Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Николай Колев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Освен балансирането на времето, между работата и личният живот, трябва да обръщаме повече внимание на здравословното ни състояние чрез различни спортни активности, начин на хранене и ниво на съня.“, споделя Калоян Диков, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Калоян Диков, на 38 години. Роден съм и съм отраснал в гр. Плевен. Завърших Бизнес администрация в УНСС, eMBA в Cotrugli Business School, както и лидерската програма на London Business School и през последните 18 години съм част от екипа на ЕОС в България. За себе си мога да кажа, че от малък съм влюбен в цифрите, те са моята страст и когато видя възможност да ги подобря – разбирайте „преизпълня таргета“, съм истински щастлив. Работата в компанията предполага много работа с цифри, правенето на различни анализи и веднага се почувствах „у дома си“. Още повече, че с нея се сбъдна още една моя мечта – да работя в офис. Като всеки млад човек, току-що стъпил на прага на университета, ми беше много любопитно да надзърна зад вратата на офиса – като символ на живота на големите, в буквален и преносен смисъл.
ЕОС за мен е моят първи и единствен работодател, като започнах от най-ниската позиция в компанията и след години на постоянен труд постепенно преминах през различни нива на йерархията – като Тийм лидер, после Оперативен директор, до настоящия момент, в който заемам позицията на заместник-управител на компанията.
Иначе приятелите и хората, които ме познават казват, че имам много енергия. И така се и чувствам. Енергичен в работата и семейството ми. Щастливо женен, с три деца – и трите са под 5 годишна възраст.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 15 годишна възраст давах частни уроци на приятелите ми по математика. Иначе първата ми истинска работа започнах на 18 години в настоящата компания и получих първото си възнаграждение, точно в последния работен ден от първия ми месец в компанията, както се случва и до днес.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Не знам дали е стратегия, но следва да имаме план как си представяме бъдещето и къде искаме да бъдем след 5-10 години. За мен важното е в целия този план да не спираме да учим – заедно със стъпките напред в работата, учих и работих паралелно. За да имаш кариерно развитие е важно в каква среда работиш – дали те подкрепя и предоставя ли възможности. А, нашата компания определено е лидер в развитието на таланта на хората.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
За мен влиянието на първият ми работодател беше огромно и то в положителна посока. Представете си един тийнейджър, с оранжева коса и обеци, по цялото лице и вижте снимката ми, днес, разликата е огромна, нали :)?
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
В професионален план ключова роля изиграха:
· моят ментор Тихомир Вълчев, който видя потенциала в мен тогава, когато аз самият не го виждах;
· примера ми за подражание Рени Миткова, която има неизчерпаема енергия и умее да балансира между различните роли в живота си.
В личен план – може да е звучи като клише, но затова пък клишетата са истина – това е майка ми. Тя възпита в мен желанието и хъса всеки следващ ден да ставам по-добър от предишния.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първо да осъзнаем, че сме сгрешили и след това, да си направим разбор какво можехме да направим различно и какъв би могъл да бъде изходът от конкретната ситуация.
Всяко наше решение е свързано с поемането на конкретен ангажимент, като е хубаво да сме наясно, че каквото и да се случи, ще поемем отговорност за последствията (били те - правилни или грешни).
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
За мен ключовата дума пред „бързо“ е „устойчиво“. А зад това, вярвам стои амбициозност – да носиш в себе си стремеж за развитие, отговорност – смелостта да застанеш зад взетите си решения и проактивност – да носиш добавена стойност или, както се казва, „да извървиш допълнителната миля“.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е огромна. За пример ще дам: баща ти е лекар и ти искаш да станеш лекар.
Ние като родители трябва да си даваме сметка, че най-естественото развитие за децата ни е да последват нашият кариерен път, но моят съвет е да намерим своето нещо, онова, което ни кара да работим с удоволствие и удовлетвореност, защото няма нищо по-хубаво от това, да превърнеш работата си в хоби.
Относно съветите, които съм получавал от родителите си, ще разкажа една история:
В началото на моята кариера, ми беше много трудно да ставам рано за работа и всяка сутрин преди да се кача на метрото говорех с майка си, на която се оплаквах, че не съм се наспал, а тя ми обясняваше да не го мисля по този начин, а да се усмихвам и така деня ми ще бъде по-лек. Почти 20 години по- късно това е моето мото, когато денят ти започва с усмивка всичко се случва с лекота!
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Всички хора, които ни заобикалят имат своето влияние, но е важно, не да следваме пътя на заобикалящите ни, а да намерим своя.
Бих дал пример с първите две години в Софийския университет, в които се опитвах да уча във Факултета по математика и информатика, но си беше „мъка“, нито аз го исках, нито те ме искаха там. За разлика от приятелите ми, които все още се развиват и работят в тази сфера.
В крайна сметка, в годините учих доста и завърших съвсем различни неща, на различни места и все още продължавам да се развивам в нишата, която ми е интересна.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За конкретна рецепта, не мога да споделя, но дори за мен нещо да е сработило, не е ясно дали ще сработи, за някой друг.
Това, което се опитваме да спазваме в компанията, освен балансирането на времето, между работата и личният живот, е да обръщаме повече внимание на здравословното ни състояние чрез различни спортни активности, начин на хранене и ниво на съня.
Стремим се да бъдем адаптивни и гъвкави в разбиранията ни за работно място, за което много ни помага хибридния модел на работа, но никога не губим от фокуса си върху крайната цел.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
За мен лично, първите 5 години в една компанията са свързани с трупане на знание, умения и опит. Ако в този период съм пред избор за хоризонтално или вертикално кариерно развитие, бих избрал това, което ще ме обогати повече или ще науча повече. Моят личен пример е точно такъв: аз смених, около 4-5 позиции, дори живях около месец в Албания и чак след това избрах накъде да поеме кариерата ми, а именно - към най-интересното, според мен.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Стремете се да намерите вашето си място в света на бизнеса и превърнете работата си в хоби, за да се чувствате пълноценни и заредени, всеки ден.
Отделете си няколко кратки секунди, в които да се усмихнете на себе си в огледалото, за да се настроите положително за предстоящото.
