Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Няма как, да си успешен и да се развиваш кариерно и да няма малко или много ощетени хора в личен план.“, споделя Георги Джанабетски, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Георги Джанабетски и съм Старши мениджър Директни продажби във Виваком. От 8 години работя във сферата на телекомуникациите, започнах като Акаунт мениджър в Ключови клиенти на компанията и съм преминал през всички „стъпала“ до момента (Акаунт мениджър – Регионален мениджър – Старши мениджър). Към днешна дата менажирам търговски екипи в цялата страна, които предоставят различни Телеком и Технически решения за бизнеса, като заедно с колегите ми се справяме успешно въпреки всички икономически „катаклизми“ и то най-вече с много труд и упоритост.
За мен успехът е постоянство. Всеки ден трябва да се усъвършенстваш и да работиш за него, да си упорит, докато не стигнеш крайната цел.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми официална работа на трудов договор стартира някъде през 2009, като търговец в единствения голям търговски център по онова време. Неофициално работя от ранна детска възраст, защото така съм възпитан… Първите пари си изкарах на улицата, когато бях на 6-7 год., когато голямата ми сестра направи от платове на майка ни вратовръзки и папийонки за момчета в квартала, които бързо продадох. Точно в този момент разбрах, че търговията ще е моето поприще и искам да развивам тези мои умения.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Първо трябва да знаем, каква е крайната цел, която искаме да стигнем.(Дори да смените няколко работни места, докато не намерите, точно онова нещо, което ви „пали“.)
Много важно е всеки млад човек в началото на кариерния си път да е отдаден и да търси знания, практически умения и най-вече да прави всичко с желание, и чувство.
Винаги трябва да има стратегия, а освен, че трябва да я има, то трябва и да я адаптираме към променливата среда… Без цел и стратегия, то няма как да стигнем до там където сме тръгнали, а промените на стратегията са неизбежни, защото всичко се променя, както трябва да се променяме и адаптиране non-stop и ние самите. Преди да получите, то със сигурност трябва да дадете…
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно, ако усетите, че не сте на правилното място, то не губете и 1 мин. … Просто си тръгнете... Първото работно място ви изгражда основни работни навици и начин на мислене.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Изцяло мениджърите с които съм работил през годините, като никога няма да забравя думите на един мой Мениджър в USA (собственик на бизнес), който казваше следното: „ Вие се погрижете за моя бизнес, а аз ще се погрижа за вас“! Тази мисъл следвам и до ден днешен с моите колеги и екипи и се радвам, че винаги съм попадал не само на Мениджъри, а и на хора.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Признаваме грешката. Приемаме ситуацията – бързо търсим решение, как да оправим последствията и минимализираме вредите до колкото може спрямо създалата се ситуация и чак след това анализираме, и не повтаряме същата грешка, като очакваме следващата от която да се научим и да придобием още опит.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Със сигурност огромно желание и труд, но само ако качествата им са достатъчни, то ще получат развитието, което искат. Бързото кариерно развитие поражда огромно его, което следва бързо да се намали, защото може да „убие“ и най-големите таланти. Дори и да качиш някои от стъпалата по-бързо, то следва да продължиш да показваш високи резултати, отговорност и принадлежност към това, което правиш, за да останеш там и да продължиш напред.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Няма родител, който да мисли лошото на децата си… Със сигурност трябва да се слушат по-мъдрите от нас, но не винаги сме готови да приемем казаното от тях. От моите родители съм получил най-правилния съвет – „ Не спирай да учиш, да работиш и както казваше майка ми – бъди все така упорит!“
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите просто трябва да са там, когато имаме нужда да „отпушим“ от напрежението на работа, те не следва да имат влияние върху кариерното развитие, а да са хората, които да ни изслушат и заредят, и на следващия ден да дадем по-добрата версия на себе си в работния процес.
Само истинските приятели се радват искрено на успеха ни! Опитайте да споделите за голям успех на работа на близък приятел и следвайте реакциите му… Сами ще стигнете до отговорите и ще разберете, защо колкото по-успешни са хората имат все по-малък кръг от приятели!
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Това е най-трудната задача, като аз лично все още търся тази златна среда, но живота бързо ни показва, кога трябва да намалим темпото и кога можем да ускорим до край… Няма как, да си успешен и да се развиваш кариерно и да няма малко или много ощетени хора в личен план.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи от целта на човека, но като цяло хоризонтално докато съберем компетенцията и сме готови за вертикалното такова.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не тръгвайте с мисълта за бъдещата позиция, просто бъдете най-добрите на текущата си такава, не спирайте да се развивате всеки ден, ходете на работа с усмивка – Ако следвате това правило, то със сигурност ще успеете и кариерно.
