Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще випредставяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Никога да не се главозамайвам от постигнатото. Колкото и да е значимо, знам, че може да бъде още по-добре.“, споделя Веселка Арнаудова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Веселка Арнаудова. По настоящем съм Маркетинг мениджър на фирма Текра (бившата Телетек), водещият дистрибутор на електроматериали и оборудване, осветление, системи за сигурност и противопожарна безопасност, информационни системи и сградна автоматизация. Завършила съм Международни икономически отношения, но от 20 години се занимавам с маркетинг. Това е сферата, която ме вдъхновява и предизвиква постоянно. Няма място за еднообразие и рутина.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си официална заплата получих на 22 г. след като завърших бакалавърската си степен и започнах работа на трудов договор. Докато учех, стажувах на различни места, но го правех безвъзмездно. За мен беше по-важно да получа практически знания от реалния бизнес.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, смятам че стратегията за кариерно развитие е не само полезна, но и необходима. Тя ни помага да се ориентираме по-добре в своята професионална пътека и да постигнем успех в дългосрочен план. Няма как да стигнеш някъде, ако не знаеш къде отиваш. Моят съвет е всеки да опознае себе си добре, да разбере какви са силните му страни и талантите, какво го вълнува и прави щастлив. Не смятам, че е правилно да оставяш случайността да управлява живота ти.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Осъзнаваш, че си в реалността и нещата са доста по-различни от наученото по учебник. За мен първото работно място изигра основна роля в оформянето на основните кариерни навици. Попаднах при ръководители от старата генерация, които ме научиха на дисциплина, точност и отговорност. Там положих основата на работна етика, професионални и комуникационни умения. Разбира се, всяко следващо работно място е различно само по себе си и надгражда наученото до момента.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
По-скоро съвкупността от различни събития и хора ме научиха на важните уроците, а именно:
Да не преставам да търся новото и различното. Успехът е резултат от постоянство, планиране и готовност за адаптация;
Никога да не се главозамайвам от постигнатото. Колкото и да е значимо, знам, че може да бъде още по-добре;
Да бъда коректна и уважителна към колегите, партньорите и клиентите и рано или късно това се връща към мен.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Всички искаме да сме успешни и да получаваме похвали и потупвания по гърба „Справи се чудесно“. Но безгрешни хора няма. Важно е да приемем неуспеха като част от учебния процес, спокойно да анализираме ситуацията и да извлечем полезни поуки. В никакъв случай не трябва да се обезкуражаваме. Нещо, което приемаме като грешка в момента може да се окаже бъдеща добра възможност. Или както е казал Адам Озбърн, по темата– „Най-ценното нещо, което можеш да направиш, е грешка. Човек не може да научи нищо, ако е съвършен.“
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Това са хора проактивни, гъвкави, решителни и креативни. Поставят си цел. Искрено се борят, за да я постигнат, а тя маркира пътя им ясно и категорично. Когато я постигнат, знаят, че са успели, че могат. И тогава си поставят нова цел – по-далечна и по-голяма от постигнатата.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите обикновено искат най-доброто за децата си, базирайки съветите си на техния опит и възгледи. Въпреки това, всеки човек е уникален и има свои собствени мечти, цели и предпочитания. В повечето случай това, което искат родителите не съвпада с желанията на децата. Аз винаги съм изслушвала съветите на родителите ми и съм ги обмисляла. Човекът, който винаги ме подкрепяше и мотивираше да следвам мечтите си беше майка ми. Обаче, в крайна сметка, решенията си бяха мой и винаги ще си бъдат такива.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Аз съм човек, който не се влияе от хорското мнение. С приятелите ми се отпускам и забавлявам. А когато преминавам през трудни моменти, те са до мен, готови да ме подкрепят.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Смятам, че работата и личния живот не трябва да се смесват. Това, което се случва вкъщи не трябва да се пренася на служебното място и обратно. Постигането на баланс между личния и професионалния живот изисква време, усилия и практика. Лично за мен беше голямо предизвикателство. Имаше моменти, когато работата изискваше повече внимание, а друг път личният живот беше приоритет. Но приоритетите могат да се променят. Важно е да бъдем гъвкави и да се адаптираме към променящите се обстоятелства.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Най-добрият подход е този, който най-добре съответства на индивидуалните цели, интереси и кариерни амбиции.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Известна е фразата, че човек се учи, докато е жив. Ние всички също трябва да се стремим постоянно да поддържаме знанията си във форма и да се стараем да сме по-добри от вчера. За да бъдеш истински супер, трябва да работиш и със сърце, защото работата се превръща в удоволствие, когато я вършим с отдаденост.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
