Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Няма смисъл и полза от това да оставаме прекалено дълго там, където ни е оставила една допусната грешка.“, споделя Татяна Христова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Татяна Христова. Съосновател съм на компанията WeCoach.Team и съм професионален сертифициран коуч на лидери, като това всъщност е моят втори професионален живот. Преди него имам 17 години корпоративен опит в областта на продуктовото развитие, маркетинг, управление на проекти и на екипи. В края на този 17-годишен период бях сигурна, че е време за кардинална промяна. Исках да предизвикам себе си и да видя какво мога да постигна сама и то в нови области за развитие и растеж.
По образование съм икономист - завършила съм Международни икономически отношения. Обучението ми по коучинг получих в Erickson Coaching International.
Извън работата ми имам още няколко роли: майка, Член на Управителния съвет и Председател на Алумни клуба към Съвета на жените в бизнеса в България и хористка в Народния хор на ансамбъл „Шевица“.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 17 години. През лятната ваканция заедно с моя съученичка работихме като детегледачки във Франция. Работата ни беше осигурена от семейството, в което бяхме на обмен предишното лято. Не си спомням точната сума на възнаграждението, но помня колко житейски обогатяващи бяха пътуването и целият престой ми там. Пораснах.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
За хора, които са наясно какво искат и към какво се стремят – да. За хора, които се колебаят – също. В този случай стратегията следва да е да открият нещото, за което да изградят стратегия. Разбира се във времето, в което живеем и в което промените са норма, е много важно да си адаптивен. И в този смисъл стратегия може да бъде да си гъвкав в следването и бързото адаптиране на стратегията си към реалността и новите цели и възможности, които могат да се появят в кариерен план.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Значително. Като да започнеш да рисуваш картина върху бяло платно. Хубавото е, че след това можеш да рисуваш отгоре, да подобряваш вече нарисуваното и да добавяш или променяш цветове и форми. На първото ми работно място отидох с огромно желание и широко отворени очи, уши и съзнание. Нямах търпение да започна да работя, да видя как се случват нещата в живия живот и бизнес, да уча още и още. Имах късмета да попадна в компания с много мащабен и разнороден бизнес. Наложи ми се да общувам с много и най-различни хора и да се справям в една много динамична среда. Беше добра школа и закалка.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Когато говорим за конкретни хора - тези, които са ни служили за пример, включително лош такъв. Тези, от които или заради които сме научили нещо. Тези, които са ни поставили в предизвикателство или са ни помогнали да преодолеем такова. Тези, които са вярвали в нас и са ни дали криле тогава, когато ние самите сме се съмнявали. Относно събитията е горе-долу същото. Преодолени предизвикателства и трудности, важни уроци. Най-добре научените и лесно запомнени уроци съм ги усвоила, когато съм допускала грешки. А случаите, в които съм постигала някакъв успех, са ми помагали точно в този момент на грешка, да се „събера“ и да продължа напред с хъс и вяра, че следващия път ще успея.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да си дадем сметка какво се е случило. Да я признаем. Да си дадем здравословно необходимото време да преживеем емоцията, каквато и да е тя и да продължим напред, заедно с научения урок. Същевременно антидотът на грешката е действието. Да продължиш. Буквално и метафорично. Няма смисъл и полза от това да оставаме прекалено дълго там, където ни е оставила грешката.
Трудно е в такъв момент да си кажеш „Какъв подарък за мен мога да открия в тази грешка?“. Но точно това ти преобръща гледната точка и те праща на едно друго, по-добро място в главата ти, от което е много по-лесно да продължиш.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Целеустременост, проактивност, трудолюбивост, упоритост, дисциплина, любознателност, адаптивност и увереност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството от ранна възраст формира нашите ценности, интереси, навици, поведения, характер. То е нашата закваска, част от нашата естествена среда. И влиянието му е голямо. Какъв ефект може да има това влияние е много относително.
В случай че родителите подкрепят безусловно детето си, приемат го такова, каквото е, така че то да реализира успешно собствените си качества, таланти, цели и интереси, не техните, не тези на някой, който според тях е успял, то тогава съветите им до известна степен вероятно ще са полезни. До известна степен, защото ще са базирани на техния опит, житейска мъдрост и виждане за света.
В другите случаи, когато родителите налагат и пренасят собствените си желания и амбиции върху детето или пък нямат необходимото разбиране, информация и т.н. по дадена тема, не мисля, че могат да дадат истински пълноценен съвет на детето за кариерата му. Макар и в повечето случаи те да го правят от позицията на най-доброто, на което са способни и с най-добро намерение.
Като цяло подкрепата на семейството е изключително важна, особено когато е съчетана с адекватната свобода детето само да взима решенията за собствения си професионален път.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Значителна и важна е ролята на приятелите. Повечето хора имат нужда да споделят, да знаят, че има кой да чуе най-съкровените им мечти, най-мрачните им страхове или най-големите им грешки. Да получат съвет, разбиране, рамо, на което да се облегнат при нужда. Когато говорим за кариерно развитие, т.нар. приятели за растеж също са важни, за да ни мотивират и увличат напред.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
И да има, е персонална според мен. Всеки има собствено разбиране за този баланс и от това зависи границата. За един е ОК да работи 8 часа, за друг - 6, за трети – 12 или повече. Въпросът е да си даваш сметка кога си престъпваш границата и колко често искаш да си позволиш това да се случва. Както и да слушаш тялото си за сигналите, които ти подава и да отговаряш подобаващо на тях.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонтално, с елементи на вертикално. Хоризонтално, за да се експериментира и затвърди дали това е правилната професия и роля за човека, като в същото време е отворен за възможности и с краткосрочна или дългосрочна цел за вертикално развитие. 15 години не са малко. В такъв период неминуемо идва момент за вертикално развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Избери да работиш това, което наистина ти харесва, носи ти смисъл и те кара да се чувстваш пълноценен и на мястото си. Нещо, което ще ти дава възможност да правиш това, в което си добър и да продължиш да се развиваш. И ако в един момент усетиш, че вече не гориш в него, намери начин или нов път, който ще ти носи удовлетворение и ще те прави щастлив.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
