Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Амбицията в кариерен план винаги изисква повече фокус и той е за сметка на личното време.“, споделя Любомир Ангелов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Любомир Ангелов и ръководя направление Специални проекти в bTV Media Group. С известно прекъсване съм част от екипа на компанията от 2009 година. Аз съм човекът, който отговаря за връзката между бизнес целите на компанията и нуждите на потребителите, като водя разработването на стратегията и балансиране на действията по изпълнението ѝ.
В работата, както и в личния си живот харесвам динамиката и това определя както професионалните ми интереси, така и хобитата ми. От няколко години живея в планината и това ми дава възможност да заредя енергията си със семейни разходки и каране на колело в гората. А спортове като футбол и баскетбол поддържат високо състезателния ми дух.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя още в тийнейджърска възраст в малката семейна книжарница на родителите ми, където помагах като продавач. Освен да чета книги „на килограм“, това беше възможност да изкарвам пари за младежките си нужди. А този ангажимент ми помогна да тренирам трудовите си навици и да осъзная, че работата може и трябва да бъде приятно занимание.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Така както корабът следва своя ясен курс към крайната цел, така всеки човек трябва да има ясна посока, в която се движи професионалният му път. Кога и как се случва осъзнаването на посоката, предполагам е строго индивидуално. За мен един от крайъгълните камъни беше изборът между реализация в сферата на образованието ми или друг път. Традициите в моето семейство ме насочиха към висше образование в различна област от тази, в която исках и в която започнах да се реализирам още в първи курс на университета. Впоследствие предприех други образователни инициативи с цел повишаване на професионалната си квалификация.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място може основно да затвърди и развие това, което сме получили като основа в детските си години от нашите родители. Ако сме научени на отговорност и последователност това може да се превърне в отлична база, върху която да се оформят други важни качества.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Когато говорим за събития смятам, че тези, които имат силен емоционален заряд, бил той положителен и отрицателен, ще бъдат запомнени завинаги и техните уроци – научени за цял живот.
Ако говорим за хора, то това могат да са както преките ръководители, така и колеги на нашето ниво. Аз съм имал шанса да имам страхотни ментори и от двата типа. Безспорно, обаче, особено в по-ранните професионални години, липсата на подкрепа – морална, експертна и кариерна от страна на прекия ръководител, може изключително да ограничи потенциала дори и на перспективни кадри.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да не търсим оправдание, а да си вземем поука от случилото се.
В първата ми работа на трудов договор бях определен за ръководител на проект, разработващ софтуерно решение за нуждите на компанията. Проектът се изпълняваше от външен разработчик и отделно имахме външен консултант. В имейл към консултанта изразих с непрофесионални термини разочарованието си от работата на доставчика, след което от недоглеждане препратих към него препоръките на консултанта без да изтрия собствените си мисли по въпроса. Създаде се неудобна ситуация, но получих важен урок – да контролирам емоционалността си и да изразявам мнение като показвам уважение към труда и експертизата на партньорите.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Това е комбинация от различни качества, но спонтанно се сещам за три от най-важните:
Комуникация. Тези хора изразяват кратко, точно и ясно тези, мнения и препоръки. Както е казал Алберт Айнщайн „If you can't explain it simply, you don't understand it well enough.“. Също те притежават отлични социални умения и целенасочено изграждат своята мрежа от контакти.
Проактивност, отново в две посоки – инвестират в личностно развитие и са инициативни по отношение на бизнес задачите. Друг любим цитат свързан с личностното развитие е на Айзък Азимов и той гласи “Education isn't something you can finish.”
Адаптивност. Моето разбиране тук е умението им да управляват промяната и желанието им да я търсят. Ще си позволя последен цитат, този път на Бърнард Шоу “Those who cannot change their minds cannot change anything.”.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е ключът към успехите в нашия бъдещ личен и професионален живот и поставя основата, върху която ще стъпим. То оформя нашите ценности, социални и житейски умения, емоционално развитие и не на последно място – работна етика и навици. В идеална ситуация може да получим и подкрепа от гледна точка на ресурси – ноу-хау, финансови, контакти и други.
А, доколко трябва да следваме съветите на родителите си е отново строго индивидуално. Семейството ще оказва влияние върху решенията ни, било то явно под формата на съвети или скрито през дадения ни пример. Със сигурност съветите на нашите родители трябва да бъдат чути и анализирани през призмата на нашите желания и цели.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Приятелите са важна част от социалната ни среда. Те също неминуемо ще оказват влияние върху решенията ни. Според мен основната им роля е да ни предоставят емоционална подкрепа и да ни мотивират през положителния пример на техните собствени действия и успехи.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Балансът е различен за всеки и означава да се даде тежест на едното или другото спрямо личните приоритети. Амбицията в кариерен план винаги изисква повече фокус там за сметка на личното, например, по-малко време със семейството. Често балансът зависи и от нашия работодател и какво ниво на ангажираност изисква той от нас. Ако сме наясно с отговорите на въпросите какво искам аз и какво очаква работодателят ще търсим по-ефективно правилната за нас граница.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
15 годишен диапазон е значително време, за което могат да ни се случат и двете. Вероятно когато си млад е по-удачно да се местиш хоризонтално, за да „напипаш“ правилната област на развитие. Но дори и човек с по-значим стаж може да предприеме хоризонтално развитие като част от стратегията си за растеж нагоре. Ако пък се чувстваме комфортно на нивото, на което се намираме, то хоризонталното развитие е препоръчително тогава, когато установим психологическа умора от настоящите ни задължения.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъдете отговорни и етични към работата и колегите си. Хората ще ви простят грешките или незнанието, но не и несериозното отношение или безпринципното поведение.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
