Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Юлиян Донов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Както е казал един от любимите ми футуристи Алфин Тофлър: „Неграмотните през 21 век няма да са онези, които не могат да четат и пишат, а тези, които не могат да учат, да забравят наученото и да научат наново.“, споделя Гергана Раковска, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте! Казвам се Гергана Раковска – информатик по образование, кариерен консултант по призвание и майка на двама пораснали младежи, с които изключително много се гордея. Вече почти 20 години плавам из бурните води на промените на пазара на труда и винаги гонещото ги образование в ролята си на председател на Фондация на бизнеса за образованието. Заедно с прекрасен екип, с който сме заедно от създаването на организацията, сертифицираме кариерни консултанти и разработваме иновативни инструменти, които се стремят да помагат на хората да открият своя професионален път и да се чувстват по-уверени при взимането на кариерни решения. Малко нескромно звучи, но вероятно почти няма кариерни консултанти в България, които да не използват наши ресурси или да не са участвали в обучения, организирани от фондацията.
Моята мисия? Да показвам на хората неограничените възможности за реализация и сбъдване на професионални мечти, както и новите технологии, които вярвам, че могат да бъдат полезни в кариерните ни пътища. Живеем в началото на петата индустриална революция и трябва да се възползваме от настъпващата дигитализация и „уменията“ на изкуствения интелект. Аз съм оптимист и винаги се опитвам да гледам напред, не обичам да се връщам в миналото и да съпоставям случващото се. Това е и причината да съм отворена към иновациите, които винаги съм готова да тествам и следя. Сега очаквам да видя как ще се развие експерименталното преподаване само с изкуствен интелект и без учители в английско училище, за което наскоро научих.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 16 години, в края на учебната година, заедно с моя приятелка започнахме работа в депо "Надежда", където почиствахме влакове. Родителите ми бяха казали, че ще ме пуснат на море, ако си го финансирам сама. В по-късен етап, когато направих първата си фирма, бях първокурсничка, а за времената точно след началото на демокрацията това категорично не беше много честа практика. Но както вече споменах, аз предпочитам да се съсредоточавам върху настоящето, затова искам да разкажа за моите деца. Синът ми започна работа на 14 години като маркетинг помощник на "Уча.се". Междувременно докато навърши пълнолетие и „поеме нещата в свои ръце“, аз бях горд притежател на сериозно количество домейни и хостинги. В момента продължава уверено да се развива и съм щастлива колко добре се справя. Сега учи магистратура в Холандия и се възползва от неограничените възможности, които университета му предоставя - работа като асистент, мобилности в различни държави и дори континенти. Вярвам, че и моята подкрепа като ментор и родител допринася за тези успехи. Дъщеря ми също работи от ранна възраст, като най-вече помага в дейността на фондацията. Макар тепърва да завършва училище, вече почти 5 години е наш постоянен стажант, който се занимава със създаване на различни обучителни дигитални ресурси, а последният ѝ проект това лято беше да създаде и обучи кариерен чатбот, който интегрирахме в най-новата ни иновативна платформа за младежи на нейната възраст.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Искам чрез отговора на този въпрос да обясня на младите хора как да изберат подходяща университетска специалност и професия на следващ етап. От ключово значение е избраната програма да бъде освен атрактивна „на хартия“, също и достатъчно обща, за да предостави широк избор от бъдещи възможности за реализация. Доброто висше образование трябва да дава набор от знания и умения, които да са основа за бъдещо развитие през следващите 45-50 години – периодът, в който човек е на пазара на труда. Оттам нататък остава единствено самообучението и ученето през целия живот. Стратегията за кариерно развитие, към която младият човек се стреми – работа като наемен работник или предприемач, баланс между професионално израстване и личен живот често е и плод на доза късмет. Вярвам, че работата трябва да отговаря на ценностите на човека и в края на деня е от значение да бъдем щастливи от това, с което занимаваме.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
При всеки е различно, няма универсален отговор. Първата ми работа беше като актюер в пенсионен фонд – една почти непозната професия в България през онези времена. Бях част от чудесен екип, с който едновременно се забавлявах и се научих на работна етика и навици. Взех решение доста скоро след началото обаче, че имам нужда от социални контакти и работа с хора, а не само с числа, което ми даде много нови възможности.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
В продължение на горния въпрос мога да кажа, че съм имала изключителен късмет с кариерното си развитие Тъй като начинанието, с което се бях захванала първоначално, беше все още ново в България, получих две пълни стипендии – първоначално бях на мобилност в Испания за един семестър, а впоследствие направих и магистратура в САЩ. Впоследствие започнах да работя в България и региона за Американската агенция за международно развитие и в продължение на 10 години имах възможността да съм експерт към няколко български и международни правителства. Това беше възможност за мен да срещна вдъхновяващи личности, а контактите са от изключително значение в началото на всеки кариерен път.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Обичам да използвам математическите си знания за анализиране и създаване на стратегии за справяне в различни ситуации. Освен това съм реалистичен тип личност, който с годините се е научил да получава и дава обратна връзка, дори и на себе си. Затова приемам грешките си обикновено с разбиране. Едновременно с това често се връщам обратно към тях, за да извлека максимално много научени уроци. Не е приятно да го правиш, но наистина има положителен ефект. Вярвам, че това е правилният подход.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не харесвам готовите рецепти и съм убедена, както вече казах, че кариерното развитие включва и доза късмет. Според мен успешните хора умеят да мислят критично и аналитично, имат социални умения, най-вече гъвкавост и са способни да слушат активно. За да са успешни на пазара на труда, където изкуственият интелект става все по-голям фактор, са им нужни също любопитство и въображение.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Вярвам, че семейството е изключително важно за развитието ни като личности. Домашното възпитание, навиците и образованието изграждат характера. В ролята си на кариерен консултант винаги обсъждам с младите хора професиите, които има в семейството, и до каква степен те представляват интерес. Прави ми негативно впечатление обаче, че родителите все по-настоятелно проектират неосъществените си амбиции върху децата, с което ограничават правото им на личен избор и поемане на отговорност. Това е и причината постоянно да разработваме инструменти, с които да помагаме на младите хора да се ориентират обективно и да следват собствените си интереси. Най-новата ни платформа има 6 различни теста за кариерно ориентиране и база с над 120 истории на професионалисти, които споделят какво работят и какъв е бил кариерният им път – изцяло безплатно, защото вярваме, че подрастващите трябва да имат възможност да направят информиран избор за своето професионално бъдеще.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Нормално е младите хора да се влияят и да се опитват да копират успешни модели, да търсят познатото, за да са уверени, че няма да допуснат грешка. Вярвам, че това понякога може да бъде дори и печеливша стратегия, както се случи при мен. След като завърших математическа гимназия, не се разделих с трима мои съученици и заедно постъпихме да следваме информатика, не само защото беше най-лесно за нас, но и не искахме да разваляме карето си за бридж. Впоследствие това приятелство оказа положително влияние и върху професионалното ми развитие.
Друг е въпросът обаче, че възможностите за кариерно ориентиране, а и професионално развитие, по това време бяха различни. Не бих препоръчала подобна стратегия сега, изборът трябва да бъде информиран и добре обоснован. Нужно е младите хора да инвестират време и ресурси в оценка на потенциала и възможностите си, а не да вървят по чуждите стъпки.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Балансът се постига с налагане на ясни граници, които всеки човек сам трябва да дефинира. Щастлива съм, че съм намерила моята рецепта. Преди много години избрах да работя в неправителствения сектор, за да разполагам с повече време за семейството ми и категорично не съжалявам. Това лято и двете ми деца стажуваха във фондацията, като всички работихме дистанционно от морето. Опитах се да им покажа как да разделят комуникацията по лични и служебни теми, като спазват условни граници на „работно време“. В началото им беше доста неестествено, но се надявам след време да го оценят положително.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Отговорът на подобен въпрос отново варира спрямо естеството на професията и личните приоритети на човека, но хоризонталното развитие е добра възможност да „откраднеш занаят“ и да натрупаш опит в началото на кариерния си път. Напоследък се наблюдава тенденцията младите хора да не гонят непременно вертикално кариерно развитие, за да разполагат с достатъчно свободно време и енергия за страничните си интереси и начинания.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният кариерен съвет, който някога съм получила, е никога да не се страхувам да опитвам нови неща и да правя грешки. Не обичам да давам наставления, предпочитам да подкрепям хората в техните собствени решения. Вярвам, че за успешна кариера човек трябва да бъде смел, работлив, любопитен и отворен към ученето през целия живот. Както е казал един от любимите ми футуристи Алфин Тофлър: „Неграмотните през 21 век няма да са онези, които не могат да четат и пишат, а тези, които не могат да учат, да забравят наученото и да научат наново.“
