Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Фокусирай се върху дългосрочната стойност, която можеш да създадеш, а не само върху краткосрочните резултати.“, споделя Мария Кокудева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Мария Кокудева, работя в MSD България на позиция Senior Regional Medical Services specialist за България, Северна Македония, Албания и Косово. По образование съм магистър-фармацевт, магистър по управление на клинични проучвания и магистър по бизнес мениджмънт
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах на 18 години паралелно със следването ми в университета. Първото възнаграждение винаги е специално – бях горда, че съм заработилa нещо със собствения си труд.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен е изключително важно да имаме стратегия за кариерното си развитие. Тя ни помага да определим какви са нашите цели, какво искаме да постигнем и как да насочим усилията си, за да ги реализираме. Стратегията ни дава яснота и фокус, като ни позволява да вземаме по-добри решения относно обучението, проектите, които избираме, и ролите, които поемаме. Също така вярвам, че в кариерното развитие посоката е по-важна от скоростта. По-добре е да се движим постепенно, но в правилната посока, отколкото бързо да стигнем до място, което не ни удовлетворява или не съответства на нашите цели. Стратегията ни помага да запазим тази правилна посока и да останем фокусирани върху дългосрочните си приоритети.
Важна част от стратегията е и нейната гъвкавост – обстоятелствата в професионалния живот често се променят. Затова аз лично обичам периодично да преглеждам плана си, за да се уверя, че остава релевантен спрямо новите ми приоритети и възможности. За мен стратегията е инструмент за успех, който ми дава увереност и посока, независимо от скоростта, с която напредвам.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място играе ключова роля в оформянето на нашите кариерни навици и професионално поведение. Това е период, в който често поставяме основите на начина, по който възприемаме работата, как организираме времето си и как взаимодействаме с колегите и ръководителите.
На първото си работно място се учим на базови, но важни умения като спазване на срокове, управление на задачите и приоритетите, както и адаптиране към културата на работната среда. Средата и екипът, с които работим, също оказват влияние върху нашия подход към комуникацията и решаването на проблеми. Също така, първото работно място често формира и нашето отношение към професионалната отговорност. Ако попаднем в среда, която насърчава проактивност, етика и стремеж към развитие, е много вероятно тези качества да останат с нас през цялата ни кариера. От друга страна, ако не получим добър пример или подкрепа, може да ни отнеме повече време да развием тези навици сами.
Вярвам, че първото работно място също така формира нашето разбиране за важността на личното развитие. Ако още в началото на кариерния си път видим стойността на обучението и постоянния растеж, това ще остане наша приоритетна нагласа.Първото работно място е като отправна точка – то не определя цялата ни кариера, но със сигурност влияе на посоката, в която ще се развием, и на навиците, които ще изградим. Затова е важно да го използваме като възможност за учене и личностно израстване.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Както събитията, така и хората, които срещаме по пътя си, играят решаваща роля в нашето кариерно развитие. Първото работно място, например, има значителен ефект върху начина, по който възприемаме работата, отговорността и професионалния етикет. Успехите, като реализирането на голям проект или постигането на важна цел, също оставят траен отпечатък, защото ни дават увереност и мотивация да се развиваме. В същото време, неуспехите и трудностите често са тези, които ни учат на устойчивост и адаптивност. По отношение на хората, менторите често играят най-голяма роля. Техните съвети и опит ни насочват в трудни моменти и ни вдъхновяват да достигнем нови висоти. Ръководителите също са важни – добрият лидер може да ни мотивира и развие, докато предизвикателствата с някои мениджъри или колеги ни учат на ценни уроци като търпение и ефективна комуникация. Колегите, с които работим в екип, също оставят своя отпечатък, като ни вдъхновяват или помагат да развием уменията си. Дори хората извън прякото ни работно обкръжение, като клиенти или партньори, могат да ни предложат нови перспективи и възможности за растеж.
Важно е да се учим от всяка ситуация и от всеки човек, защото това ни помага да изграждаме по-добри версии на себе си като професионалисти.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Според мен най-правилната реакция след допусната грешка включва няколко важни стъпки. Първо, трябва да поемем отговорност и да признаем грешката си – това показва зрялост и професионализъм. След това е важно да анализираме причините, за да разберем какво точно е довело до ситуацията. Това е ключът към избягването на подобни грешки в бъдеще.Следващата стъпка е намирането на решение – как можем да поправим ситуацията или да минимизираме последствията. Ако грешката засяга други хора, откритата комуникация е от съществено значение, за да възстановим доверието и да работим заедно за разрешаването на проблема. Също така смятам, че извличането на урок от грешката е най-важната част от процеса. Всеки такъв момент е възможност за учене и развитие. Накрая, не бива да позволяваме на грешката да ни демотивира. Запазването на спокойствие и позитивна нагласа ни помагат да се възстановим по-бързо и да продължим напред.
Грешките не са провал, ако знаем как да реагираме – те са възможност да станем по-добри професионалисти.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
На първо място, те са проактивни. Вместо да чакат възможностите да дойдат сами, те ги търсят целенасочено. Предлагат идеи, поемат инициативи и активно участват в проекти, които разкриват техния потенциал. Тази проактивност не само демонстрира тяхната решителност, но и ги прави ценни за екипите, с които работят. Освен това, адаптивността е сред най-силните им качества. В динамичната среда на съвременния бизнес те умеят да се приспособяват бързо към промени и да намират ефективни решения дори в сложни ситуации. Това ги прави гъвкави и надеждни в управлението на предизвикателства.
Стремежът към учене и непрекъснато развитие също е отличителна черта. Те активно търсят нови знания и умения, участват в обучения и винаги са отворени за конструктивна обратна връзка, която използват като инструмент за подобрение. Този стремеж към самоусъвършенстване ги прави готови за нови роли и отговорности. Комуникационните умения са друго ключово качество. Те умеят да създават и поддържат ефективни връзки с колеги, мениджъри и партньори, като изграждат доверие и култура на сътрудничество.Тези умения често са основата на тяхното влияние в организацията. Не на последно място, самодисциплината и организираността играят решаваща роля в успеха им. Те умеят да приоритизират задачите си, управляват времето си ефективно и довеждат проектите си до успешен завършек, демонстрирайки надеждност и професионализъм. В допълнение към това, лидерският им потенциал често проличава още в ранните етапи на тяхната кариера. Те поемат отговорност, вдъхновяват другите и успешно ръководят екипите си през предизвикателствата. Позитивната нагласа и устойчивостта са друга важна характеристика. Вместо да се обезсърчават от трудностите, те ги възприемат като възможности за израстване. Умението им да гледат напред и да вземат ефективни решения ги прави изключително ценни за всяка организация.
Тези качества съчетават нагласа, поведение и умения, които не само ускоряват кариерното им развитие, но и ги позиционират като лидери, които водят екипи и компании към успех.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството играе ключова роля в нашето кариерно развитие, особено в ранните етапи, когато формираме ценности, нагласи и интереси. Родителите често са първите ни наставници, които ни вдъхновяват, насочват и предоставят основополагаща подкрепа.Те ни предават своите ценности и отношение към труда – например, значението на упоритата работа, етиката и отговорността. Често именно родителите ни помагат да развием увереност и мотивация, като подкрепят нашите усилия и ни насърчават да изследваме различни интереси.
По въпроса дали трябва да следваме съветите на родителите си, смятам, че това зависи от конкретната ситуация. Родителите често имат богат житейски опит и тяхното мнение може да бъде много полезно, особено когато става въпрос за споделяне на реалистична перспектива за дадена кариера или за подчертаване на наши силни страни. Но е важно да помним, че времената и обстоятелствата се променят. Родителите могат да имат традиционна или остаряла гледна точка, която не винаги отговаря на съвременните реалности. Най-добрият подход е да изслушваме техните съвети, но в крайна сметка да взимаме решенията си въз основа на собствените си интереси, таланти и цели. Родителите може да имат свои предпочитания за нашето кариерно развитие, но това не бива да се превръща в пречка за личното ни удовлетворение и успех.
Ролята на семейството е да предоставя подкрепа и насоки, но нашата отговорност е да вземем информирани и самостоятелни решения за собствената си кариера. Балансът между уважение към техните съвети и следване на собствените ни стремежи е ключът към успеха.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите играят значима роля в кариерното ни развитие, като оказват подкрепа, вдъхновение и предлагат нови перспективи. Те често са първите, към които се обръщаме за съвет или споделяне на трудности. Тяхната вяра в нас ни помага да преодолеем несигурностите и да се справяме със стреса, свързан с професионалния живот. Те често ни дават различни гледни точки, които ни помагат да вземем информирани решения. Те са източник на ценна обратна връзка и идеи, които могат да променят подхода ни към работата или развитието ни. Освен това, приятелският кръг често действа като неформална мрежа – те препоръчват възможности, свързват ни с ключови контакти и отварят врати към нови проекти. Примерите за успех сред приятелите също играят вдъхновяваща роля, мотивирайки ни да се стремим към по-високи постижения и да поемаме нови предизвикателства. Тази естествена конкуренция ни тласка към растеж. Не на последно място, приятелите допринасят за баланса между професионалния и личния живот, като ни напомнят за стойността на почивката и личното удовлетворение.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
От моя гледна точка, откриването на баланс между личния и професионалния живот е по-скоро изкуство, отколкото наука. Това е непрекъснат процес на осъзнаване и настройване, който изисква внимание към собствените ни нужди, приоритети и ограничения. Вярвам, че първата стъпка е да съм наясно какво е важно за мен – както в кариерата, така и в личния ми живот. Когато имам ясни приоритети, мога да вземам по-добри решения относно времето и енергията си. Например, знам, че за мен е важно да бъда продуктивен, но също така се нуждая от време за почивка, за да се чувствам пълноценен. Границите също са изключително важни за мен. Опитвам се да поставям ясна линия между работното и личното си време. Управлението на времето е друго нещо, което за мен е критично. Стремя се да структурирам деня си така, че да съм максимално ефективен в работата си, но и да отделям време за лични занимания. Знам, че ако пропусна време за себе си или за хората около мен, това ще се отрази негативно на настроението и продуктивността ми.
Също така, намирам за важно да се грижа за здравето си – физическо и емоционално. И най-вече, опитвам се да бъда гъвкав. Животът не винаги върви по план, и е важно да умеем да се адаптираме. Има дни, в които работата изисква повече внимание, а други, в които трябва да си позволим да се фокусираме изцяло върху себе си и близките си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Между 20 и 35 години изборът между хоризонтално и вертикално кариерно развитие зависи от целите и етапа на израстване. Хоризонталното развитие е полезно за придобиване на разнообразни умения и изследване на различни интереси, особено в началото на кариерата. То предоставя гъвкавост и широка база от опит. Вертикалното развитие, от друга страна, е подходящо, когато сме открили своята посока и се стремим към специализация или лидерски роли. То води до по-висока позиция и отговорности. Оптималният подход често е комбиниран – първо изграждаме разнообразен опит хоризонтално, след което преминаваме към вертикално развитие, за да постигнем специализация и напредък в избраната област.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният кариерен съвет, който съм получавала, е: "Фокусирай се върху дългосрочната стойност, която можеш да създадеш, а не само върху краткосрочните резултати." Този съвет ме научи да мисля стратегически за кариерата си – да се съсредоточа върху изграждането на умения, създаването на смислени връзки и изграждането на репутация, които ще ми служат в дългосрочен план.
Съветът, който бих дала, е: "Останете любопитни, проактивни и отворни към възможности, и никога не спирайте да инвестирате в себе си." Кариерното развитие е процес на непрекъснато учене и адаптиране. Инвестицията в знания, умения и личностно развитие е най-сигурният начин да останете конкурентоспособни и уверени в променящата се среда. Съчетаването на готовността да поемате нови предизвикателства с постоянния стремеж към самоусъвършенстване е ключът към изграждането на успешна и удовлетворяваща кариера.
