнах работа в навлизаща в България верига бензиностанции и там започна истинския ми професионален път.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
На 18 години е трудно да изработиш стратегия, защото в този период все още не си намерил себе си и не си открил своите стремежи. Разбира се, точно тогава сме подвластни на семейните съвети или средата, в която растем и е възможно да бъдем насочени правилно, но може да се получи и обратния ефект – да учим и работим нещо, което ни е наложено, но е далеч от сърцето и мечтите ни. Съветът ми към младите е да следват вътрешните си стремежи, да установят кое ги прави щастливи и удовлетворени, и да насочат усилията си в сфера, която им го предоставя. Не казвам, че трябва да сменяме работата си всяка година, а че трябва да познаваме добре себе си, за да изберем и правилната кариерна възможност за нас. Много важно е също да работите и да се фокусирате върху собственото си развитие. Лесен път няма, има много грешки, които ще допуснете, но точно те ще ви превърнат в успешен човек.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
По-важно, според мен, е първото истинско работно място – там, където сте се чувствали добре, мотивиран и пълноценен. Та, точно това място за мен е много важно и трябва да бъде избрано внимателно (е, съдбата си знае работата). Там ще получите основата на вашите професионални навици, като точност, коректност, лоялност, отговорност, екипност, честност и откритост. Те ще са ви полезни не само в професионалния ви път, но и в живота. Също така, ако имате късмета, както аз го имах, ще ви научат на дисциплина, стандарти, спазване на срокове, комуникация, управление на времето и ресурсите. Все полезни знания и умения, които ще работят за вас от тук насетне и ще са гарант за бъдещите ви професионални успехи. И да знаете, ще бъде трудно, ама много трудно в началото, но пък после става леко и красиво.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Мисля, че всеки един ръководител, който си имал, оставя отпечатък. Разбира се, от някой ще вземеш едно, от друг – друго. Няма лош опит, има само опит, който те кара да гледаш на света по различен начин и това му е хубавото на живота. Разбира се, ако си имал ментор, колега или приятел на работното място, те също ще оставят следа. А за събитията, вярвам по-скоро в плавния и спокоен растеж, а не в разтърсващи събития, които да те моделират. Те по-скоро имат краткотраен ефект и служат в бъдеще само за разказване на интересна история пред аудитория.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
В началото не спиш, после спиш 4 часа и после пак не спиш😊 Както казах и по-рано, грешките са чудесни за развитието ни и даже бих възпитавал децата ни на това, че да грешиш е човешко, но има смисъл само когато се учиш от това. Ние сме еволюирали по този начин. Как според вас нашите предци са се развивали? Ставало е на база опит-грешка, а знанието в последствие се е предавало. Тук бих казал, че трябва да сме критични към себе си в такива ситуации, но пък и прекалената взискателност не е полезна. Грешиш, правиш анализ, поставяш следваща цел и продължаваш напред. И е много важно да имаш смелостта да си честен пред себе си и околните, да си признаеш провала и да поемеш отговорност. Само така се става истински човек.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Сигурно се повтарям, но „бързината“ не е моята дума, когато говорим за кариерно развитие. Тя ще доведе до дефицит в бъдеще и невъзможност за справяне в определени ситуации. Смятам, че основните качества, които трябва да притежава човек, за да върви напред и нагоре са: вътрешна мотивация, вяра, знания и умения, лоялност, отношение, съпричастност и отговорност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е важно за развитието на човек изобщо. Това е природа! Но в същото време мисля, че човек сам определя собствената си реалност и в тази връзка не вярвам на хора, които казват, че не са постигнали успех, защото семейството им не ги е подкрепяло. Аз лично живея самостоятелно от 14-годишна възраст и това определено го приемам като позитив, отколкото негатив. И ме вижте сега 😊 Справих се с всяко предизвикателство в моя живот и смятам да го правя в бъдеще. Така че не търсете оправдание във външни фактори за вашите неуспехи, намерете причината у вас. Аз лично съм слушал съветите на моите родители, но, повярвайте ми, не всички съм приемал.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ооо, приятелите са много важни и могат да ни подкрепят по нашия път! Мен лично те са ме мотивирали и вдъхновявали. Средатата ни от приятели е много важна и е наша отговорност да я създадем и поддържаме съзнателно и отговорно, защото тя също изгражда нашата личност.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Обичам думата баланс. За мен границите не съществуват, защото работя това, което обичам. Принципно смятам, че за да си успешен професионално, то трябва да си успешен и в личен план. Рядко виждам лидери, които в личния си живот се чувстват нещастни. За да си спокоен и вдъхновен, голямо влияние оказва твоят личен живот, който трябва да е подреден и спокоен. Не вярвам на послания, които казват, че след края на работния ден трябва да забравиш за работата си. Това за мен са постулати, които не са за истинските лидери! Можеш еднакво добре да се раздаваш на работното си място, както и вкъщи. Просто го прави истински и вдъхновяващо.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Определено смятам, че в този период е добре да започнеш с хоризонтално развитие, но след десетата година е хубаво да се израсне и ѝерархично.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Първо: намери се! Второ: въплати се! Трето: претвори се! Или простичко казано: открий себе си, твоите стремежи, желания и мечти. Намери си работа, която да отговаря на тях! Работи със сърце!
