Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Евгени Димитров
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Работи върху името си, за да работи то за теб.“, споделя Вероника Гергинова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте! Казвам се Вероника Гергинова и имам над 10 години опит в сферата на комуникациите и организирането на различни събития и конференции. През 2022 г. реших да направя кариерен обрат и се присъединих към търговския екип на CETIN в България като Старши специалист Бизнес развитие. Днес ежедневието ми е изключително динамично и разнообразно – работя с широк кръг от партньори и клиенти, които постоянно ми поднасят нови предизвикателства и възможности. Занимавам се с всичко от разработване на нови бизнес стратегии, през управлението на комплексни проекти, до изграждане на дългосрочни връзки с ключови клиенти. Вярвам, че ключът към успеха е в постоянството и умението да се адаптираш към променящата се среда, и се старая да прилагам тези принципи всеки ден.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах още на 18 години в Международния кол-център на БТК (кратък номер 123). Работата беше на смени, включително и нощни дежурства, което ми позволи да балансирам между студентските ангажименти и професионалните предизвикателства. Първото ми възнаграждение беше съвсем адекватно за пазара. Собственият доход не беше най-ценното от първата ми работа – там се научих да управлявам ефективно времето си и да ценя екипа.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, поне за мен е задължително. Аз се влюбих в ПР и вътрешните комуникации през 2004 и кариерното ми развитие в тази област е резултат от стремежа ми да опитвам нови неща, да надграждам и да се развивам в тази област. Тази страст и усилия се отплащат с кариерно развитие, което носи нови възможности. На мен ми отне почти 20 години опит, както и допълнителни специализации в области като дигитален маркетинг, ангажираност на служителите, управление на промяната и др., за да реша, че е време да опитам нещо ново. Въпреки че стратегиите могат да се променят с времето, важно е да имаме насока и цели, които да ни водят. Това ни помага не само да се фокусираме върху важните неща, но и да се адаптираме и да се възползваме от новите възможности, които се появяват по пътя. В крайна сметка, стратегията за кариерно развитие е като компас – може да не ти показва точния път, но винаги ти посочва правилната посока.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Когато бях дете, мечтаех по-бързо да порасна и да ходя на работа, за да нямам домашни. Първата ми работа ми показа, че съм живяла в заблуда. В работата си даваме обещания на колегите си, които разчитат на нас, а това е много по-ангажиращо. Научих се, че хората трябва да могат да разчитат на мен, защото така се изграждат ползотворни отношения в екипа. Разбрах, че да се откажеш от домашните е само началото – на тяхно място идват други ангажименти, но и възможности. Това ми даде базата, върху която изграждам своите професионални навици и до днес.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
С 2 изключения не съм имала възможността да избирам преките си ръководители, но съм имала късмета да попадам на безценни хора. Всеки от тях ми е дал богатство – как да мисля стратегически, как да се справям в трудни ситуации, как да инвестирам в развитието си и много други. Работила съм с истински лидери, които потвърждават думите си с дела, приемат провала като личен, а успеха като екипен. Особено запомнящи се за мен са били моментите, в които съм се чувствала наистина предизвикана – например, когато поех реновацията на офис средата в предишната ми работа или управлението на проект със субсидия от ЕС в сегашната (5G Balkans). В тези ситуации, подкрепата и наставничеството на опитни колеги са безценни.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Постоянство и отдаденост.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството и приятелите играят огромна роля в кариерното ни развитие. Те са нашите наставници и вдъхновители със своята подкрепа и разбиране. Съветите на хора с повече опит и на близките ни са винаги полезни, но според мен трябва да се водим от желанието да постъпим правилно. Това не винаги е най-лесната стратегия, но в дългосрочен план е печеливша.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Надявам се, че има. Живеем в доста динамичен и напрегнат свят, така че намирането на този баланс е лична отговорност на всеки от нас. На мен често пъти ми се налага да правя изключения за сметка на личния ми живот. Компенсирам с повече спорт и движение. Спортът е моят личен катализатор за релаксация – тренировката ми не само ме зарежда с енергия, но и ми помага да освободя стреса и напрежението от деня. Намирам и разбиране и подкрепа сред колегите, което също помага. В офиса се опитвам да съм на 100% концентрирана върху работата, докато извън него се посвещавам на семейството и личните си интереси с пълна отдаденост. В крайна сметка, балансът е индивидуален процес и е важно да намерим това, което работи за нас лично.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не бих го свързвала с възрастта. Ако човек има нужда да опита от всичко и да разшири хоризонтите си, вертикалният подход може да бъде точният избор. Но ако се усеща готов за специализация и израстване в йерархията още на 20, защо да не тръгне направо към целта? Ако се чувстваш комфортно със своя избор и виждаш възможности за растеж и усъвършенстване, няма да сгрешиш, независимо от възрастта си.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Работи върху името си, за да работи то за теб. Няма траен успех без работа в екип.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
