Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Първият ни ментор, първият мениджър и първите ти грешки оставят най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие.“, споделя Ванеса Каменова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Ванеса, но повечето хора ме познават като Нес или Неси. Занимавам се с HR и Talent Management от около вече 10 години. През последните години, живях и работих за известно време в Испания, Швейцария и Германия и реших да си се прибера вкъщи, в България преди около 9 месеца. Co-founder съм на Humanistica, където се занимаваме с talent management, psychological trainings и event management (засега).
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да уча психология и още в първи курс ми хрумна идеята да се занимавам с рекрутмънт и съответно започнах стаж на 20 годишна възраст.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
И да, и не. Стратегията и дългосрочните цели са страхотно нещо, но живота около нас си тече и понякога се случва да кривнем в тотално друга посока и да открием това, в което сме добри по случаен и не планиран начин. Според мен трябва да сме малко по-широко скроени и когато получим добра възможност, да я хванем. Срещала съм хора, които са адски целеустремени, което е чудесно, но това често слага граници на възприятията ни и ни прави понякога дори цинични. Не винаги всичко трябва да е на всяка цена. Урок, който и аз си налагам често.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Много голямо. Това определя и залага pattern, който ние като първо работно място и първи ролеви модели, които срещаме, автоматично смятаме за правилни. Един необременен човек в началото на кариерата си няма изградено критично мислене за правилни и грешни практики и шанса да следва това, което е видял в началото и за напред е много голям.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Тук мога да говоря единствено от собствения си опит, защото всеки човек има различна перцепция и начин на запомняне на уроците си. За мен първият ментор, първия мениджър и първите ти грешки оставят най-голям отпечатък.
Да не се паникьосваме, да не позволяваме на вътрешния ни критик да ни съди твърде жестоко. Всеки прави грешки и това е всеобщ факт, изправяш се, признаваш белята, която си сътворил и търсиш решение как да я оправиш и как да не я допускаш в бъдеще.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Търпение, старание, дисциплина и много добър time management
Тук отново мога да отговоря от собствен опит. Аз идвам от семейство на лекари и въпреки, че родителите ми никога не са ми давали наклон към това с какво да се занимавам, техния пример за отдаденост, честност и уважение към всеки със сигурност да ми повлияли като пример за работна етика.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Според мен, голям. Ако си заобиколен от амбициозни и стойностни хора, ти винаги ще се стремиш да бъдеш такъв. Външната валидация е фактор и за да се развиваш като професионалист, имаш нужда малко или много от калибрация с близкото си обкръжение.
За мен балансът е малко преекспонирана тема напоследък и той трябва да идва oт вътрешното ти усещане за правилно и грешно. Ако харесваш това, което с което се занимаваш професионално, няма да те натоварва ако го правиш и след 18ч. Но като ултимативен и безотказен рестарт - природа във всичките й форми.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това си зависи от твоите цели и амбиции. За мен работи хоризонталното кариерно развитие, за други хора може би титлата е по-важна. И в двата случая, най-добрия съвет, който някога съм получавала е никога да не се олицетворяваш само и единствено с работата си.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Съвет, който получих от родителите си и следвам и до ден днешен (перифразирам): С каквото и да се занимаваш, с каквито и хора да работиш, най-важното нещо е вечер като се прибереш вкъщи да знаеш, че си постъпил правилно, отнесъл си се с уважение към всеки и си бил добър човек.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
