Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Лора Михова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Понякога просто има нужда от изслушване, друга гледна точка и насока, има нужда от човешко присъствие, за да осъзнае смелостта си и да поеме по своя път.“, споделя Тодор Симеонов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Тодор Симеонов и съм психотерапевт, kлиничен психолог и основател на Българската асоциация по терапия на реалността. От три години съчетавам уменията и познанията си в сферата на човешкото поведение и психологията като Директор „Преживяване на служителите“ в Съдърланд, отговорен за създаването и реализирането на програми за благополучието на служителите и справянето със стреса. В свободното си време обичам да чета, основно професионална литература, но и исторически романи, да прекарвам време навън с домашните си любимци и съм запален геймър.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа започнах на 17-годишна възраст като стажант в отдел „Екология“ на Дънди Прешъс Метълс, като част от обучението ми в Частна профилирана гимназия с чуждоезиково обучение - Челопеч. Това беше възможност да придобия ценни познания, идеи за работния процес и се ориентирах в кариерните възможности в бранша, но и извън него. Смятам, че именно ранното преживяване в реална работна среда позволява на младите да калибрират очакванията си, да имат правилните нагласи и да развият умения за работа.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да имаме стратегия за кариерно развитие може да бъде от полза за повечето хора. Как да създаваме тази стратегия е важно умение. Но не бива да оставаме фиксирани, ако поемем по един път и, ако там, не се чувстваме щастливи, да оставаме заседнали на дадена позиция. Съвременният пазар на труда търси у кандидатите „преносими“ умения, определени нагласи и трудова дисциплина, а основните детерминанти за успех са способността да сме гъвкави и адаптивни.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Аз вече споменах моя опит с първото работно място и как смятам, че влияе на бъдещия ни кариерен път. Бих добавил, че обикновено, първото работно място е свързано с повече грешки и затова е важно да имаме ментор. Не всяка компания в България го осъзнава и менторството не е добре застъпено. Според мен то трябва да присъства в длъжностната характеристика на ментора, а той или тя, да са преминали специално обучение и подготовка.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Позитивната психотерапия ни учи, че ние имаме способности, които са развити или дефицитни. Една основна способност, свързана с израстването и адаптацията ни, е да следваме ролеви модели. Дори преди повече от 2500 години, в Древна Гърция и Древен Рим са осъзнали, че първата форма на учене е чрез имитиране – следване на модели. В тази връзка, конкретните хора, които остават отпечатъци в живота и кариерното ни развитие ще бъдат свързани с това, как формираме вътрешните си нагласи, предпочитания и вярвания. Няма еднозначен отговор – това може да бъде родител, роднина, учител или колега. За всеки това е строго индивидуално. Но трябва да осъзнаваме, че ние също така се превръщаме в ролеви модели и е добре да се запитваме, особено ако сме в позиция на обучаващи, ментори, лидери – какъв модел съм аз за другите и какви са моите качества и характеристики, които ги вдъхновяват?
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
За да си отговорим трябва да дефинираме думата грешка. Грешката, от психологическа гледна точка, може да се обясни като регистрирана реалност, която е различна от очакванията ни. Колкото по-голяма е разликата между очакванията и резултата от нашите дейности (реалността), толкова по-голяма ще е фрустрацията ни. Ако имаме идеята, че сме направили нещо неправилно и е непоправимо, ние задълбочаваме фрустрацията си, например като се самообвиняваме. Но ако видим грешката като възможност да пренастроим очакванията си и да изнамерим нови пътища до целта, тогава грешката се превръща във възможност. Важно е да знаем, че винаги имаме избор как да погледнем на дадено обстоятелство – като грешка или като възможност.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Смятам, че хората, които израстват бързо, са тези с развити есенциални умения, както наричам аз „меките“ умения. В тях няма нищо меко. Те са важни за развитието ни и често са тези, които ни помагат да се движим напред и нагоре в кариерата. Адаптивността и емпатията са може би най-важните сред тях, заедно с умението за ефективно общуване. Животът е общуване във всичките му аспекти, защото като човешки същества, ние задоволяваме индивидуалните си потребности в интеракция с другите – а това е важно, за да изживеем един пълноценен живот, да сме успешни и щастливи. Наистина не бива да наричаме тези умения меки, защото поддържаме едно отдавна възприето схващане, че те не са от значение. Хората, които се промотират въз носнова на технически умения и експертност, бързо прегарят, ако нямат добре развити есенциални умения.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството несъмнено е формиращ фактор в избора ни на кариера, защото там срещаме първите си ролеви модели. Дали трябва да следваме съветите на родителите си? Важно е да ги чуем, но да премине информацията през нас и да потърсим опитен ментор или кариерен консултант, който да ни помогне да осъзнаем дали дадена кариера, в случая предлаганата от семейството, е правилна за нас. Моите родители бяха доста либерални в това отношение и оставиха сам да взема решенията за обучението си, а след това и за кариерния си път. Винаги съм усещал подкрепа, което е важно.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ситуативно – приятелите ни могат да играят роля в кариерния ни живот, но не бива да имаме такива очаквания към тях. Има опасност да се подхлъзнем в нещо, което наричаме в психологията объркване на ролите. Ако например очакваме даден приятел да ни даде препоръка, назначи или предпазва от неприятности само защото е на дадена позиция в определна организация. Що се отнася до създаването на приятелства на работното място – смятам, че важат същите принципи. Аз лично предпочитам да се държа приятелски с всеки в работен контекст, имам приятелски чувства към мнозина колеги и са ми скъпи, но това не пречи на работните ни отношения, за което трябва да имаме високи етични стандарти.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Мнозина дават дефиниции и насоки за това, как да се постигне балансът работа-личен живот. Аз отново се връщам към ролите. Трябва да си дадем сметка, че работата ни не е нашата същност и ние имаме други роли в живота. Когато го няма това себеусещане, няма как да поставиш граници, защото не само не знаеш къде свършва професионалната ти идентичност, но и какво следва след нея. За да не звучи прекалено абстрактно, бих казал, че прекаленото вглъбяване в работата може да се дължи на това, че там се чувстваме успешни, справящи се и постигащи резултати. В крайна сметка за това семейството и системата на образованието ни е подготвяла поне 18 години. Но как сме се подготвили за другите сфери на живота? Създаване на връзки, взаимоотношения, грижа за тялото и здравето и т.н. Ако нямаме концепции, как да функционираме успешно в другите сфери от живота, нормално е да ни е трудно да постигнем баланс между тях.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Строго индивидуално е. Виждам успешни млади хора, които имат способностите да се развиват вертикално в раннен етап на кариерата си. Наясно са с това, което искат да постигнат, имат важните умения за това и го правят. За други – има нужда да опитват различни роли и направления, преди да започнат да растат в кариерата. Нямам рецепта и съветвам хората да слушат вътрешните си потребности, да изследват желанията си и мечтите си, като непрекъснато са в процес на себерефлексия.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали, е?
Един от най-ценните съвети, които съм получавал, беше от един от моите супервайзори и гласеше: „Защо си мислиш, че хората очакват ти да ги спасяваш?“. Тъй като дълго време смятах, че в помагащите професии, това е основна мисия. В крайна сметка осъзнах, че наистина е била права. Ние не можем да спасим другите, можем само да им дадем информация, която, ако решат, да им помогне да се „спасят“. Човекът е уникален, способен на много и няма нужда от спасяване. Понякога просто има нужда от изслушване, друга гледна точка и насока, има нужда от човешко присъствие, за да осъзнае смелостта си и да поеме по своя път.
