Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Действай смело, но отговорнo.“, споделя Славена Костова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Славена Костова. Родена съм и съм израстнала във Велико Търново, а град София е мой дом от 20 години. Завършила съм Право в СУ "Св. Климент Охридски". Практикувала съм в различни сфери на правото, като последните повече от десет години съм юрисконсулт в една от водещите банки в България. Майка съм на две момичета, запален пътешественик, любител на изкуството и на кулинарията. Обичам да съм сред природата, да слушам музика, да чета книги и списания и да прекарвам време с приятелите си.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Семейството ми ме възпитава на труд от малка. Смятам, че е хубаво децата да бъдат въвличани в дребни трудови дейности, за да ценят труда и усилията на родителите си. Като дете с дядо ми изработвахме пана със сухи цветя, които той отглеждаше. Паната бяха модерни и се продаваха добре, но не си спомням какво е било моето възнаграждение. Помня, обаче, че ми беше приятно, че помагах - чувствах се полезна и "голяма" - явно това ми е било достатъчно. По специалността "Право" започнах да работя в трети курс от следването ми.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Мисля, че в съвременния свят е по-добре да имаш стратегия за кариерното си развитие. Хората, които знаят какво точно искат, са целеустремени и се движат по кариерния си път естествено, без особени вътрешни дилеми. Започваш едно, после - друго, иска ти се опиташ всичко, за да разбереш кое е твоето, и така разпиляваш енергия, която, ако имаш стратегия, би била концентрирана на едно място. Хората, които са наясно със себе си в началото на кариерата си, са щастливци в моите очи.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Хората, с които съм работила, са повлияли много на формирането на първите ми работни навици. За мой късмет, това са били дисциплинирани и отдадени на работата си хора, което е изградило тези навици и у мен.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Според мен, най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие и въобще в живота ни, оставят хората, с които и заради които сме преживели силни емоции. Конкретно върху моето кариерно развитие много голям отпечатък са оставили моя първи работодетел, на когото винаги ще съм благодарна за шанса, който ми е дал преди години, първите ми колеги, и всички следващи. Смятам, че човек трябва да е благодарен за шансовете, които са му дадени, и поради това искрено уважавам хората, с които и за които съм работила през годините.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
На първо място, човек трябва да осъзнае, че е сгрешил, защото това е най-трудно. Понякога грешим несъзнателно и не сме способни да видим сами грешката си. Ако съм сгрешила спрямо човек, ще му се извиня, но при всички положения ще направя анализ на ситуацията - причините, предпоставките, последиците. Осъзнатите грешки най-често не се повтарят.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие би било нормално за хора с изключителен талант, които са и целеустремени и адаптивни и които са попаднали на правилното място в правилното време.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на родителите за кариерното развитие на децата им е много важна. По-конкретно, в какво отношение към труда ще ги възпитат. Възпитавана съм в трудолюбивост, отговорност и честност, най-вече чрез примера на родителите ми, и смятам, че е хубаво основите да бъдат поставени по този начин. За избора на професия и работа бихме могли да се вслушваме в съветите на родителите си, но по-скоро всеки би следвало да слуша най-вече себе си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите за мен са много важна част от живота ми, но ми се е случвало само веднъж да се съветвам с тях относно избора ми на работа. Убедила съм се, че нито приятелите, нито семейството ти, могат да те посъветват така, както собствената ти интуиция. Т.е човек сам знае какво е най-доброто за него самия на конкретния етап, на който се намира. Затова избягвам да искам съвети от приятелите си, свързани с кариерното ми развитие. Приятелите ми, обаче, винаги са ме подкрепяли и мотивирали, което ми е давало комфорт за вземане на важни решения.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецептата за баланс я намира всеки, който я търси, спрямо неговите си разбирания за това. Поставянето на ясни граници между личния и професионалния живот е принцип, който човек спазва или не, на база вътрешното си усещане.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В сферата, в която работя, хоризонталното развитие е за предпочитане до 30 година. Разбира се, може да е съчетано с вертикално развитие, но то би било следствие на първото. Т.е човек трябва да трупа знания и опит в сферата, в която работи, и това естествено ще го развие и йерархически.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Сещам се за два съвета, които съм получила от майка ми и баща ми, които са приложими както в личния, така и в професионалния живот.
Бъди там, където те искат!
Действай смело, но отговорно!
