Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Иван Коловос
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“За да искаме да се развиваме, да се чувстваме пълноценни в професията си, трябва обичаме това, което правим. Или да правим това, което обичаме. Над ⅓ от деня ни е на работното място - важно е да се замислим как прекарваме това време.“, споделя Наталия Тодорова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Наталия Тодорова. Над 15 години работя във финансовата сфера, в областта на инвестициите. В момента съм инвестиционен директор в Morningside Hill – компания, управляваща фондове за дялови инвестиции и рисков капитал. Дълги години преди това бях директор връзки с клиенти и член на борда на една от най-големите независими компании за управление на инвестиции и спестявания у нас – Expat Capital.
От години работя по темата за финансовата грамотност на децата, която приемам като своя лична кауза. Автор съм на образователния комплект за деца „Финансова грамотност“ на издателство Carrot (подходящ за ученици 12+ години), както и на картите „Откъде идват парите?“ на издателство Клевър бук (за възрастта 5-8 години). Организатор на Националния ученически конкурс Моята паричка. Водещ на бизнес подкаста Какво могат парите и автор на рубриката Семейни финанси в Dir.bg.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях студентка първи курс журналистика, когато започнах работа в пресцентъра на Министерството на труда и социалната политика. Бях най-младият член на екипа, но това не беше бариера - благодарна съм на тогавашните ми мениджъри и колеги, които бързо ме потопиха в работата, и за всички отговорности и уроци, които получих там. Специално по повод интервюто си отворих трудовата книжка, за да си припомня първата заплата – 285 лв. И много добре помня за какво ги изхарчих – купих си пералня за квартирата (дълго време след това, сменяйки жилищата, си я влачех и пазех като ценен сувенир).
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Звучи разумно и полезно да имаш начертан план - дава посока и фокус. И трябва да си наясно, че той ще се промени из основи поне няколко пъти в кариерния ти път.
Планът обаче за мен не е чек лист и не включва списък с n на брой позиции и работни места, които да запишеш в CV-то, а по-скоро оценка за това какво искаш да постигнеш, да развиеш, какво искаш да научиш, какъв човек и професионалист желаеш да станеш. Имайки тази пътна карта, развитието в кариерата е естествено и смислено.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Кариерните навици не започват с първото работно място, а преди това – с училище и университета и отношението ни към графиците, сроковете и задачите там.
А иначе, да – много е важно на какви „учители“ и примери попаднеш, защото те формират представата ти за работна среда, етика, взаимоотношения в екипа. Аз имах огромен късмет в това отношение – да бъда в среда на истински професионалисти, които се превърнаха и в добри приятели.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Семейството, учителите, менторите, лидерите, под чието влияние се развиваме като личности и професионалисти несъмнено оказват влияние върху решенията в кариерата ни.
Понякога обаче нещо уж незначително се явява онова последно камъче, което преобръща плановете ни и маркира следващата стъпка.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Имам две деца и темата за грешките обсъждаме и в семейството. Много искам да ги науча на честност. Да сгрешиш не е най-голямата трагедия - проблем е, когато не извличаш полезното от своята грешка, не се учиш. И тук важна е средата - дали тя ни мотивира да се изправяме, да се развиваме и да се учим от грешките, свои и чужди. Или обратно - демонстрира нетолерантност и неразбиране към всяко несъвършенство.
Страхът от провал и стремежът винаги да сме върха в очите на околните е голяма тежест и истински може да пречи да се насладим на успехите си и да оценяваме себе си.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Вероятно в този въпрос влагаш традиционния смисъл на корпоративното кариерно израстване в йерархията. Но, струва ми се, представата за кариера и за работа изобщо много се променя, забелязвам все повече желание за лична инициатива и независимост, дори при професии, които се възприемат за стандартен елемент от корпоративната култура.
Развитието в кариерния път може да има много различни мерни единици - това е развитието и на предприемача, който рискува всичко и успява да превърна една идея в успешен бизнес, и на човека със свободната професия, който гради репутация и става все по-добър професионалист с всеки нов проект.
Това, което обединява успеха, е постоянството, това да даваш всичко от себе си и да не спираш да се развиваш.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Живеем в толкова динамична среда, че непрекъснато се питам дали уроците, които даваме на децата си, ще са адекватни за тяхното време. Като родител моята задача е да дам ценности и да помогна за солидната основа. Това са вечни неща. Но после да не забравя да спра да давам непоискани съвети, а само да подкрепям ☺
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Въпросът е малко като яйцето или кокошката, не съм сигурна кое влияе на кое. Ако се замислим, в кариерното ни и житейско развитие често и приятелите се променят, остават малцина от най-ранния кръг, идват нови ключови личности в живота ни. Т.е. средата със сигурност ни влияе, но и самите ние в развитието си променяме своята среда и търсим да се обградим с хора от една кръвна група.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не се е открил алхимикът 😄.
Ясни очертания и гранични пунктове, особено ако обичаш професията си и тя ти носи удоволствие, не мисля, че може и има нужда да се поставят. А балансът идва от това да чувстваш удовлетвореност и да имаш своето място и извън работата.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
По диагонал 😄. Шегата настрана, не мисля, че има необходимост от строги стратегии и рецепти - понякога шансовете в живота ни поднасят правилните решения. Ако се върнем няколко въпроса по-нагоре за стратегията за кариерно развитие - представата къде искаме да стигнем след време ни дава възможните пътища.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Ако работиш, само с мисълта да дойде петък, трябва да си смениш работата.
За да искаме да се развиваме, да се чувстваме пълноценни в професията си, трябва обичаме това, което правим. Или да правим това, което обичаме. Над ⅓ от деня ни е на работното място - важно е да се замислим как прекарваме това време.
