Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Ники Шуманова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Правете всичко с любов, страст и посвещение.“, споделя Теодора Петрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Човек, който се вдъхновява от каузи, в които вижда смисъл. Затова позицията, която заемам в иновативна фармацевтична компания - Public Health&Prevention Lead – напълно отговаря на това, което носи смисъл за мен – да помагам на хората да се отнасят към здравето си с грижа и отговорност. Образованията ми на магистър фармацевт и на магистър по маркетинг се допълват чудесно и дават добра основа в областта, в която работя. Времето, прекарано във френската езикова гимназия, придаде вкус към изтънченото и красивото - категории, които са ценни независимо от сферата на професионална реализация.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях студентка по фармация, когато започнах работа в дистрибуторска фирма за лекарства. Ентусиазмът беше голям, а първата заплата (макар и не висока) предизвика голямо вълнение.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Хубаво е да изтрием думата „трябва“ от речника си. Ако искаме да имаме стратегия, нека я имаме. Животът, обаче, е „шарен“ и е чудесно да си позволим да се изненадваме, да сме отворени към нови, неочаквани пространства. За това нека бъдем с открито сърце и ум към всичко, което идва към нас.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първата ми дългосрочна работа беше в чуждестранна фармацевтична компания с началник германец. Сякаш още чувам думите му как в края на работния ден на бюрото трябва да остане само монитора и клавиатурата. До ден днешен имам най-подреденото бюро в офиса. Първото работно място постави за мен високи стандарти, към които се придържам и до днес. Ролята му във формирането ни като професионалисти е значима и поради това, че в началото сме по-склонни да търсим модели за пример, да се учим, да подражаваме в пътя към формиране на нашия собствен стил и маниер.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Критичните ситуации и „трудните“ хора са добри учители за нашето „каляване.“ Те ни учат да приемаме предизвикателствата по един по-спокоен начин, който пък е залог за разумни и балансирани действия.
Аз съм благодарна за хората-лидери, които срещам по пътя си. Тези, които те изпълват с вдъхновение! Тези, които ти показват, че можеш! Тези, които ти дават доверие, тогава, когато ти сам се съмняваш в себе си!
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Реакцията на честност, уязвимост и самокритичност към конкретното действие би била достойна за уважение. Последващи аналитични и корективни стъпки са залог за това да допускаме нови грешки (от които да се учим), а не да повтаряме старите.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Тези от тях, които са модели за мен се отличават с високи нива на енергия, бърз и аналитичен ум, визионерство. Качества като адаптивност и умение за общуване също трасират пътя към по-динамично развитие в кариерата.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството формира нашата ценността система, а тя безспорно има роля в професионалното ни развитие. Що се отнася до избора ни на професия, хубаво е да следваме собствения си път.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Хубаво е в моменти на избор и промени да имаме гледната точка на приятел, който ни познава добре. Понякога един провокативен въпрос може да ни изведе на нов път, да ни даде нова посока и дори да ни доведе до просветление. Решенията, обаче, винаги са наши.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Да, и всеки сам си я пише. Тук помагат умението да казваме „не“, способността да отсяваме важното от по-малко важното, да делегираме, да имаме добра структура на времето. Ако съумеем да сме изцяло отдадени на това, което правим в момента, без да се разсейваме, ще приключваме работния си ден мотивирани от изпълнените задачи и видимите резултати. Аз съм модел за добър баланс. Когато организирам (например) прес-конференция за деня на диабета аз съм 100% отдадена на това. Когато танцувам аржентинско танго цялото ми същество е в танца.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Мисля, че човек би се чувствал по-уверен, ако в началото на кариерата си има хоризонтално развитие, което би му дало поглед от различни страни и би обогатило неговите компетенции. Различни опитности в началото на кариерата ще предоставят и по-богат набор от избори за в бъдеще.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният не само кариерен, но и житейски съвет е „Правете всичко с любов, страст и посвещение!“ С благодарност към човека, от когото го чух, предавам нататък. 😊
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
