Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Отделете време и пространство да разберете за какво мечтаете и ако вярвате силно, не се страхувайте да опитвате отново и отново, почукайте на много врати, тествайте на различни полета. Всичко това - без страх, че можете да бъдете отхвърлени. Не се страхувайте да казвате “не“, споделя Зорница Миткова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Страстта ми е в свързването на хора и проекти, в създаването на общности и обединяването на хора около трудни, но важни за обществото теми, както и в това да помагам на организации, брандове и хора да намерят автентичния си глас и да предават посланията си по най-добрия начин.
От шест години се занимавам с Тийноватор - програма за развиване на меките умения, бизнес мисленето и стартъп културата при младежите в 10. и 11. клас в България. Опитът ми преди Тийноватор е в маркетинг екипите на медии, в неправителствени организации и в реализацията на мащабни културни събития.
Вълнува ме природата - човешката и тази, която ни заобикаля, както и всички проблематични въпроси около двете. Мога да прекарвам часове с художествена литература, сериали, музиката на Beyoncé, политически теми и изкуство.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 10 години - в хранителния магазин на моите родители. Работех през всички лета и ваканции, докато завърших училище и влязох в университета, където започнах да работя още в първи курс като стажант, а през летата ходех на бригади в САЩ. Работата не ме плаши, ха-ха.
Работата в семейния бизнес ме научи на работна етика още от малка, което разбрах по-късно; събуди интереса ми към предприемачеството, въпреки че не съм стартирала собствен бизнес (засега); но най-важното - научих се да общувам с много различни хора, което е преимущество за цял живот.
Нямах официална заплата от родителите ми, но всикчи пари, които получавах, давах за най-различни уроци, за списания, книги и козметика.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Аз се водя по-скоро от вътрешния си глас и откликвам на това, към което ме води, не съм мастър на стратегиите за професионалното си развитие, но ако трябва да обобщя това, което съм научила от кариерния си път досега - 20-те години са за проби, грешки, провали, разочарования и МНОГО работа. В 20-те си се водех от това кой човек или проект ме привлича за работа, с кого споделям общи ценности, и се пробвах там.
30-те години са за синтез - за свързване на точките от придобития опит, контактите, темите, по които съм работила. В един момент, на 32, всичко ми се струваше страшна каша и не можех да си представя как ще канализирам цялата енергия, информация и опит. И тогава се появи Тийноватор - мястото, където свързах точките.
Та, ако сте човек на стратегиите и имате професия, която изисква стратегия и много ясен път за стигане до дадена позиция - например адвокат, лекар, преподавател и т.н., разбира се, че е добре да имате стратегия, за да се качвате по своята си стълба.
Моят личен професионален път го виждам като площадка без граници, където мога да съм свободна, да изследвам креативността си, да реализирам партньорства - водена от вътрешния си глас.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е изключително важен избор, който всеки от нас трябва да направи съзнателно, ако може. То е мястото на първите ни грешки и уроци; мястото, което най-вероятно оформя в голяма степен работната ни етика, критично мислене и стандарти за това кое е качествено, какво означава добре свършена работа - важно е изобщо искат ли от нас да свършваме работата си добре на това място, или не им се занимава с нас.
Първото работно място е и това, на което създаваме първите си професионални контакти и започваме да изграждаме професионалния си имидж - две неща, с които трябва да внимаваме от самото начало и да сме осъзнати. Особено ако човек има стратегия за кариерното си развитие - много е важно от самото начало да мисли за имиджа, който изгражда, като това включва и поведението онлайн и офлайн.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всяка среща може да остави отпечатък върху кариерното ни развитие. Според мен е много важно да не си си шеф още от първата си работа. За мен през 20-те години особено беше определяща работата с и за хора, които харесвам и чиито стандарти оценявам. Независимо дали ги наричаме с тази дума - това са нашите първи ментори.
Когато оформяме професионалните си стандарти и етика, да гледаме към хора, които за нас са ролеви модели, може би дори да се опитваме малко да приличаме на тях, което не означава да ги имитираме; и също не означава това да е само един човек, с една прерспектива. Ценно е, когато имаме достъп до повече такива хора, защото когато застанем самостоятелно, което за мен беше около 32 години - тогава сме синтез от собствената си природа и опит, с интегрираните уроци от хората, от които сме се учили.
В Тийноватор учениците имат възможност да работят в екипи от 10 ученици с по двама ментори в продължение на осем месеца. Този процес оставя отпечатък върху развитието на учениците и ефектът може да е за цял живот. Затова е и толкова отговорна ролята на менторите в програмата и нашата работа в подбора и обучението на менторите - не спираме да се учим.
Относно събитията, които оставят отпечатък - аз най-много помня и се уча от грешките си, но не е задължително да отбелязваме само най-ниските и най-високите си точки - ако присъстваме тук и сега и сме много наблюдателни, то всяко малко събитие може да носи прозрения и мъдрост.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да поискаме обратна връзка и да я изслушаме без да влизаме в обяснителен режим; както и да се извиним, ако сме наранили някого с грешката си. Грешките идват, само за да ни учат.
Затова е толкова важно да избираме работната си среда - да е такава, в която колегите и шефовете ни помагат да интегрираме опита от тях, а не ги използват срещу нас.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Тук трябва да разграничим кои са индикаторите за бързо кариерно развитие, но според мен е вредно то да е самоцел, защото може да означава, че “минаваме през хора” , за да се издигнем.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Да слушаме съветите на родителите си, но не е задължително да ги следваме. Колкото по-рано започнем да слушаме вътрешния си глас, толкова по-добре. Ролята на родителите е да ни помогнат да видим колкото може повече възможности, които са подходящи за нас, но не е задължително да ни предпазват от грешките - те са си наши уроци.
Относно ролята на семейството - тук е важно дали в семейството има професия, която се пренася през поколенията и дали искаме да продължим традицията, да я надградим. Или искаме да изследваме нашия собствен житейски проект по неутъпкани пътеки. Помощта и намесата са две различни неща. Когато вече не сме деца, родителите могат да ни помагат, когато ги помолим и за каквото ги помолим, но нашата самостоятелност и независимост е приоритет.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ролята на приятелите ни е да ни подкрепят, да ни дават обратна връзка, когато я искаме. Да са там за нас, когато търпим провали, да ни изслушат.. Да си имаме доверие, и ако по пътя си отвреме навреме кривваме в неподходяща посока или се самозабравим от т.нар. успех, да ни отрезвяват. Приятелите са и тези, с които празнуваме постиженията си, разбира се - толкова сладки моменти.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има рецепта и се казва график - рамкиран работен ден, работни пътувания, уикенди, ваканции. Останалото е личен живот. Много е важно когато почиваш, да почиваш, и когато работиш - да работиш. Качествената почивка осигурява качествена работа. След Пандемията тези понятия започнаха да се размиват.
Ако имаш желание, поставянето на граници не е трудно - например, не вдигаш телефона извън работно време, ако можеш да си го позволиш; имаш професионален кръг от хора и семейство и приятели за личното време, а ако двете са смесени, се разбирате извън работно време да не говорите за работа и т.н. По време на ваканциите изключваш нотификациите, които са свързани с работа. Ако работиш от вкъщи, имаш ясно дефинирана стая или кът в жилището, където работиш.
Спецификата на времето, в което живеем, изисква да сме осъзнати за тези граници, защото не се случват вече толкова естествено.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Бих разделила периода на 20-30 и 30-35, поне според моя опит. 20-30 е за хаотично развитие и много тестване, с много натрупвания, а 30-35 е време, в което решаваме дали искаме да се качваме по стълба нагоре, или да работим в дълбочина там, където се намираме и както казвах, да свързваме точките. По-ценното е да се развиваме в синхрон с ценностите си.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не знам дали е най-ценният, но:
Отделете време и пространство да разберете за какво мечтаете и ако вярвате силно, не се страхувайте да опитвате отново и отново, почукайте на много врати, тествайте на различни полета. Всичко това - без страх, че можете да бъдете отхвърлени. Не се страхувайте да казвате “не”.
Смелост, постоянство и интегритет.
