Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Да работите много, да сте изпълнителни и отдадени е важно, но не е достатъчно. Трябва да умеете да лавирате и да улавяте момента.“, споделя Анета Савова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм собственик на бутикова агенция Импакт Солюшънс, която консултира и менторства жени лидери - собственици на бизнес, изпълнителни директори и управители. Фокусът на моята работа е във фината настройка на идентичността на моите клиенти, когато чертаят следващото ниво на растеж и градеж за себе си, както и когато навигират турбулентни решения в условия на лична или бизнес обусловена криза. С една дума, това е “неврохирургията” в консултантската дейност.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 23. Казах на интервюто си, че заплатата няма значение и съм готова да плащам, за да работя с този екип. Жената, която стана мой ръководител в следващите пет години, ме закле да не казвам никога повече, че заплатата няма значение. За съжаление не виждам подобна работна етика сред днешните млади хора.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Каквато и стратегия да имаме, животът ме научи, че тя ще се промени. Когато си в началото на своя кариерен път неминуемо следваш чужди очаквания, натрапени от възпитателите ни, средата, времето, икономическите реалности. Перспективата за себе си и живота, който ще имаш на 20 силно се различават от тези на 30, а на 40 ви обещавам, че завой ще има и почти със сигурност ще е болезнен. Ако не е кариерен, ще бъде в личен план и това ще се отрази на света около вас. Затова моят съвет е да не се вкопчваме в планове и стратегии и повече да сме отворени за “желая да изживея”, отколкото “трябва да постигна”. Опитът ми от моята работа с клиенти показва, че след 15-20 години, в които е “трябвало” и има постигнати немалко победи и видими достижения в редица сфери в живота, ударът в стена е неотменим. Едва тогава започва градеж на автентична стратегия и тя изглежда много различно от тези, с които сме боравили досега, защото почива на различни устои. Истинското постижение идва едва, когато успееш да пречупиш себе си в старите улегнали роли и да пресъздадеш нова идентичност. А това не е стратегия в пет точки.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно. Факт е, че хората сме многопластови и се изграждаме чрез отношенията си с други хора в различни сфери, но първото работно място допринася за калибриране на навици, умения, отговорности, боен дух, разбиране за напрежение и устойчивост. На този етап ние вече сме осъзнати възрастни, а не деца и формираме нови аспекти от нашия характер и идентичност. Днес всички искат да е лесно, интересно, ангажиращо, цветно и това безспорно са важни елементи в работния процес и отношенията в една компания. Същевременно обаче липсата на изграден баланс в представите на мнозинството от младите хора днес какво представлява полагането на усилия, изграждането на постоянство и инвестирането в дългосрочни цели е корозия, чиито ефекти предстои да видим в средносрочен план.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Вярвам, че харектеро-изграждащите хора и събития са тези, които ни влияят най-много. Житейските и професионални уроци неминуемо идват през отношенията, които изграждаме, развиваме и прекратяваме както и моментите, в които е трябвало да вземем решение с треперещи колене. Всеки избор и ход, който предприемаме, са носител на градеж, но не всеки растеж е приятен и изпълнен с вълнение, напътствия и помощ. Най-много се расте в битка. Понякога - за оцеляване. Много важен урок за следващото поколение предвид удобствата и презадоволената среда, с която вече сме свикнали.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Няма рецепта за правилно и грешно. Всеки постъпва според емоционалната си зрялост и мъдрост, които определят дали си готов да прозреш ситуацията, за кого е грешка всъщност, какви последствия има и за кого. Някои грешки, случили се в даден момент, от перспективата на времето са най-верният избор. Други са повод за растеж. Трети са в наша услуга.
Но ако си говорим за разминаването между желан резултат и действителност, хубаво е да си спомним, че това е едва началото на всички грешки, които ще допуснем в живота си. Смирение и търпение е моята мантра за грешки. Самодоволното очакване, че провалът няма да ни докосне, ако стриктно контролираме проявленията си и средата, са илюзия, която рано или късно ще се разбие на парчета. Също така, ако вярваме, че можем да се скрием от грешките в безопасни решения или зад гърба на някой друг, мога да кажа, че това е гарант за челен сблъсък с реалността. Хората не сме съвършени (за разлика от аватарите и публичния имидж в социалните мрежи). Не само че допускаме грешки, но имаме и емоции, реакции, нерационалности и всеки опит да се убедим колко сме свръхчовеци в 21 век, защото господстваме над природата и създадохме изкуствения интелект е рецепта за дълбока идентичностна криза.
Грешките са част от човешкия ни опит в земния ни път. Хубаво е да си спомним, че сме човеци, а не богове независимо какви иновации се разработват в Силициевата долина.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Постоянство. Екипност и съобразяване с ползата за групата. Комуникация. Отговорност. Лично развитие и растеж. Учене. Скромност. Отстояване на себе си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Отговорът на този въпрос много зависи от това в каква среда сме израстнали, каква подкрепа сме получили, какъв опит има семейството ни изобщо в професионалното си развитие и растеж. Всичко това влияе на подсъзнателно ниво. Как се проявява също е въпрос с условен отговор. За някои ще бъде да последвам примера на…За други ще бъде да се поставя в диаметрално различния полюс. Няма “правилна” рецепта, но всеки избор ще има своите дълбоки корени, с които хора като мен работят с клиентите си в даден момент след това. Единственото, което си струва да знаем е, че можем да се доверим на житейския ни път, опит, избори и уроци, които ще ни изведат точно там, където трябва да пристигнем в правилния момент. За нас остава да следваме вътрешния си усет и да навигираме само това, което е непосредствено пред нас с посветеност и отдаденост, използвайки за компас нашите дълбоки и стойностни желания.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Голяма, защото когато са най-близките ти хора, те осигуряват среда на сигурност, свързване, понякога приземяване, подкрепа. Хората сме стадни животни, имаме нужда от близост и приемане.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
С навлизането на хибридния модел на работа, изглежда, че това е мисия невъзможна. Това съждение ще бъде вярно, ако подхождаме без изобретателност и с класическите модели за разбиране на това какво е баланс и как се постига. Същинският проблем не е как да постигнем баланс и да поставим здравословни граници, защото това предполага, че работата ни е тягостно, тежко и мъчително задание, което трябва постоянно да се регулира. И разбира се, имаме предимно такива примери навсякъде, защото вярваме само в този сценарий и следователно го възпроизвеждаме.
Само че по-важният отговор, който трябва да си дадем е на два други въпроса:
Какъв е моделът на “работене” оттук насетне?
Ние все още живеем в рамката на поточната линия измислена през 19 век без да си даваме сметка, че този модел е изчерпал потенциала си още с навлизането на имейла и напълно залезе с интегрирането на устройство, наречено смартфон. Днес повечето хора работят с мозъците си и познатият ни модел на работене е напълно неприложим. Преосмислянето му обаче изисква кураж, намерение и постоянство. Това е промяна в ДНКто на процеса, наречен “работа”, което е сериозна трансформация. Повечето организации, компании и лидери са резистентни към нея най-вече, защото са претоварени и затормозени, за да проумеят, че мислят в една отживяла матрица. Аз бих предизвикала всеки ръководител с ресурс да си представи свят без имейл. Обикновено провокациите ми се посрещат с ужас от моите клиенти, но аз съм известна с това, че изречението “Това не може да стане” е рецепта за сериозна схватка с мен. Хайде да разтегнем малко това сиво вещество, вместо да си казваме “няма начин”, защото начин има и вече се прилага от по-модерни и осъзнати компании.
Вторият въпрос е:
“Защо работата ми е толкова важна за моето его? Защо личната ми стойност се определя от това да имам много пълен график и изтощено съзнание? Защо вярвам, че така съм значим/а и за кого? Какво доказвам и на кого? Какво компенсирам през многото работа и липсата на баланс? Как тази идентичност ми е вменена отвъд мен? Какви модели нося в подсъзнанието си?”
Същинският проблем не е десет техники за баланс и как да си оставя телефона в офиса докато обядвам, а как да осмислим дълбоките предизвикателства на днешния свят и да не се пускаме по ниското съпротивление, което е другото название на мързел. И да, много от топ лидерите в бизнесите в България са безобразно мързеливи.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
А защо е тази възрастова рамка? Нима след 35 не се развиваме и не растем? Едни от най-смислените кариерни решения идват като резултат от натрупания опит, безкрайното лутане и грешки и не на последно място добитото самочуствие и умения през първите 10 години в кариерата ни.
Във всяка възраст развитието ни включва и хоризонтално, и вертикално развитие. Те се допълват, стига това да е важно за нас и да ни се предоставят такива възможности. Няма вертикален растеж без хоризонтално добит опит и перспектива. Няма кариерна удовлетвореност, ако само добиваме опит и постоянно се учим без това да ни носи признание, награда и постижение в съответното изражение, валидирано от нас.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Съвет за жени лидери специално:
Да работиш много, да си изпълнителна и отдадена е важно, но не е достатъчно. Трябва да умееш да лавираш и да улавяш момента. (Перифразирам, но това беше същината на съвета, който получих от един от най-опитните банкери, с които съм работила и който вече не е сред нас.)
