Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Slav & Huben
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Забавлявайте се, докато работите. Животът ни до голяма степен преминава на работното място, затова е добре да откриваме радост във взаимодействията ни с другите, в този процес на изкарване на прехраната ни и себедоказване.“, споделя Людмила Йорданова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Името ми е Людмила Йорданова и от 14 години работя като Мениджър маркетингови комуникации в една от най-старите и успешни български IT компании - Парафлоу. Другото ми име е Хара Нурин, под което пиша художествени текстове. „Истории от утре и вчера“ на издателство Рива е книгата, с която направих дебюта си като самостоятелен автор. Щастлива съм, че мога да чувам творбите си, изпълнени от зашеметяващи артисти и да живея с две самоличности, между света на бизнеса и този на въображението.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях в 8 клас, когато с най-добрата ми приятелка от училище продавахме дрехи, разстлани върху плочите до спирката на рейсовете пред Военна болница в София. Тогава научих думата консигнация, защото нейната майка на този принцип взимаше стоката, за да може да изхранва семейството си. Но тъй като тя работеше и на друго място, при това с чести нощни смени, ние двете самоотвержено се заемахме с пласирането на артикулите. По това време разбрах и значението на друга една дума – дъмпинг. Недалече от нас, възрастна дама продаваше почти същите дрехи, вероятно взети пак на консигнация. Ние ѝ подбивахме цената, плюс това я биехме по ентусиазъм и изобретателност. Все пак бяхме 15-годишни, не знаехме какви са правилата на търговията и не се страхувахме, че може да сгрешим или да се изложим пред някого. Следващата ми работа беше на 18 и отново бе свързана с улични продажби.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Преди години работех в представителството на международна автомобилна компания като рекламен мениджър. Тогава изживях мечтата на всеки рекламист, да управлява рекламен бюджет от милиони. Прекият ми ръководител, млад и добре образован французин, имаше забележителна стратегия и идея за кариерното си развитие. Той знаеше с точност колко време ще остане в България, къде по света и на каква позиция ще е в компанията през следващата една година. И не само следващата, но и следващите пет. Интересното при него беше, че дядо му, както и баща му бяха работили за същата тази компания и животът им бе преминал там. Но такива случаи са рядкост. Мисля, че ние, българите, сме по-стихийни. Добре e да имаме стратегия или направо план къде искаме да стигнем, но също толкова хубаво е да сме находчиви и адаптивни спрямо обстоятелствата.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
В моя случай, в първите ми две улични работи научих две важни неща, които ми служат и днес. Първото, че не е толкова страшно да заговаряш непознати, а второто - да чета езика на тялото и да предвиждам по него реакциите на човека срещу мен. Често този език противоречи на вербалния, но е по-верният.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Събитията обикновено са кризисни ситуации, в които е трябвало много бързо да взимаме решения. Кризите ни каляват и преодоляването им ни дава самочувствие, че сме се справили, че можем, че ни бива. Що се отнася до хората, това са тези от тях, които са вярвали в нас и са ни карали да се чувстваме изключителни. Прекарах няколко години от живота си в рекламна агенция в динамична, дори агресивна среда на моменти. Мисля, че оцелях благодарение и на моя колега, която се е случвало да ме брани от грубо отношение. Тя е моя близка приятелка и до ден днешен. Всеки от нас носи своята емоционалност и чувствителност и неминуемо е това да се проявява в работна обстановка понякога. В настоящата ми работа, която е най-дългогодишната в кариерата ми, освен интереса ми към шеметното развитие на технологиите, водещи са свободата и доверието, които винаги съм имала, както от страна на ръководството, така и от колегите ми.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първо да я признаем, ако има начин да се опитаме да я поправим, ако не, просто да приемем ситуацията и да продължим напред. Забелязала съм, че след време най-любопитните истории са тези, в които говорим за грешките си през смях или за нещата, от които сме се срамували някога.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Решителност и смелост, без съмнение.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Често професиите се унаследяват. Ако баща ви е бил лекар, адвокат, погребален агент или спортист, вероятността и вие да станете не е малка. Или нещо свързано с това. Трябва да изслушваме родителите си, разбира се, но съвсем не е задължително да следваме безотказно съветите им. Случва се понякога да правим нарочно точно обратното на това, което родителите ни очакват от нас и това да не е грешка.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни на кариерно развитие?
Никак не е малка, затова е важно да имаме приятели, които да ни дърпат напред. Моите приятели (а вярвам на всеки) са хора, от които се възхищавам. Макар да съм своенравна по природа, винаги търся мнението им, важни са ми разсъжденията им и често се вслушвам в препоръките им. Същото се отнася и за семейството ми.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Моята преподавателка по социална и медийна психология проф.Толя Стоицова казваше че, жените намираме по-добър баланс от мъжете в това отношение. Когато не ни върви в работата, пренасяме бързо вниманието си в личната сфера, докато мъжете по-тежко от нас преживяват неуспехите в службата. Има и едни други граници, вътре в организацията, когато става въпрос за приятелства и тук при по-високите мениджърски позиции е препоръчително тeзи граници да се спазват, в интерес на бизнеса. Но не винаги това е възможно.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Теорията казва, че е по-добре в началото на кариерата си да се работи в посока създаване и усъвършенстване на умения, а след това да се гони израстване по стълбичката нагоре. Но това е на теория. Един от предметите, които съм изучавала с най-голяма страст, е мениджмънт, стилове на управление и лидерство. Най-добрите ръководители, които познавам не влизат изобщо в тези рамки, да не кажа, че някои са наопаки на това, което пише в дебелите книги. Така че не би трябвало да има рецепта, защото точно вие може да счупите нечии стереотипи и да изградите кариерата си, по различни правила от общоприетите.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
За мен бе да продължавам да пиша, а съветът, който аз бих си позволила да дам е хората да се забавляват на работното си място, или да се забавляват, докато го търсят. Независимо дали го правят от позицията на работещ човек или на безработен. Ще дам за пример актьорите, на които непрекъснато им се налага да ходят на кастинги, а това е да ходиш на интервю за работа нонстоп и всеки път да е различно. Всъщност изобщо не е лека задача! Животът ни до голяма степен преминава на работното място, затова е добре да откриваме радост във взаимодействията ни с другите, в този процес на изкарване на прехраната ни и себедоказване.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
