605

Завършването на дадена специалност не ти гарантира доживотна кариера

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

Научете се да се адаптирате. Адаптиране към индустрията, адаптиране към компанията, адаптиране към хората, с които работите и адаптиране към задачите, които получавате.“, споделя Владислав Георгиев, поредният ми гост в рубриката.

 

Кой е той?

Казвам се Владислав Георгиев и съм маркетинг мениджър в MediaHub. Професионалният си път започнах преди повече от 25 години, като през този период съм работил в сферата на рекламата и маркетинга.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Първото ми възнаграждение получих в пети клас и беше сума изработена от тогавашните бригади за бране на плодове. Първият си хонорар получих в 11-и клас за превод на литература от английски на български. Първият си договор подписах като студент в трети курс и беше за работа на половин ден в рекламна агенция. От тогава не съм спирал да работя.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Като човек които изготвя дългосрочни стратегии за бизнеса, определено подкрепям наличието на такава и за кариерното развитие. Успехът е налице когато случайността срещне подготовката. В момента сме свидетели на динамиката в развитието на икономиката, появата на нови и изчезването на съществуващи професии, затова бих препоръчал кариерата да се допълва с учебен процес. Отдавна не живеем във времена, в които си завършил дадена специалност и това ти гарантира доживотна кариера. Обучавайте се не само в специалността си, но и в отрасли близки до нея.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Огромно значение има къде ще започнеш защото те белязва завинаги. На първото си работно място се научих на търпение и да не претупвам поставените задачи, но като цяло не се чувствах добре. В работата си винаги съм търсил предизвикателствата и преминаването над високи летви. Едва на третото си работно място най-после попаднах на среда, в която можех да уча, да се развивам и да имам ментор, който да ме предизвиква ежедневно и да ме развива като професионалист и личност.

Като цяло е важно да имате представа от начина на работа в различни компании. Огромна е разликата в управлението на българските и международните компании и за доста служители преминаването от едната категория в другата е дори невъзможно.


Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Смятам, че е добре всеки да има свой ментор и да впоследствие да бъде такъв. Аз не правя изключение. Много съм благодарен на своя ментор, който ме промени като характер, като професионалист, като личност. Приемете менторите си като трамплин, а не като таван за възможностите ви. Взимайте това, което ви липсва, учете всеки ден и работете в среда, която ви развива. Използвайте силата не само на изкуствения интелект, но и на колективния. Това дава ангажираност на всички в компанията и припознаване на професионалните цели като лични.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Разликата между успешните компании и неуспешните е скоростта на коригиране на грешките. Това важи и за хората. Всеки греши, но едни приемат провала и вземат мерки, а други се опитват да отричат и да търсят вина. Няма нищо лошо в допускането грешки защото те са част от поемането на риск, което е в основата на иновациите и постигането на по-високи резултати. За да редуцирате своите грешки не спирайте да се учите и от грешките на другите.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Кариерното развитие не е в пряка зависимост с качествата и производителността на служителя. Функция е от много фактори, които са свързани както с компанията, така и с пазара.
Бързо кариерно развитие търпят хора, които биват забелязвани и резултатът от работата им е видим. Затова не забравяйте да давате както отчет за свършената работа на прекия си ръководител, така и план за бъдещите ви професионални цели. Ако не ви забелязват, направете крачката и идете там, където ви ценят и уважават.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Родителите на първо място са хора, които ни подкрепят и обичат и смятам, че това трябва да търсим на първо място от тях. За кариерата и професионалното развитие има други фактори, които са свързани с нас самите. Само ние знаем дали се справяме с определени задачи, как се чувстваме в определена среда и какво друго бихме могли да постигнем. Обикновено родителите дават безрезервна подкрепа и заемат само нашата страна, което ни лишава от обективност. Лично аз съм се вслушвал в съветите на колеги и приятели, както и на сестра ми, чиято гледна точка ми е помагала повече от родителите.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Кариерата ми започна с препоръка и продължава така и до ден днешен. Трудното е да защитиш и надминеш очакванията, които има към теб.
Преди няколко години излезе проучване, че контактите създадени по време на образователния процес носят по-голяма стойност от самите знания. Хората в нашето общество сме устроени така, че да търсим сигурност в решенията които вземаме затова и търсим препоръка за всичко, така и за служители. Затова широкият кръг от приятели и познати е много важен. Имах късмета да работя в компании, в които срещнах прекрасни хора и продължавам да работя с такива. Създадох много приятелства с колеги, които винаги ще обичам и ще ме е грижа за тях.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Има професии, които се  работят от 9 до 17 часа и други, които се работят 24 часа. Моята е от вторите. Има вечерни събития, конференции свързани с пътуване, но аз си я харесвам и точно това разнообразие ме задържа толкова дълго. Семейството ми е наясно, приело е тези особености и съм им безкрайно благодарен за което. Това обаче не важи за всички. Аз не бих приел работа, която трайно да ме раздели за дълго с близките ми. Затова е важно всеки да си намери собствения баланс така че да не липсва на семейството си и да не губи тяхната подкрепа в професионалните му ангажименти.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Зависи от компанията, структурата ѝ, професионалната квалификация на служителя, качествата му и много други фактори… Има прекрасни професионалисти, които не могат да бъдат ръководители, както и обратното. Важното е всеки служител да бъде на място и да се използват качествата му, в които е най-добър. Често в практиката биват повишавани хора, които са лоялни към мениджмънта, но нямат нужните лидерски качества за да могат да ръководят и мотивират екипа си. Това създава проблеми на всички нива. Затова е добре мениджмънта е добре да прави атестация на персонала си и да вменява задължения, които са по силите на служителя. Ако се труди с желание и постига високи резултати винаги може да бъде стимулиран финансово, да му се гарантира автономност и прочее.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Научете се да се адаптирате. Адаптиране към индустрията, адаптиране към компанията, адаптиране към хората, с които работите и адаптиране към задачите, които получавате. Икономиката се движи с все по-високи темпове и бързото адаптиране към технологичните нововъведения е от ключово значение.

Инвестирайте в знания и умения. Тях никой и никога не може да ви ги вземе.

Следвайте доказателствата накъдето и да водят, а не предчувствията и желанията си.

Винаги задавайте въпроса „защо“.

Не се страхувайте да излезете от зоната си на комфорт, да рискувате или да се преквалифицирате. Няма да сте първите, нито последните.

Никога не спирайте да учите. Никое знание не е излишно стига да е потвърдено от науката.

 

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com