Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Томи Колев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Няма да забравя един напрегнат период на трескаво бюджетиране за следващата година. Изпълнителният директор ме погледна строго и ми каза „Нина, искам да ти кажа нещо много важно. Животът е хубав без оглед икономическата ситуация на страната!“ Това си го повтарям всеки път, когато се усетя, че напрежението дава превес над удоволствието от работата. Това е и моят съвет – забавлявайте се по пътя на кариерата, празнувайте всяка победа, макар и малка.” споделя Нина Гурева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Нина и съм родена преди около 40 години в София, в семейство на пътешественици-изследователи. В училище от малка се записвах на абсолютно всички извънкласни занимания, което влудяваше баба и дядо, защото те имаха честта да ме водят и взимат от тях.
Накратко - ходех на волейбол, баскетбол, плуване, рисуване, пеене, лека атлетика, народни танци, състезателни танци, кунг-фу и то с голям кеф.
Завършила съм Чешка филология, а в работен план последните 20 години се заминавам с маркетинг, стратегически HR и бизнес развитие в много различни и интересни за мен сфери. Професионална моя страст е подпомагането на старт-ъп проекти, случващи се на различни пазари.
В момента имам привилегията да съм част от екипа на Български Антарктически Институт, чиято дейност следя от малка.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Намерих първата си работа едно лято, когато бях на 16. Толкова бях щастлива! Продавах закачалки за врати. Хващах първия трамвай към 5 и нещо сутринта и слизах на последната му спирка малко след гара Подуяне. После натъпквах закачалките в една огромна раница и се запътвах към центъра, за да търся клиенти. Тогава научих и първия си бизнес урок. Разбрах колко е важно да си креативен и да действаш мъдро, а не да тичаш хаотично. без цел.
А, всъщност имах и една работа преди тази. Бях на 5 и продавах листа от дърво. За ужас на баба ми изкарах и пари.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегията е много хубаво нещо, стига да знаем какво искаме. Понякога е по-сложно да установим посоката.
За мен е важно добре да познаваме себе си и да не спираме да си задаваме въпроси като – „защо правя това?“, „а защо го искам?“, „а това ли наистина ми трябва сега?“.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първата ми работа в корпоративния свят беше във финансова компания, част от голям международен холдинг. Там пораснах. Започнах на 25 години и работих с този екип 10 интензивни години. Там видях какво е да си лидер, колко е важна вътрешно-фирмената култура и че успешен Employer Branding се гради отвътре-навън, колко е важно изграждането на процеси и създаването на силни и сплотени екипи, какви чудеса прави добрата вътрешна комуникация.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Според мен човек се учи най-бързо и качествено от грешките си. Но тук трябва да внимава и да не се подхлъзне в режим на страх и прекалена предпазливост.
По отношение на хората – това, според мен, са хора, които приемаме като авторитет, хора, които са ни вдъхновявали, подкрепяли или разочаровали.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Изпреварих малко този въпрос с отговора на предходния. Ще добавя, че е много важно, когато човек се спъне, да не губи трезва преценка за себе си и възможностите си.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Моите наблюдения са, че бързото кариерно развитие може да се случи по толкова много различни причини, за това и качествата могат да бъдат много разнопосочни – от лидерски дух, мъдрост, прозорливост до гъвкавост, по-ниско его, целеустременост.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Дали семейството има роля – според мен, поне на подсъзнателно ниво – да. Дали трябва да следваме съветите – за мен няма нищо лошо да чуеш още едно мнение, но никой не познава по-добре нуждите и силата ни от нас самите.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Не случайно различни програми и методологии за личностно и професионално развитие често използват въпросници за обратна връзка не само от наши колеги, но и от наши близки. Така може да получим комплексен ориентир за качества и умения, които те са наблюдавали в нас в различни ситуации и на които ние не сме придавали голяма стойност до момента.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецептите са въпрос на вкус J. Както и динамиката през годините се променя. Хубаво е да си даваме сметка, че не всичко трябва да се случи на всяка цена и да не преставаме да се проверяваме ежедневно как сме и дали не сме се отклонили от пътя си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Ако човек има желание и умения и за двете, в повечето случаи бих препоръчала да се натрупа опит по хоризонталата, като междувременно държи под око какво се случва по вертикалата.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Няма да забравя един напрегнат период на трескаво бюджетиране за следващата година. Изпълнителният директор ме погледна строго и ми каза „Нина, искам да ти кажа нещо много важно. Животът е хубав без оглед икономическата ситуация на страната!“
Това си го повтарям всеки път, когато се усетя, че напрежението дава превес над удоволствието от работата. Това е и моят съвет – забавлявайте се по пътя на кариерата, празнувайте всяка победа, макар и малка.
