Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако обичаш работата си толкова, колкото и личния си живот, тя никога няма да ти тежи или да пречи на него.“, споделя Денислава Ковачева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте! Казвам се Дени и в този първи снежен ноемврийски ден ме откривате в ролята на Акаунт Директор в рекламно-творческо-стратегическа агенция GOBOX.
Този въпрос предизвика у мен дежа вю, подобно на момента, когато ни карат да се опишем с три думи...
Професионално вече повече от 5 години преследвам една младежка мечта да правя яки реклами, като по пътя си до този момент съм преминала през няколко компании и сфери на дейност.
В личен аспект обожавам да пътувам: навън и навътре от/към себе си. Обикновено точно тези пътешествия ми донасят незабравими моменти и съдбоносни решения.
Ежедневието ми е изпълнено с 424242042 дейности и честно казано изобщо не си го представям по друг начин. 😊
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 17 години и все още ясно си спомням вълнението от първата заплата. Около 300 лева, които тогава похарчих почти изцяло за подарък на приятелка.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да се научиш да си поставяш постижими краткосрочни и дългосрочни цели е, няма да лъжа, един сладко-солен и непрекъснат процес. Това обаче е gamechanger стратегията, която определя бъдещото ти професионалното развитие. Няма да навреди и от време на време да си задаваме контролния клиширан въпрос: „Къде се виждам след 5 години?“.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Супер въпрос и тема, към която често реферирам. Ще дам личен пример: първата ми работа беше в Макдоналдс. Международните стандарти и процедури, множеството обучения и критичните ситуации, с които трябваше да се справям на „крехка“ възраст, ме научиха на отговорност и отношение, които продължават да ми помагат и до днес. Също много важно: първото ми работно място ми показа какво да изисквам от бъдещите си работодатели като условия на труд.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-голямо влияние върху кариерното ми развитие са оказали и оказват моите колеги – както минали, така и настоящи – в ежедневни работни ситуации. От тях съм почерпила най-много опит и чрез тях пречупвам нещата през своята призма, изграждайки собствено мнение. Затова моят съвет е да избирате обкръжението си умно.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първите около 100 пъти – паника и шок. На 101-вия осъзнаваш, че буквално ВСЕКИ човек греши и започваш да мислиш повече в посока как да извлечеш най-доброто от ситуацията, за да надградиш следващия път. Честно казано, понякога грешките ми действат като отрезвителен „стоп“, който показва, че все още мисля и разсъждавам и не съм Tesla робот.😊
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Постоянство, отговорност, всеотдайност, страст, самоирония.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите винаги искат най-доброто за нас, но разликата в поколенията поражда известни различия. Бих казала да ги слушате (защото все пак имат мноого повече опит от нас), но и да подхождате с критично мислене към текущата ситуация. Благодаря, мамо и тати, че ме оставяте да вървя по собствения си път.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Те са много ценен и полезен страничен поглед, който не захаросва обстоятелствата. Ролята на приятелите, поне за мен, е пряко свързана с повишената мотивация, която изпитвам, когато виждам, че близките ми хора също искат да се развиват – както лично, така и професионално.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако обичаш работата си толкова, колкото и личния си живот, тя никога няма да ти тежи или да пречи на него. 😊
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи от местоработата. Не мисля, че едното е по-ценно от другото. Просто никога, дори след 35 години, не губете желанието си да се учите на нови неща.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Можеш всичко и всичко е възможно.
